Страхът от щастието
Някои хора изпитват боязън от това да бъдат щастливи. Как се стига до тази странна реакция? Крие ли се някакъв смисъл в нея или е белег за депресивни положения?
Със сълзи на наслада баба му му подава премията за „ Спортист на 2014-та година “. За първенеца по мятане на диск Робърт Хартинг това би могло да бъде миг на напълно благополучие. От думите му обаче личи друго: „ Чувствам се като в началното учебно заведение. Тогава, на 8 или 9 години, завоювах едно съревнование и на идващия ден съучениците ми към този момент не ме харесваха. “ Реакцията на спортиста издава следното: Щастието може да се окаже мъчно нещо. Много постоянно то поражда опасения и подозрения: Заслужавам ли това? Скоро ли ще отмине всичко? Ще стана ли обект на злоба от страна на близките? – разяснява немското издание spektrum.de.
Накратко
- Поради боязън от това да бъдат щастливи някои хора потискат позитивните си страсти.
- Те не имат вяра, че са заслужили такива възвишени усеща или просто не желаят да будят злоба у останалите. Културни обичаи, поставящи акцент върху преходността на щастието, също оказват въздействие.
- Ако този боязън попречва хората в това да изживяват наслада като цяло на помощ идват лечебни способи като целеустремено изпитване на приятност.
За някои хора сходни съмнения могат да трансфорат живота в пътешестване с увеселително влакче. Тъкмо усещаш наслада и настава страхът, че моментът може да изчезне прекомерно скоро и железницата още веднъж да се спусне надолу. Вместо да се любуват на моментите на благополучие, те непрестанно са обхванати от страхове. „ Черофобия “ е терминът, с който психолозите отбелязват този феномен.
Пол Гилбърт от болничното заведение Kingsway в Дерби (Великобритания) е пионер в тази изследователска област. При работа с депресивни пациенти на психолога прави усещане, че засегнатите постоянно срещат огромни проблеми освен това да доставят наслада или приятност на самите себе си. „ Когато се опиташ да им окажеш помощ да се почувстват по-добре, те стават неспокойни “, изяснява Гилбърт. „ Отговорът им е: Днес може и да се усещам добре, само че на следващия ден сигурно ще се случи нещо неприятно. “
Юрген Марграф, професор по клинична логика на психиката в Университета в Бохум, удостоверява това: „ Съществуват такива страхове. За засегнатия те могат да бъдат извънредно обременяващи и да станат спънка за водене на пълностоен живот. “ Но от позиция на степента на страданието, което се изпитва, страхът от щастието не се подрежда наедно с уплахите или други под паника разстройства.
Защо някои хора целеустремено се пробват да потискат възприятията на наслада? В проучване, извършено през 2003, психоложката Джоан Ууд от Университета Ватерло (Канада) организира измежду участници анкета, обвързвана с претърпени от тях в далечното или близко минало моменти на триумф. Оказва се, че с цел да „ издържат успешно изпита, на който са подложени “, те демонстрират забележителна непримиримост: Вместо да се насладят до дъно на триумфа, се пробват да подтиснат своята наслада, да се успокоят или да отклонят вниманието си. Този модел на държание бива демонстриран главно от студенти с ниска самокритика.
Стратегии против позитивните усеща
Тези резултати разсънват любознанието и на други учени. С оглед по-качествено премерване на реакциите по отношение на позитивни страсти психологът Грегъри Фелдман от Simmons College в Бостън (САЩ) създава въпросник дружно със свои сътрудници. Той изобразява 3 разнообразни тактики за справяне с позитивни страсти: Разсъждаване върху личното прочувствено положение, разсъждаване върху самия себе си, както и угнетяване на позитивните усеща. Попълващият въпросника дава отговор на въпроси от рода на: „ Колко постоянно в моменти на наслада се замисляте върху това, че те несъмнено са нещо мимолетно? “ или „ Прокрадва ли се в такива моменти мисълта, че другите може да Ви сметнат за самохвалец? “
Щастието постоянно поражда опасения и подозрения: Заслужавам ли това? Скоро ли ще отмине всичко? Ще стана ли обект на злоба от страна на близките?
Екип от учени с началник Филип Рес – психолог към белгийския университет в Льовен, подлага на теста 143 възпитаници в горния курс и 344 студенти. 3, надлежно 5 месеца по-късно той дава на участниците 2 теста за оценка на депресивното положение. Резултатът: Колкото повече отговори, издаващи угнетяване на позитивните страсти, са дали участниците при попълване на първия тест, толкоз повече признаци на меланхолия са показали по-късно при втория тест. Тази взаимовръзка се резервира и при статистическо пресмятане степента на недоволствата при започване на изследването.
Четири хрумвания и един трагичен случай
Мосен Йошанло от Националния университет Чунгбук на Южна Корея разказва в обзорна публикация 4 догатки за аргументите, които биха могли да стоят в основата на страха от благополучие. Първо: С щастието става по-голяма вероятността по-късно да има и спадове. Второ: Да бъдеш благополучен е аморално. Трето: Изразяването на позитивните страсти усилва дистанцията по отношение на околните хора. Четвърто: Стремежът към благополучие не се отразява добре на индивида. Тези хрумвания прочее се базират най-вече на текстове от логиката на психиката и културологията; емпирично обаче аргументите за страха от позитивните усеща са малко изследвани.
Пол Гилбърт има вяра, че сходни съмнения пораждат на един доста ранен стадий от човешкия живот – евентуално тогава, когато децата за първи път изпитват отчаяние от неизпълнението на нещо, упованието на което е обвързвано с позитивни страсти. Така например психологът споделя за пациентка, чиято майка страда от агорафобия, т.е. боязън от прекосяване през открити пространства. „ Не можеш в никакъв случай да изпиташ наслада от каквото и да било “, изяснява дъщерята, „ нито даже от това да отидеш на плаж, тъй като не знаеш, дали майка ти няма още веднъж да изпадне в суматоха. “
Някои от засегнатите като деца постоянно са били упреквани или наказвани, когато са изразявали позитивните си страсти. Други са се чувствали отговорни от морални съображения, когато са изпитвали наслада. Гилбърт дава за образец пациентка, чиято майка е в инвалидна количка и е била напусната от мъжа си. „ Когато дъщерята реши да излезе с другари, майка й стартира да й вменява възприятие на виновност: ‚Как може да ме оставяш сама, когато се усещам толкоз зле!‘ Дъщерята в никакъв случай не може да почувства наслада без в главата й да се появят мисли от рода на „ Надявам се мама да е добре, нека не ми е афектирана. “
Снимка: visionpsychology.com
Другите не би трябвало да виждат нищо!
Някои хора потискат щастието, вместо да го изразят. Това провокира непрекъснати депресии. Следователно страхът от щастието е тясно свързан от депресивни разстройства, сочат изследвания.
Подобни резултати карат Гилбърт да създаде инструмент за по-точно премерване на страха от щастието. По време на сеансите терапевтът записва страховете и съмненията на своите пациенти и въз основа на тях формулира опорни точки като „ Имам чувството, че не заслужавам да бъда благополучен “ или „ Страхувам се, че в случай че се усещам добре, може да се случи нещо неприятно “. Така се появява „ Скалата за премерване страха от щастието “.
След това Гилбърт се обръща към свои сътрудници с молба да създадат оценка какъв брой правдоподобни от тяхна позиция са дефинираните от него обобщаващи изявления, които разказват страха от благополучие. Така основаната 10-степенна канара той тества върху 185 студенти най-вече от женски пол. Всички формулировки (с изключение на една, която Гилбърт по-късно отстранява от скалата) се оказват изцяло правилни: Отговорите на всички участници следват съвсем една и съща наклонност. При по-голяма част в действителност страхът се оказва не толкоз огромен, междинните стойности се движат към 12 точки от общо 36.
Гилбърт обаче слага началото на по-нататъшни изследвания на един различен аспект от този малко проучен феномен, а точно неговата тясна връзка с разнообразни депресивни положения. Демонстриращите извънредно огромен боязън демонстрират високи стойности и при попълване на въпросник, установяващ депресивното им положение. „ Когато една персона не е в положение да изпитва благополучие, то този факт й работи депресиращо “, изяснява Гилбърт. „ Хората, изпитващи боязън от позитивните страсти, са склонни да се концентрират върху възможни рискове. Вместо да мислят за положителното, което може да им е случи, те се пробват да заобикалят неприятното. Те виждат единствено това, което може да ги връхлети, да ги нарани или заплаши. А това ги срутва прочувствено. “
Пример за това е изпълнителят на Нойе Дойче Веле Хуберт Ка. Страдащият от меланхолия музикант споделя в толкшоу: „ Имах чувството, че нямам право нещата с мен да са наред. Нямам право да съм благополучен, сметките ми все излизат криви, би трябвало да пострадвам. “
Причина, разследване или съпътстващо събитие?
Върху група пациенти с депресивно разстройство през 2014 Гилбърт изследва връзката сред боязън от благополучие и тежка потиснатост. Пациентите показват доста по-голям боязън от щастието от интервюираните преди този момент студенти – приблизително стойностите им са към 24 точки. Освен това се оказва: Колкото по-силен е страхът от благополучие, толкоз повече признаци на стрес, страхове и депресивни разстройства се появяват. От данните не излиза наяве, дали страхът от благополучие е причина, разследване или съпътстващо събитие при депресивни разстройства.
Всъщност, това може би напълно не е от решаващо значение, счита Гилбърт: „ Страхът от благополучие е просто фактор. Важно е обаче неговото лекуване да бъде включено в общата терапия. “ Той пледира този боязън да бъде лекуван сходно на другите типове уплахи – чрез последователно излагане на повода за уплахата. „ Както един терапевт при лекуване на агорафобия извежда пациента измежду открити пространства, по този начин и хората със боязън от щастието би трябвало да бъдат насърчавани да претърпяват от ден на ден и повече радостни моменти, като да вземем за пример целеустремено да се любуват на усета на обещано ядене. “ Дали тази композиция от демонстрация на внимание и експозиция на причинителите на уплахата в действителност биха смекчили признаците, досега не е проучено.
Юрген Марграф също споделя мнението, че към казуса би трябвало да се подхожда лечебно. Той даже счита, че лечението би трябвало да е строго самостоятелна според от съответния случай. „ Именно не толкоз изразените субклинични признаци постоянно са доста променливи “, споделя той. „ Наред с борбата с причинителя може да се окажат потребни и ограничения, които да трансформират мотивацията или досегашния метод на живот на засегнатата персона. “
Не всички учени обаче споделят мнението, че страхът от благополучие би трябвало безусловно да бъде лекуван. Така например Мосен Йошанло предизвестява за риска от патологизиране на феномена. „ От позиция на Гилбърт и сътрудниците му страхът от благополучие е прочувствен проблем, който би трябвало да бъде поправен. При пациенти с депресивно разстройство това е целесъобразно. Понякога обаче феноменът е резултат от културни порядки, които би следвало да се одобряват като нещо обикновено. “
И в действителност хората от разнообразни култури възприемат щастието по друг метод. Екип от учени с началник психоложката Ли-Юн Джи от Университета Queen’s в Кингстън демонстрира на 140 американски и 181 китайски студенти разнообразни графично онагледени „ моменти на благополучие “ от човешкия живот. Участниците би трябвало да изберат онази линия на нареждане на щастливите моменти, която съгласно тях най-вече би имала подобие с евентуалния им предстоящ живот. На разновидностите, при които непрестанно се редуват моменти на по-голямо и по-малко благополучие, са се спрели доста повече американци, в сравнение с китайци. С други думи: В съпоставяне с американците китайците в по-малка степен допускат, че в живота им степента на благополучие ще претърпява съмнения.
Всичко се трансформира – възприятията също
Според ръководителите на изследването тази концепция се корени в даоизма. В основата на това философско обучение, водещо началото си от Китай, е заложена концепцията, че всичко е в непрестанно придвижване. Съответно и стремежът към благополучие в страните, изповядващи даоизма, е публикуван в по-малка степен, в сравнение с в западните страни, споделя Йошанло.
За да съпостави страха от благополучие, през 2014 той организира анкета измежду 2700 студенти от целия свят. Въпросниците са попълнени от руснаци, иранци, японци, американци, холандци и представители на още 10 други народи. За задачата Йошанло употребява създаден от самия него инструмент единствено с 5 формулировки, които наподобяват скалата на Гилбърт. Но до момента в който тя слага в центъра опълчването сред неразположение и мнителност от една страна и щастието от друга, описът на Йошанло обгръща по-общи изявления като „ След щастието постоянно следва злощастие. “
С изключение на Индия и Кения Йошанло установи, че страхът от благополучие е публикуван във всички други страни. Средните стойности се движат сред 1,98 за Бразилия през 2,54 за Съединени американски щати и 3,16 за Япония до 3,8 за Пакистан. При канара от 1 („ не дава отговор въобще “) до 7 („ дава отговор изцяло “) тези стойности не са нито изключително трагични, нито пък демонстрират обилни разлики сред проучените страни. Оказва се обаче, че страхът от благополучие е явно по-голям в култури, които са по-конформистки насочени. Така да вземем за пример хората в Източна Азия се опасяват доста повече от недоброжелателството на близките: В рамките на друго изследване японците по-често от американците показват угриженост за това, че щастието може да разсъни злоба у близките. Религията в тази ситуация не е от толкоз решаващо значение.
Наред с културните разлики Йошанло изследва също и връзката сред страха от благополучие и отношението към позитивните страсти. Резултат: Колкото по-голям боязън изпитват участниците от щастието, толкоз повече те се пробват да потискат насладата. Кое обаче идва първо – страхът или сдържането на страстите? Този въпрос към момента няма отговор.
Йошанло открива ясни признаци за това, че потискането на страстите, подбудени от моменти на извънредно благополучие, понижават цялостната задоволеност от живота. Колкото повече човек се опасява от възвишени усеща, толкоз по-малък е неговият комфорт като цяло. Впрочем тези взаимовръзки са доста по-слабо изразени, в сравнение с тези, които прави Гилбърт. Възможно е това да се дължи на обстоятелството, че скалата на Гилбърт е употребена в Съединени американски щати. „ За американците моментите на благополучие са доста по-важни, в сравнение с за хората от незападните култури “, изяснява Йошанло.
Снимка: mindyourmind.ca
Ако страхът е спънка за изпитване на приятност, то е належащо да се потърси помощ, поучава Гилбърт. Освен това той предлага осъзнаване на тази ексцентричност и по опция приемането й не толкоз насериозно чрез самоконтрол. Към това се придържа и първенецът по мятане на диск Хартинг: „ По-рано смятах, че човек няма право да бъде благополучен и да се радва. Въпреки това при мен нещата се подредиха. “
Да се доверим на щастието си, вместо да се опасяваме! Понякога прочее може би е рационално да ограничим прекомерния прочувствен ентусиазъм. А в неприятни времена е хубаво по опция да си спомняме, че освен щастието идва и си отива, а и нещастието.
Тъмната страна на щастието
В Конституцията на Съединени американски щати стремежът към благополучие намира здрави основи, а рекламите предизвикват: „ Купи си благополучие! “ Проучвания също навеждат на мисълта, че възприятието на благополучие се отразява позитивно на организма и на душевния комфорт. То обаче има и противоположна страна. За нея психоложката Джун Грубер от Университета на Колорадо в Боулдер написа в обзорна публикация още през 2011.
В ентусиазъм на наслада ние рискуваме повече и внимаваме по-малко за рискове. Освен това изследвания демонстрират, че в приповдигнато въодушевление хората в доста по-голяма степен се осланят на своите предубеждения, вместо да обмислят добре съответната обстановка.
Паметта също може да пострада от прекомерно доста позитивни страсти: В изследване, извършено от Джъстин Сторбек от Колежа Куинс и Гералд Клор от Университета на Вирджиния, участниците, които били в положително въодушевление, съумели да си спомнят наученото преди този момент с доста по-малка точност в сравнение с тези, които били в неприятно въодушевление.
Изглежда розовите очила замъгляват възприятието за правдивост: Хуи Бинг Тан и Джоузеф Форгас от Университета на Ню Саут Уелс в Сидни молят участници да си поделят с останалите лотарийни билети. Щастливите участници раздали по-малко от билетите и освен това с много по-голяма принуда.
