Доц. д-р Станчо Станчев за Фрог: Гергьовският празник и в кризата трябва да събуди българското в българите
Някога военните паради са били от Орлов мост до Лъвов мост. За 140 години у нас са раздадени милиони военни оценки, само че от тях ордените „ За смелост ” са единствено 12 300. Не знам дали някъде се води указател на останалите живи носители на ордена „ За смелост ”. Излъчването с днешна дата на Патриарх на българската армия е непостижима задача. Надеждата ми е в мислещите млади свободни хора, неподвласни на престижи и конюктура.
Така ми се желае на Гергьовден, на празника на Българската войска да застанем под трицветното знаме— единни и сплотени в името на просперитета на Родината.Това споделя в изявление за Фрог нюз полковник от запаса доцент доктор Станчо Станчев, ръководител на Военноисторическата комисия.
- Г-н полковник, с какви усеща посрещате 6 май
- Не ми е празнично! И не поради изключителното състояние и пандемията. Те ще отминат и скоро няма да си спомняме за тях. Повече ме терзае безвремието и объркаността в която живеем. Френският журналист Пиер-Жозеф Прудон, апетитен за един от основоположниците на анархизма има една мисъл:”Когато някоя мощна концепция обхване един народ, когато тя го накара да заприказва и заиска единомислещо, тогава настава една несравнима светлина, която просвещава и увлича непреодилимо хората за нейното достижение, без оглед на жертвите”. Тъжно ми е, че у нас я няма още тази персона, която да формулира мощната концепция! Така ми се желае на Гергьовден, на празника на Българската войска да застанем под трицветното знаме— единни и сплотени в името на просперитета на Родината. Убеден съм, че рано или късно това ще стане!
- Гергьовден e и празник на войската? Може би за първи път в най-новата ни история този празник ще мине без боен церемониал поради ковид?
- Ако условно приемем, че най-новата ни история стартира от началото на 90-те години на предишния век, да, може би за първи път на празника на армията по жълтите павета няма да дефилира армия. За мен е по-важно да си отговорим на един различен въпрос – за какво са военните паради? За хората под пагон те по-скоро са в допълнение натоварване – подготовка на техника, тренировки, кахъри и напрежение. За нас, обвързваните с армията е едно вълнуващо събитие, което смъква години от плещите ни и връща приятни мемоари. Военните паради би трябвало да се вършат за поданството, от налозите на което се въоръжава и устоя армията. На него би трябвало да се обезпечи опция да гледа и се радва на своята армия, да черпи сила и ентусиазъм от бойната мощност на армията, призвана да пази мирния труд на народа. Нашите предшественици вярно са отчитали това събитие. Най-величествените военни паради се организират във втората половина на 30-те години, когато се раздират оковите на наложените от Ньойския диктат ограничавания.
На възродената войска е нужен народ със самочувствие и национална горделивост. На парадите техниката и войската са тръгвали от Орлов мост и са стигали до Лъвов мост. Да могат да ги видят всички тези, които са излезли по улиците на София. А в този момент се блокира „ Цар Освободител” от Военния клуб до Президенството и военния церемониал може да се гледа единствено от поканени. Ситуация, която не носи позитиви за уредниците.
- Някои споделят, че е по-добре да няма тази година церемониал, тъй като на трибуната ще са генерали-пенсионери и ще маршируват бойци с бастуни след приемането на поправките във военния закон за възрастовата граница на войнишката работа. Вашият коментар?
- Възрастта не е недостатък. Поправката на най-поправяния Закон за Въоръжените сили, регламентираща възраста за приемане на кадрова военна работа на 40 години за всички категории военнослужещи е подбудена от наложилите се условия. Тревожен е съществуващият некомплект от персонален състав в армията. Причините за това би трябвало да се търсят с изключение на в демографската рецесия и в неатрактивността на военната специалност. Но това не е моя тематика. Ще се опитам в контекстта на сегашния празник да потърся отговор на въпроса в исторически проект.
Гергьовденския боен церемониал през 1936 година е отдаден на заслужилите водачи на българската армия и кавалери на ордена „ За смелост " - генералите Николаев, Кутинчев, Иванов, Жеков и Ковачев. Трогателно е отношението към генерала от пехотата и Патриарх на Българската войска - 84-годишния Данаил Николаев, съпровождан персонално от царя и придържан от адютанта му. Парадът се открива от внушителен блок на кавалерите на ордена „ За смелост ". Никъде не се приказва за пенсионери и за бастуни. В днешно време сме длъжници във връзка с тази традиция. Да не приказваме, че излъчването с днешна дата на Патриарх на българската армия е непостижима задача.
- Кога за първи път е честван 6 май като Ден на войската, за какво е пресечен и по кое време отново се възобновява?
- За първи път независим боен церемониал на части от българската армия се прави на 30 август 1878 г. край Пловдив. Денят на Свети Георги се празнува непретенциозно като празник на кавалерите на ордена „ За смелост " с панихида в гарнизоните, поздравления и обяд. Паралелно след Сръбско-българската война като „ Празник на победите” се празнува 27 ноември. Погрешно датата се свързва с успеха при Сливница, тъй като там боевете са от 17 до 19 ноември и втората дата е оповестена за Празник на Сухопътни войски. А 27 ноември се свързва с завладяването на Пирот и края на военните дейности. Без да има специфична заповед, поради съвпадането на датата на празника на армията с датата на подписването на Ньойския диктат през 20-те години на предишния век бойният празник на армията стартира да се отбелязва на 6-та май, дружно с Деня на храбростта.
От 1931 година Денят на храбростта и успехите е разгласен за военен празник на войската. И до 1933 година празникът се празнува на „ Площада на успехите " (днешния квартал „ Лагера " в столицата). След това честването се придвижва в центъра на София. Запомняш се е Гергьовденският празник през 1937 година Връчват се новите бойни флагове и по улиците минава модерната бойна техника на възродената ни войска.
След края на Втората международна война се вкарва нова празнична система. През 1993 година в качеството си на боен министър Валентин Александров връща датата 6 май за ден на храброста и празник на Българската войска, възвръща метода и мястото пред Народното събрание за провеждането на военния церемониал. Въпреки екцентричните си прояви той беше ерудит и остави положителни мемоари за себе си. На военни тържества се явяваше в полковнишка униформа на военно-съдебното ведомство, което си имаше своето обаяние.
С решение на 38-то Народно заседание за допълнение на Кодекса на труда, обнародвано в Държавен вестник бр. 56 от 19 май 1998 година, Гергьовден беше разгласен за народен празник.
- Може ли да разкажете някои забавни исторически случки и събития свързани с Гергьовден и 6 май?
- Смея да настоявам, че след възобновяване на 6 май като ден на храбростта и празник на Българската войска съм участвал на всички Гергьовденски паради, а една част от тях съм и коментирал в народен ефир. Три от тях са оставили диря в съзнанието ми. Първият беше по времето на Жельо Желев и се организираше пред Народното събрание. Имаше величествен внушителен блок на Съюза на възпитаниците на Военното на НВ учебно заведение. Бяха нещо афектирани на президента и вместо да отговорят на поздрава му извикаха едно гръмко „ Ура”. Вторият е обвързван със строевите умения на командващия парада. А третия церемониал се водеше от военачалник Андрей Боцев и си припомням, че го коментирахме по Българска национална телевизия дружно с журналиста Григорий Недялков. С удивление следих ген. Боцев и несъзнателно в ефир изпуснах репликата: „ Който го може, си го може!”
- Като че ли единствено на 6 май се сещаме за Ордените за Храброст? За кои генерали и бойци на България би трябвало безусловно да си споним на този празник?
- Храбростта е висша добродетел и тези, които я носят в себе си са помилвани от Бога. В дни на тестване те са призвани да водят останалите. На този ден в съзнанието ми постоянно изплува обликът на първия притежател на ордена „ За храброст” генерала от пехотата Данаил Николаев, един от първостроителите на Българската войска. Следват величествената външност на ефрейтор Иван Арабаджиев от 24-ти пехотен Черноморски полк, притежател на пет войнишки знака на ордена „ За смелост “, ботевия въстаник Йордан Йорданов – Инджето, притежател на три войнишки знака на ордена „ За смелост “ и старите фронтови фотографии на наградени български храбреци. На този ден няма по какъв начин да не си спомним за полк. Борис Дрангов. Неговото великолепие е в това, че на бойното поле, пред очите на своите бойци потвърди какъв брой е сладко да пожертваш живота си в името на България. С тъга си припомням и за военачалник Андрей Боцев. Преминал по всички стъпала на военната иерархия, боец по душа и сърце, той остана до дъно на поста си, макар непоносимите премеждия, които му пречиняваше заболяването.
- Не ви ли се коства, че през последните години прекомерно елементарно се раздават ордени и медали от военните министри?
- По-печалното е, че напоследък военни оценки се раздават освен от военния министър, а от служители и даже от политици, които нямат нищо общо с военното ведомство. Но това не се случва единствено през последните години. Мисля, че дружно с доста други неща, и в тази сфера механично копирахме след края на Втората международна война руския опит. Но в полза на истината би трябвало да отчетем и обстоятелството, че руснаците са извънредно чувствителни във връзка с връчването на избрани военни оценки. Всичко бяха склонни да простят на Брежнев, само че не преглътнаха и по-късно анулираха неговото самонаграждаване с най-висшето военно отличие в Съюз на съветските социалистически републики медал „ Победа “, връчван единствено на генерали и маршали за извънредно огромни заслуги към Червената войска.
По сходен метод у нас стои въпроса със статута на ордена „ За храброст”. Против волята на Османската империя и на Русия, княз Александър I се възползва от прерогативите, които му дава член 59 от Търновската конституция да учредява само знак за отличие и то единствено за военнослужещи. На 13 януари 1880 година се ражда първия български медал, добил по-късно необятна известност под името „ За смелост “. Предназначен е да се връчва за заслуги на участници в Руско-турската освободителна война от 1877-1878 година, както и за подучване „ за в бъдеще на тези, които ще извършат подвиги на бойното поле “. За 140 години у нас са раздадени милиони военни оценки, само че от тях ордените „ За храброст” са единствено 12 300. А кавалерите на този медал са и по-малко, тъй като някой от тях са носители на два и повече ордена. Не съм на ясно дали в този момент някъде се води указател на останалите живи носители на ордена „ За смелост ".
- Покойният шеф на защитата ген. Андрей Боцев преди година сподели: ”За 15 години участие в НАТО, единствената рекомендация, която е изпълнена от това армията ни да бъде дребна, съвременна и мобилна, е да бъде малка”. Това го знаем не от през вчерашния ден. Не е ли малко тъжно да си припомняме и това на празника без церемониал?
- Не ми е известно да съществуват аршин за определянето на една войска като дребна, междинна или огромна. Нямам визия и въз основата на каква експертиза се дефинира нужната ни войска, способна да отбрани съверенитета и националната целокупност на Родината.
В годините на Студената война обстановката беше сякаш по-ясна. Знаеха се съдружниците и съперниците, полосите за защита, оперативните и тактически посоки за нахлуване. Останалото беше математика при установяване на броя на войсковите формирования, количеството на самолетите, средствата за противовъздушна защита, танковете, артилерийските системи и бойни машини на пехотата. Имам възприятието, че в този момент военната експертиза се наглася с цел да обслужва към този момент взети или наложени решения.
Революцията в технологиите се отрази несъмнено и върху военното дело. Подозирам, че ни чакат и нови, непознати хоризонти. За мен пандемичната обстановка в която се намира през днешния ден света по доста индикатори наподобява на световна военна интервенция.
- Има ли вяра за Българската войска? Къде я виждате?
- Едно от посланията на празника е да разсъни българското в българите, да се слеят народ и войска. Обичам своята войска и имам вяра в нейното бъдеще. Надеждата ми е в мислещите млади свободни хора. Неподвласните на престижи и конюктура, способни да раждат градивни хрумвания и да знаят по какъв начин да ги осъществят. И най-важното – да обичат България.
Интервю На красен Бучков
Така ми се желае на Гергьовден, на празника на Българската войска да застанем под трицветното знаме— единни и сплотени в името на просперитета на Родината.Това споделя в изявление за Фрог нюз полковник от запаса доцент доктор Станчо Станчев, ръководител на Военноисторическата комисия.
- Г-н полковник, с какви усеща посрещате 6 май
- Не ми е празнично! И не поради изключителното състояние и пандемията. Те ще отминат и скоро няма да си спомняме за тях. Повече ме терзае безвремието и объркаността в която живеем. Френският журналист Пиер-Жозеф Прудон, апетитен за един от основоположниците на анархизма има една мисъл:”Когато някоя мощна концепция обхване един народ, когато тя го накара да заприказва и заиска единомислещо, тогава настава една несравнима светлина, която просвещава и увлича непреодилимо хората за нейното достижение, без оглед на жертвите”. Тъжно ми е, че у нас я няма още тази персона, която да формулира мощната концепция! Така ми се желае на Гергьовден, на празника на Българската войска да застанем под трицветното знаме— единни и сплотени в името на просперитета на Родината. Убеден съм, че рано или късно това ще стане!
- Гергьовден e и празник на войската? Може би за първи път в най-новата ни история този празник ще мине без боен церемониал поради ковид?
- Ако условно приемем, че най-новата ни история стартира от началото на 90-те години на предишния век, да, може би за първи път на празника на армията по жълтите павета няма да дефилира армия. За мен е по-важно да си отговорим на един различен въпрос – за какво са военните паради? За хората под пагон те по-скоро са в допълнение натоварване – подготовка на техника, тренировки, кахъри и напрежение. За нас, обвързваните с армията е едно вълнуващо събитие, което смъква години от плещите ни и връща приятни мемоари. Военните паради би трябвало да се вършат за поданството, от налозите на което се въоръжава и устоя армията. На него би трябвало да се обезпечи опция да гледа и се радва на своята армия, да черпи сила и ентусиазъм от бойната мощност на армията, призвана да пази мирния труд на народа. Нашите предшественици вярно са отчитали това събитие. Най-величествените военни паради се организират във втората половина на 30-те години, когато се раздират оковите на наложените от Ньойския диктат ограничавания.
На възродената войска е нужен народ със самочувствие и национална горделивост. На парадите техниката и войската са тръгвали от Орлов мост и са стигали до Лъвов мост. Да могат да ги видят всички тези, които са излезли по улиците на София. А в този момент се блокира „ Цар Освободител” от Военния клуб до Президенството и военния церемониал може да се гледа единствено от поканени. Ситуация, която не носи позитиви за уредниците.
- Някои споделят, че е по-добре да няма тази година церемониал, тъй като на трибуната ще са генерали-пенсионери и ще маршируват бойци с бастуни след приемането на поправките във военния закон за възрастовата граница на войнишката работа. Вашият коментар?
- Възрастта не е недостатък. Поправката на най-поправяния Закон за Въоръжените сили, регламентираща възраста за приемане на кадрова военна работа на 40 години за всички категории военнослужещи е подбудена от наложилите се условия. Тревожен е съществуващият некомплект от персонален състав в армията. Причините за това би трябвало да се търсят с изключение на в демографската рецесия и в неатрактивността на военната специалност. Но това не е моя тематика. Ще се опитам в контекстта на сегашния празник да потърся отговор на въпроса в исторически проект.
Гергьовденския боен церемониал през 1936 година е отдаден на заслужилите водачи на българската армия и кавалери на ордена „ За смелост " - генералите Николаев, Кутинчев, Иванов, Жеков и Ковачев. Трогателно е отношението към генерала от пехотата и Патриарх на Българската войска - 84-годишния Данаил Николаев, съпровождан персонално от царя и придържан от адютанта му. Парадът се открива от внушителен блок на кавалерите на ордена „ За смелост ". Никъде не се приказва за пенсионери и за бастуни. В днешно време сме длъжници във връзка с тази традиция. Да не приказваме, че излъчването с днешна дата на Патриарх на българската армия е непостижима задача.
- Кога за първи път е честван 6 май като Ден на войската, за какво е пресечен и по кое време отново се възобновява?
- За първи път независим боен церемониал на части от българската армия се прави на 30 август 1878 г. край Пловдив. Денят на Свети Георги се празнува непретенциозно като празник на кавалерите на ордена „ За смелост " с панихида в гарнизоните, поздравления и обяд. Паралелно след Сръбско-българската война като „ Празник на победите” се празнува 27 ноември. Погрешно датата се свързва с успеха при Сливница, тъй като там боевете са от 17 до 19 ноември и втората дата е оповестена за Празник на Сухопътни войски. А 27 ноември се свързва с завладяването на Пирот и края на военните дейности. Без да има специфична заповед, поради съвпадането на датата на празника на армията с датата на подписването на Ньойския диктат през 20-те години на предишния век бойният празник на армията стартира да се отбелязва на 6-та май, дружно с Деня на храбростта.
От 1931 година Денят на храбростта и успехите е разгласен за военен празник на войската. И до 1933 година празникът се празнува на „ Площада на успехите " (днешния квартал „ Лагера " в столицата). След това честването се придвижва в центъра на София. Запомняш се е Гергьовденският празник през 1937 година Връчват се новите бойни флагове и по улиците минава модерната бойна техника на възродената ни войска.
След края на Втората международна война се вкарва нова празнична система. През 1993 година в качеството си на боен министър Валентин Александров връща датата 6 май за ден на храброста и празник на Българската войска, възвръща метода и мястото пред Народното събрание за провеждането на военния церемониал. Въпреки екцентричните си прояви той беше ерудит и остави положителни мемоари за себе си. На военни тържества се явяваше в полковнишка униформа на военно-съдебното ведомство, което си имаше своето обаяние.
С решение на 38-то Народно заседание за допълнение на Кодекса на труда, обнародвано в Държавен вестник бр. 56 от 19 май 1998 година, Гергьовден беше разгласен за народен празник.
- Може ли да разкажете някои забавни исторически случки и събития свързани с Гергьовден и 6 май?
- Смея да настоявам, че след възобновяване на 6 май като ден на храбростта и празник на Българската войска съм участвал на всички Гергьовденски паради, а една част от тях съм и коментирал в народен ефир. Три от тях са оставили диря в съзнанието ми. Първият беше по времето на Жельо Желев и се организираше пред Народното събрание. Имаше величествен внушителен блок на Съюза на възпитаниците на Военното на НВ учебно заведение. Бяха нещо афектирани на президента и вместо да отговорят на поздрава му извикаха едно гръмко „ Ура”. Вторият е обвързван със строевите умения на командващия парада. А третия церемониал се водеше от военачалник Андрей Боцев и си припомням, че го коментирахме по Българска национална телевизия дружно с журналиста Григорий Недялков. С удивление следих ген. Боцев и несъзнателно в ефир изпуснах репликата: „ Който го може, си го може!”
- Като че ли единствено на 6 май се сещаме за Ордените за Храброст? За кои генерали и бойци на България би трябвало безусловно да си споним на този празник?
- Храбростта е висша добродетел и тези, които я носят в себе си са помилвани от Бога. В дни на тестване те са призвани да водят останалите. На този ден в съзнанието ми постоянно изплува обликът на първия притежател на ордена „ За храброст” генерала от пехотата Данаил Николаев, един от първостроителите на Българската войска. Следват величествената външност на ефрейтор Иван Арабаджиев от 24-ти пехотен Черноморски полк, притежател на пет войнишки знака на ордена „ За смелост “, ботевия въстаник Йордан Йорданов – Инджето, притежател на три войнишки знака на ордена „ За смелост “ и старите фронтови фотографии на наградени български храбреци. На този ден няма по какъв начин да не си спомним за полк. Борис Дрангов. Неговото великолепие е в това, че на бойното поле, пред очите на своите бойци потвърди какъв брой е сладко да пожертваш живота си в името на България. С тъга си припомням и за военачалник Андрей Боцев. Преминал по всички стъпала на военната иерархия, боец по душа и сърце, той остана до дъно на поста си, макар непоносимите премеждия, които му пречиняваше заболяването.
- Не ви ли се коства, че през последните години прекомерно елементарно се раздават ордени и медали от военните министри?
- По-печалното е, че напоследък военни оценки се раздават освен от военния министър, а от служители и даже от политици, които нямат нищо общо с военното ведомство. Но това не се случва единствено през последните години. Мисля, че дружно с доста други неща, и в тази сфера механично копирахме след края на Втората международна война руския опит. Но в полза на истината би трябвало да отчетем и обстоятелството, че руснаците са извънредно чувствителни във връзка с връчването на избрани военни оценки. Всичко бяха склонни да простят на Брежнев, само че не преглътнаха и по-късно анулираха неговото самонаграждаване с най-висшето военно отличие в Съюз на съветските социалистически републики медал „ Победа “, връчван единствено на генерали и маршали за извънредно огромни заслуги към Червената войска.
По сходен метод у нас стои въпроса със статута на ордена „ За храброст”. Против волята на Османската империя и на Русия, княз Александър I се възползва от прерогативите, които му дава член 59 от Търновската конституция да учредява само знак за отличие и то единствено за военнослужещи. На 13 януари 1880 година се ражда първия български медал, добил по-късно необятна известност под името „ За смелост “. Предназначен е да се връчва за заслуги на участници в Руско-турската освободителна война от 1877-1878 година, както и за подучване „ за в бъдеще на тези, които ще извършат подвиги на бойното поле “. За 140 години у нас са раздадени милиони военни оценки, само че от тях ордените „ За храброст” са единствено 12 300. А кавалерите на този медал са и по-малко, тъй като някой от тях са носители на два и повече ордена. Не съм на ясно дали в този момент някъде се води указател на останалите живи носители на ордена „ За смелост ".
- Покойният шеф на защитата ген. Андрей Боцев преди година сподели: ”За 15 години участие в НАТО, единствената рекомендация, която е изпълнена от това армията ни да бъде дребна, съвременна и мобилна, е да бъде малка”. Това го знаем не от през вчерашния ден. Не е ли малко тъжно да си припомняме и това на празника без церемониал?
- Не ми е известно да съществуват аршин за определянето на една войска като дребна, междинна или огромна. Нямам визия и въз основата на каква експертиза се дефинира нужната ни войска, способна да отбрани съверенитета и националната целокупност на Родината.
В годините на Студената война обстановката беше сякаш по-ясна. Знаеха се съдружниците и съперниците, полосите за защита, оперативните и тактически посоки за нахлуване. Останалото беше математика при установяване на броя на войсковите формирования, количеството на самолетите, средствата за противовъздушна защита, танковете, артилерийските системи и бойни машини на пехотата. Имам възприятието, че в този момент военната експертиза се наглася с цел да обслужва към този момент взети или наложени решения.
Революцията в технологиите се отрази несъмнено и върху военното дело. Подозирам, че ни чакат и нови, непознати хоризонти. За мен пандемичната обстановка в която се намира през днешния ден света по доста индикатори наподобява на световна военна интервенция.
- Има ли вяра за Българската войска? Къде я виждате?
- Едно от посланията на празника е да разсъни българското в българите, да се слеят народ и войска. Обичам своята войска и имам вяра в нейното бъдеще. Надеждата ми е в мислещите млади свободни хора. Неподвласните на престижи и конюктура, способни да раждат градивни хрумвания и да знаят по какъв начин да ги осъществят. И най-важното – да обичат България.
Интервю На красен Бучков
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ