Някога в Киев имаше улица Пушкин.След окупацията на част от

Някога в Киев имаше улица " Пушкин ".

След окупацията на част от Украйна от Русия, тя беше преименувана.

Сега е известна като улица " Евгений Чикаленко " - основна фигура в украинското придвижване за самостоятелност при започване на XX век.

За феновете на литературата " отхвърлянето " на Александър Пушкин, стихотворец и създател на романа " Евгений Онегин ", може да наподобява малко пресилена.

Отхвърлянето на Путин е разбираемо, само че за какво Пушкин?

За украинците обаче, които водят екзистенциална битка за своята самостоятелност против съветската колониална война, Пушкин е знак на съветския империализъм, който от дълго време отхвърля правото на Украйна на битие като независима страна.

Пушкин е популярен стихотворец, само че също по този начин и стихотворец на съветския империализъм, тъкмо както Ръдиард Киплинг е популярен стихотворец, само че и стихотворец на английския империализъм.

В " Полтава " на Пушкин украинецът Иван Мазепа е показан като изменник на героичния съветски цар Петър Велики, макар обстоятелството, че той побеждава шведите в борбата при Полтава през 1709 година и 12 години по-късно публично е с съществена заслуга за основаването на Руската империя.

Докато съветските войски бомбардираха Украйна предходната година, публично публикувано видео сподели по какъв начин съветският външен министър Сергей Лавров рецитира стихове от стихотворението на Пушкин " На клеветниците на Русия " от 1831 година

Стихотворение, в което се насочат закани към западните поддръжници на въстаналите против Русия славяни.

Когато съветските сили окупират Херсон, на всички места са разлепени плакати с Пушкин - в границите на пропагандна акция.

Нищо чудно, че в този момент някои украинци назовават в обществените мрежи тези, които правят ракетни офанзиви против градовете им, " пушкинисти ".

" Пушкинистите не ни позволяваха да спим обикновено - в Киев имаше прекалено много звук ".

Зад това украинско отменяне на Пушкин се крие доста по-голяма история.

Поглеждайки обратно, означаваме, че рухването на Руската империя е един от най-големите мотори за развиването на европейската история през последните 40 години.

А гледайки напред, би трябвало да чакаме, че то ще остане едно от най-големите провокации за Европа най-малко през идващите 20 години, в случай че не и през идващите 40.

След Руската гражданска война от 1917 година Руската империя продължава да съществува в много друга форма като Съветски съюз.

Когато през 1922 година е основан Съюзът на руските социалистически републики, Ленин взема решение, че той би трябвало да бъде страна на равенството сред съставящите го републики.

(Сталин, както и Путин 100 години по-късно, желаят Украйна да бъде част от Руската федерация.)

След Втората международна война тази нова версия на империята господства в страните от Централна и Източна Европа, до момента в който желязната завеса не минава през средата на Германия.

От Варшава до Вашингтон хората виждаха, че това е руска и съветска империя.

През 70-те години на ХХ в. тази имперска свръхсила изглеждаше като заплашителен противник на Съединени американски щати, даже в някои елементи на Африка и Латинска Америка, само че през 80-те години на ХХ в. тя към този момент претърпяваше очевиден крах.

Усилията за промени на Михаил Горбачов кулминираха сред 1989 и 1991 година в най-зрелищния и кротичък разпад на която и да е империя в историята.

Този колапс унищожава освен съветския/руския надзор над Централна и Източна Европа, само че и доста по-старите имперски връзки сред Русия, Украйна и Беларус.

Необичайно и точно заради комплицираните връзки сред Съветския съюз и руснаците, последният подтик беше изработен от водача на главната имперска нация - Борис Елцин от Русия.

Мнозина на Запад допуснаха, че това е " краят на историята ", само че западащите империи не се предават без пердах.

Първите признаци на оттегляне се появиха още през 1992 година, когато съветската войска окупира територията, която към момента е сепаратистка, Приднестровието, както и в двете брутални войни за покоряване на Чечения в границите на Руската федерация.

Тогава империята отвърна уверено, през интернационалните граници.

Като се стартира с нахлуването в две огромни области на Грузия през 2008 година, анексирането на Крим и началото на войната в Източна Украйна през 2014 година, както и пълномащабното навлизане в Украйна на 24 февруари 2022 година

В речите и есетата си съветският водач пределно ясно демонстрира, че главната му насочна точка е Руската империя.

Изненадан от решението на шефа си през февруари предходната година, Лавров сякаш прошепнал на другарски надъхан олигарх, че Путин има единствено трима съветници - " Иван Грозни, Петър Велики и Екатерина Велика ".

Тази история няма да завърши, даже в случай че Украйна си върне всеки квадратен метър от суверенната си територия, в това число Крим.

Процесът ще продължи в Беларус - страна с население над 9 милиона души, която при започване на това десетилетие стана очевидец на едно от най-продължителните старания за гражданска опозиция в актуалната история против все по-авторитарното ръководство на президента Александър Лукашенко.

Същото се отнася до самостоятелните постсъветски страни Молдова, Грузия, Армения и Азербайджан, както и тези в Централна Азия.

В рамките на Руската федерация има републики като Чечения, Дагестан и Татарстан.

В момента чеченският водач Рамзан Кадиров е един от най-верните съидейници на Путин, само че в случай че Русия навлезе в " сложен интервал ", Кадиров може да стартира да прави други калкулации.

Западът не трябва да се надсмива и да споделя " ние можем да се оправим с рухването на тази нуклеарна империя ".

Западните демокрации имат хронична податливост да надценяват способността си да въздействат върху вътрешната политика на властническите режими.

Възможностите за директно въздействие са изключително минимални в днешна Русия - тирания в напреднал етап на параноя и репресии.

След Путин, а може би и след неговите непосредствени наследници, би трябвало да пристигна време, когато Западът ще има повече благоприятни условия за градивно взаимоотношение.

Но ще мине дълъг интервал, преди Русия най-сетне да признае, че е изгубила империята си, и да стартира да търси своята роля.

Това, което можем и би трябвало да създадем до тогава, е да подсигуряваме, че страните, които търсят по-добро бъдеще отвън западащата съветска империя, ще могат да го реализиран в мир, сигурност и независимост.

Геополитиката, както и природата, не обичат вакуума.

В дълготраен проект присъединението на Украйна и нейните по-малки съседи в Европейски Съюз и НАТО, като по този метод ги предпазим от бъдещи опити за реколонизация, ще бъде услуга и за Русия.

След като вратата на империята е дефинитивно затворена, тя може да стартира дългия си път към националната страна.

Този път обаче ще бъде изключително сложен, защото за разлика от по-старите европейски страни като Франция и Португалия, които са придобили и по-късно са изгубили големи империи, Русия не разполага с добре дефинирана историческа, географска или правова страна, която да си върне.

Възможно е и друго постимперско бъдеще.

Рускоезичната литература би могла да се обогати с творчеството на украински и други постколониални писатели, по този начин както британската литература се обогати с творчеството на южноазиатски, африкански и карибски писатели.

Опитвайки се да възвърне " съветския свят " със мощ, Путин го унищожи.

През май 2013 година 80% от украинците обявиха, че имат като цяло позитивно отношение към Русия.

През май предходната година единствено 2 на 100 от украинците, които към момента са налични за анкетьорите, дадоха този отговор.

Едва когато Украйна бъде несъмнено обхваната от двете мощни ръце на геополитическия Запад - Европейски Съюз и НАТО, нейните поданици ще могат да спят умерено в леглата си, както го вършат естонците и литовците, необезпокоявани от нощните набези на " пушкинистите ".

Тогава украинците може би даже ще се върнат към четенето на " Евгений Онегин " на драго сърце.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Тимоти Гартън Аш, английски историк и публицист, " Файненшъл Таймс "