Нова Златна треска в американския Запад заради този ценен метал
Някога златото е привличало златотърсачите в Запада на Америка, само че в този момент повода за нова Златна тресчица е кобалтът. През последните десетилетия в Съединени американски щати не е имало рандеман на кобалт в кой знае какви съществени мащаби. Сега обаче няколко минни компании записват имоти в Айдахо, Монтана и Аляска в търсене на сребристосиния метал.
Те са живото доказателство за възходящия интерес към кобалта - основен съставен елемент от литиево-йонните акумулатори, захранващи електронни устройства и електрически автомобили. В предишното запасите от кобалт са зависели от пазарите за мед и никел - по-ценни метали, които всекидневно се извличат наедно с кобалта.
Но с възходящите цени на кобалта и прогнозите за растеж на потреблението от 8 до 10% годишно, статутът му на непряк артикул от този рандеман стартира да се трансформира. Около 300 компании по света сега търсят интензивно залежи на кобалт.
Минни колоси също ускоряват производството тук-там като Демократична република Конго, където се намират множеството запаси на кобалт в света.
В Съединени американски щати лимитирано произвеждане на кобалт започва през 2014-а - за първи път от към четири десетилетия. Канадска компания купува мина в Айдахо тази пролет и се надява да я създаде за към три години.
Според изпълнителният шеф не медта или различен метал, а точно кобалтът е главната устременост на мината.
Той добавя, че до момента кобалтът в никакъв случай не е бил целеустремено издирван, а има доста от него по света. Така като миньори от компанията му са изостанали от трендовете.
Очаква се потреблението на кобалт да надвиши 122 000 тона тази година, растеж от към 75 000 тона спрямо 2011-а. Цената на паунд (предпочитаната мярна единица за кобалта) се е нараснала до над $40 тази година, съпоставено с $20 при започване на 2011-а, и в този момент е към $32.
Въпреки че увеличеното произвеждане евентуално ще спомогне за отговаряне на търсенето в идващите няколко години, анализаторите споделят, че се чака дефицит още през 2022-а.
Пазарната динамичност спомогна за създаване на убеденост, разяснява Фиона Грант Лайдиър от eCobalt, които възобновиха проектите си за лична кобалтова мина в Айдахо, за първи път огласени през 90-те години. Фирмата чака добивът да стартира в края на идната година.
Основите на кобалтовия пазар са извънредно постоянни, по метод, по който в никакъв случай не са били до момента, споделят експертите. Има мощен интерес от финансисти, от евентуални сътрудници и от евентуални чиновници.
След като руда, съдържаща кобалт, се добие посредством експлозиви, тя се пречиства и се трансформира в метал, примес или химически концентрат за приложимост в артикули като самолетни мотори, дронове и акумулаторни акумулатори.
Повече от 60% от международния кобалт се добива в Демократична република Конго, а Китай е водещият производител на рафиниран кобалт в света.
Но с повишаването на търсенето на кобалт се ускоряват и опасенията в Съединени американски щати от прекомерното разчитане на импорт. През февруари Белият дом добави кобалта в лист от 35 детайла, считани за първични материали от сериозно значение за стопанската система.
Компании, дейни в Съединени американски щати, споделят, че се надяват техният статут на " създадено в Америка " да им помогне да ускорят утвърждението от държавното управление на проектите им и да разграничи продукцията им от вносната такава.
Те също по този начин споделят, че опасения от корупция и детски труд в мините в Конго оказват напън върху купувачите да си намерят нови източници за доставяне със суровината.
Малко са местата, където можете да намерите етично придобит кобалт. Съединени американски щати желае да има вяра, че това им даде преимущество.
Добивът на кобалт би трябвало да стартира през лятото от остаряла оловна мина в окръг Медисън, Мисури. Смята се, че в нея има към 35 млн. паунда добиваем кобалт, което я прави най-голямото такова находище в Северна Америка.
Въпреки това действителността е, че поради огромните ресурси на първокачествен кобалт в световен мащаб, Съединени американски щати в никакъв случай няма да могат изцяло да избегнат вноса на кобалт. Всъщност анализатори чакат дялът на Демократична република Конго в световното произвеждане на кобалт да се усили, когато минните компании засилят интензивността си там.
Китай също се чака да остане водещият състезател в света в бизнеса с рафиниран кобалт, макар че нови уреди стартират да работят в Европа, Северна Америка и на други места в Азия.
Въпреки че американските компании не престават да държат дребен дял от пазара, те може да открият, че имат шанса да дефинират по-висока цена за суровините си. Всяка компания във веригата за доставки търси да понижи геополитическите си опасности, тъй че всевъзможни планове отвън Конго са в мощни позиции в това отношение.
Предизвикателствата остават съществени като разноските за създаването на мина се равняват на стотици милиони долари. Нестабилната цена на кобалта основава спомагателна неустановеност.
Междувременно възходящата цена на кобалта кара фирмите да търсят способи да понижат зависимостта си от минерала.
Гърбранд Седър в Калифорнийския университет в Бъркли прави проучвания на методите за основаване на постоянни акумулаторни акумулатори, които да не се нуждаят от огромни количества кобалт.
Той обаче разяснява, че внедряването на такава технология в огромни мащаби - изключително в коли - може да се случи след най-малко 5-10 години. " Мисля, че ще се употребява още много кобалт в обозримото бъдеще ".
Източник: webcafe.bg
Те са живото доказателство за възходящия интерес към кобалта - основен съставен елемент от литиево-йонните акумулатори, захранващи електронни устройства и електрически автомобили. В предишното запасите от кобалт са зависели от пазарите за мед и никел - по-ценни метали, които всекидневно се извличат наедно с кобалта.
Но с възходящите цени на кобалта и прогнозите за растеж на потреблението от 8 до 10% годишно, статутът му на непряк артикул от този рандеман стартира да се трансформира. Около 300 компании по света сега търсят интензивно залежи на кобалт.
Минни колоси също ускоряват производството тук-там като Демократична република Конго, където се намират множеството запаси на кобалт в света.
В Съединени американски щати лимитирано произвеждане на кобалт започва през 2014-а - за първи път от към четири десетилетия. Канадска компания купува мина в Айдахо тази пролет и се надява да я създаде за към три години.
Според изпълнителният шеф не медта или различен метал, а точно кобалтът е главната устременост на мината.
Той добавя, че до момента кобалтът в никакъв случай не е бил целеустремено издирван, а има доста от него по света. Така като миньори от компанията му са изостанали от трендовете.
Очаква се потреблението на кобалт да надвиши 122 000 тона тази година, растеж от към 75 000 тона спрямо 2011-а. Цената на паунд (предпочитаната мярна единица за кобалта) се е нараснала до над $40 тази година, съпоставено с $20 при започване на 2011-а, и в този момент е към $32.
Въпреки че увеличеното произвеждане евентуално ще спомогне за отговаряне на търсенето в идващите няколко години, анализаторите споделят, че се чака дефицит още през 2022-а.
Пазарната динамичност спомогна за създаване на убеденост, разяснява Фиона Грант Лайдиър от eCobalt, които възобновиха проектите си за лична кобалтова мина в Айдахо, за първи път огласени през 90-те години. Фирмата чака добивът да стартира в края на идната година.
Основите на кобалтовия пазар са извънредно постоянни, по метод, по който в никакъв случай не са били до момента, споделят експертите. Има мощен интерес от финансисти, от евентуални сътрудници и от евентуални чиновници.
След като руда, съдържаща кобалт, се добие посредством експлозиви, тя се пречиства и се трансформира в метал, примес или химически концентрат за приложимост в артикули като самолетни мотори, дронове и акумулаторни акумулатори.
Повече от 60% от международния кобалт се добива в Демократична република Конго, а Китай е водещият производител на рафиниран кобалт в света.
Но с повишаването на търсенето на кобалт се ускоряват и опасенията в Съединени американски щати от прекомерното разчитане на импорт. През февруари Белият дом добави кобалта в лист от 35 детайла, считани за първични материали от сериозно значение за стопанската система.
Компании, дейни в Съединени американски щати, споделят, че се надяват техният статут на " създадено в Америка " да им помогне да ускорят утвърждението от държавното управление на проектите им и да разграничи продукцията им от вносната такава.
Те също по този начин споделят, че опасения от корупция и детски труд в мините в Конго оказват напън върху купувачите да си намерят нови източници за доставяне със суровината.
Малко са местата, където можете да намерите етично придобит кобалт. Съединени американски щати желае да има вяра, че това им даде преимущество.
Добивът на кобалт би трябвало да стартира през лятото от остаряла оловна мина в окръг Медисън, Мисури. Смята се, че в нея има към 35 млн. паунда добиваем кобалт, което я прави най-голямото такова находище в Северна Америка.
Въпреки това действителността е, че поради огромните ресурси на първокачествен кобалт в световен мащаб, Съединени американски щати в никакъв случай няма да могат изцяло да избегнат вноса на кобалт. Всъщност анализатори чакат дялът на Демократична република Конго в световното произвеждане на кобалт да се усили, когато минните компании засилят интензивността си там.
Китай също се чака да остане водещият състезател в света в бизнеса с рафиниран кобалт, макар че нови уреди стартират да работят в Европа, Северна Америка и на други места в Азия.
Въпреки че американските компании не престават да държат дребен дял от пазара, те може да открият, че имат шанса да дефинират по-висока цена за суровините си. Всяка компания във веригата за доставки търси да понижи геополитическите си опасности, тъй че всевъзможни планове отвън Конго са в мощни позиции в това отношение.
Предизвикателствата остават съществени като разноските за създаването на мина се равняват на стотици милиони долари. Нестабилната цена на кобалта основава спомагателна неустановеност.
Междувременно възходящата цена на кобалта кара фирмите да търсят способи да понижат зависимостта си от минерала.
Гърбранд Седър в Калифорнийския университет в Бъркли прави проучвания на методите за основаване на постоянни акумулаторни акумулатори, които да не се нуждаят от огромни количества кобалт.
Той обаче разяснява, че внедряването на такава технология в огромни мащаби - изключително в коли - може да се случи след най-малко 5-10 години. " Мисля, че ще се употребява още много кобалт в обозримото бъдеще ".
Източник: webcafe.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ