Учени с нова хипотеза за планетата Земя
Някога Земята може би е имала собствен личен планетарен пръстен, заяви Science Alert.
Хипотетичният пръстен не е оживял за дълго, от галактическа позиция – единствено няколко десетки милиони години. Но това е задоволително дълго, с цел да може да остави дълготраен отпечатък върху геоложкия запис на Земята, съгласно разбор, управителен от планетарния академик Анди Томкинс от университета Монаш в Австралия.
Томкинс и екипът му реконструираха извънредно повишаване на броя на метеоритните удари, известно като Ордовикски удар. Те дефинираха, че пръстенът, който постепенно се разпада в земна орбита, може да бъде правдоподобно пояснение за аномалията.
„ Харесва ми да мисля за това по какъв начин може да е изглеждала Земята с пръстен към нея. Много друг тип спрямо днешния “, съобщи ученият.
Това е забележителна детективска работа и такава, която може благодарение на бъдещи проучвания да помогне за обяснението на други аспекти от историята на Земята.
„ Преди над милион години материалът на този пръстен е паднал последователно от Земята, създавайки внезапното повишаване на метеоритните удари, следено в геоложките записи. Виждаме също, че пластовете в седиментните скали от този интервал съдържат извънредно доста метеоритни парчета “, сподели Томкинс.
Пръстените се одобряват за относително постоянно срещани в Слънчевата система. Четирите великански планети имат пръстени, а има доказателства, че Марс също има подобен.
Това повдига въпроса: Може ли Земята да е имала пръстен в миналото в далечното си минало?
Малко евентуално е да намерим следи от него в космоса, в случай че въобще в миналото е съществувал. Но за известно време по време на Ордовик преди съвсем половин милиард години, метеоритните удари ненадейно се усилват за към 40 милиона години. По това време са се появили цялостен куп кратери, ситуирани доста близо един до различен.
Това близко разстояние е освен във времето, само че и във връзка с местоположението. Томкинс и екипът му проучват 21 кратера, които са се появили по време на пика на ударите, и откриват, че всички те са в границите на 30 градуса географска широчина от екватора. Това не е било явно незабавно, защото през Ордовик всички континенти на Земята са били част от суперконтинент, наименуван Гондвана, който по-късно се е разпаднал и се е отдалечил.
Струпването на кратерите може да наподобява чудно, само че става още по-странно. Изглежда, че бомбардировката е засегнала единствено 30% от изложената на заплаха земна маса, цялата в екваториалния район. Така че, въпреки метеоритите да са били доста по-разпространени, в сравнение с следим през днешния ден, тези характерни удари са били лимитирани до дребен сектор от земното кълбо като че ли куп скали са паднали от тясна лента формирана от такива, която обикаля центъра на Земята.
И това, съгласно Томкинс и сътрудниците му, може да е било тъкмо това, което се е случило.
Техният разбор демонстрира, че преди към 466 млн. години метеорит е попаднал тъкмо в гравитацията на Земята. Не е бил толкоз близо, по тази причина незабавно е паднал – бил е задоволително близо, с цел да бъде раздран от приливните сили, пресичайки границата, известна като границата на Рош.
За едва обвързван метеорит границата на Рош е на надморска височина от към 15 800 км. Това е по-ниско от някои спътници – височинен диапазон, на който отломките от метеорита биха могли да се завъртят към Земята в релативно постоянна орбита и да се разпаднат с течение на времето.
Това е в сходство с наблюденията ни в други елементи на Слънчевата система. Пръстените на Сатурн са краткотрайни и падат върху планетата с много бързи темпове. През 1994 година видяхме по какъв начин кометата Шумейкър-Леви 9 се заби в Юпитер – само че не и преди гравитацията на планетата да раздра кометата, създавайки поле от парчета, които години наред обикаляха към планетата. Така че наподобява изцяло правдоподобно Земята да е раздрала, а по-късно да е изяла метеорит.
Струпването на удари е едно от доказателствата. В седиментите има и доста метеоритен материал, който се е натрупал по същото време и интервал. И двете улики могат да бъдат свързани с този метеорит.
Може да има и различен намек. Към края на Ордовика преди към 445 млн. години, Земята е навлязла в унищожителен ледников интервал. Той е бил най-студеният в последните половин милиард години. Пръстенът към Земята би могъл да утежни тази обстановка, като хвърли сянка върху повърхността. На този стадий това е много спекулативно и изисква в допълнение изследване.
„ Следващият стадий от проучването би трябвало да бъде численото моделиране. Ние към този момент сме го създали, само че чакам, че и други учени ще се заемат с това “, изясни планетарният академик.
Това моделиране ще пресъздаде разпадането на метеорита и образуването на пръстена от неговите парчета, последвано от еволюцията на пръстена във времето. Това би разкрило структурата и формата, която пръстенът може да е имал, и дали е могъл да хвърля огромна сянка. Тези данни ще би трябвало да бъдат предоставени на учените, занимаващи се с климата, с цел да се види какви биха могли да бъдат последствията от това.
Но в случай че в действителност има резултат, те ще са много забавни освен за разбирането на нашия личен свят, само че и за намесата в климата.
„ Нещо друго, което се случва по това време, е Голямото ордовикско събитие на биоразнообразието (бърза еволюция на разнообразни организми) – бързата смяна на климата основава провокации за живота и нуждата от еволюция. Така че, в случай че пръстенът е провокирал климатичните промени (а това е огромно " в случай че " на този етап), той може да е провокирал и бързата еволюция.
Забавна идея е, че това би бил един от методите за тераформиране на прекомерно гореща планета. Така да вземем за пример, в случай че пренасочим огромен метеорит към разпадаща се орбита към Венера, охлаждането би довело до отчасти изхвърляне на дъжд от атмосферата и евентуално до много доста изстудяване “, уточни Томкинс.
Вероятно няма да тераформираме Венера в скоро време. Но не е ли занимателно да си представим, че бихме могли? | БГНЕС
Хипотетичният пръстен не е оживял за дълго, от галактическа позиция – единствено няколко десетки милиони години. Но това е задоволително дълго, с цел да може да остави дълготраен отпечатък върху геоложкия запис на Земята, съгласно разбор, управителен от планетарния академик Анди Томкинс от университета Монаш в Австралия.
Томкинс и екипът му реконструираха извънредно повишаване на броя на метеоритните удари, известно като Ордовикски удар. Те дефинираха, че пръстенът, който постепенно се разпада в земна орбита, може да бъде правдоподобно пояснение за аномалията.
„ Харесва ми да мисля за това по какъв начин може да е изглеждала Земята с пръстен към нея. Много друг тип спрямо днешния “, съобщи ученият.
Това е забележителна детективска работа и такава, която може благодарение на бъдещи проучвания да помогне за обяснението на други аспекти от историята на Земята.
„ Преди над милион години материалът на този пръстен е паднал последователно от Земята, създавайки внезапното повишаване на метеоритните удари, следено в геоложките записи. Виждаме също, че пластовете в седиментните скали от този интервал съдържат извънредно доста метеоритни парчета “, сподели Томкинс.
Пръстените се одобряват за относително постоянно срещани в Слънчевата система. Четирите великански планети имат пръстени, а има доказателства, че Марс също има подобен.
Това повдига въпроса: Може ли Земята да е имала пръстен в миналото в далечното си минало?
Малко евентуално е да намерим следи от него в космоса, в случай че въобще в миналото е съществувал. Но за известно време по време на Ордовик преди съвсем половин милиард години, метеоритните удари ненадейно се усилват за към 40 милиона години. По това време са се появили цялостен куп кратери, ситуирани доста близо един до различен.
Това близко разстояние е освен във времето, само че и във връзка с местоположението. Томкинс и екипът му проучват 21 кратера, които са се появили по време на пика на ударите, и откриват, че всички те са в границите на 30 градуса географска широчина от екватора. Това не е било явно незабавно, защото през Ордовик всички континенти на Земята са били част от суперконтинент, наименуван Гондвана, който по-късно се е разпаднал и се е отдалечил.
Струпването на кратерите може да наподобява чудно, само че става още по-странно. Изглежда, че бомбардировката е засегнала единствено 30% от изложената на заплаха земна маса, цялата в екваториалния район. Така че, въпреки метеоритите да са били доста по-разпространени, в сравнение с следим през днешния ден, тези характерни удари са били лимитирани до дребен сектор от земното кълбо като че ли куп скали са паднали от тясна лента формирана от такива, която обикаля центъра на Земята.
И това, съгласно Томкинс и сътрудниците му, може да е било тъкмо това, което се е случило.
Техният разбор демонстрира, че преди към 466 млн. години метеорит е попаднал тъкмо в гравитацията на Земята. Не е бил толкоз близо, по тази причина незабавно е паднал – бил е задоволително близо, с цел да бъде раздран от приливните сили, пресичайки границата, известна като границата на Рош.
За едва обвързван метеорит границата на Рош е на надморска височина от към 15 800 км. Това е по-ниско от някои спътници – височинен диапазон, на който отломките от метеорита биха могли да се завъртят към Земята в релативно постоянна орбита и да се разпаднат с течение на времето.
Това е в сходство с наблюденията ни в други елементи на Слънчевата система. Пръстените на Сатурн са краткотрайни и падат върху планетата с много бързи темпове. През 1994 година видяхме по какъв начин кометата Шумейкър-Леви 9 се заби в Юпитер – само че не и преди гравитацията на планетата да раздра кометата, създавайки поле от парчета, които години наред обикаляха към планетата. Така че наподобява изцяло правдоподобно Земята да е раздрала, а по-късно да е изяла метеорит.
Струпването на удари е едно от доказателствата. В седиментите има и доста метеоритен материал, който се е натрупал по същото време и интервал. И двете улики могат да бъдат свързани с този метеорит.
Може да има и различен намек. Към края на Ордовика преди към 445 млн. години, Земята е навлязла в унищожителен ледников интервал. Той е бил най-студеният в последните половин милиард години. Пръстенът към Земята би могъл да утежни тази обстановка, като хвърли сянка върху повърхността. На този стадий това е много спекулативно и изисква в допълнение изследване.
„ Следващият стадий от проучването би трябвало да бъде численото моделиране. Ние към този момент сме го създали, само че чакам, че и други учени ще се заемат с това “, изясни планетарният академик.
Това моделиране ще пресъздаде разпадането на метеорита и образуването на пръстена от неговите парчета, последвано от еволюцията на пръстена във времето. Това би разкрило структурата и формата, която пръстенът може да е имал, и дали е могъл да хвърля огромна сянка. Тези данни ще би трябвало да бъдат предоставени на учените, занимаващи се с климата, с цел да се види какви биха могли да бъдат последствията от това.
Но в случай че в действителност има резултат, те ще са много забавни освен за разбирането на нашия личен свят, само че и за намесата в климата.
„ Нещо друго, което се случва по това време, е Голямото ордовикско събитие на биоразнообразието (бърза еволюция на разнообразни организми) – бързата смяна на климата основава провокации за живота и нуждата от еволюция. Така че, в случай че пръстенът е провокирал климатичните промени (а това е огромно " в случай че " на този етап), той може да е провокирал и бързата еволюция.
Забавна идея е, че това би бил един от методите за тераформиране на прекомерно гореща планета. Така да вземем за пример, в случай че пренасочим огромен метеорит към разпадаща се орбита към Венера, охлаждането би довело до отчасти изхвърляне на дъжд от атмосферата и евентуално до много доста изстудяване “, уточни Томкинс.
Вероятно няма да тераформираме Венера в скоро време. Но не е ли занимателно да си представим, че бихме могли? | БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ