Защо този емигрирал генерал иска да стане редник в Червената армия
Някога Пьотр Махров се бори обезверено против болшевиките. Но по-късно е подготвен да даде живота си за Съветския съюз.
На 23 юни 1941 година, на втория ден след началото на нахлуването на Вермахта на руска територия, руският делегат във вишистка Франция Александър Богомолов получава извънредно от един от локалните съветски емигранти: „Моят войнишки дълг ме задължава да пазя родината си дружно с съветския народ. Моля ви да се обърнете към руското държавно управление с молба да ми позволи да се върна в Русия и да ме зачисли в редиците на Червената войска.“
Архивна фотография
В тази молба не би имало нищо изключително, в случай че не бяха две условия. Първо, по това време патриотично настроеният доброволец е към този момент на 64 години, и второ, не различен, а военачалник Пьотр Семьонович Махров – един от главните съперници на болшевиките в Гражданската война, заемащ най-високия пост на началник-щаб на Въоръжените сили на Южна Русия (ВСИПР) – желае да постъпи в армията.
Доброволец
„Той беше извънредно кадърен, рационален и способен офицер от Генералния щаб. Бърз и еластичен разум, доста жив“ – по този начин военачалник Пьотр Врангел, който командва Всеруската войска, Пьотр Махров, като в това време прибавя: „Той нямаше нищо срещу да поиграе на „демократизъм“.
„Демократизмът“ и демократичните възгледи не престават да бъдат поддържани от Махров и след провалянето на Бялото придвижване във Франция. В диалози с приятелите си той споделя, че се интересува доста от социализма и чете доста за него. Генералът даже изрича съмнение, че в бъдеще светът неизбежно ще стигне до социализма. В последна сметка обаче той не става болшевик.
Работници от цех „Сърп и чук“ слушат по радиото за оповестяването на войната
Избухването на войната сред нацистка Германия и Съветския съюз разделя съветската емигрантска общественост в Европа. Някои го посрещат с наслада, желаейки да победят остарелия зложелател и мечтаейки за немско „освобождение“ на родината си. В същото време измежду тях има и такива, които интензивно оказват помощ на Третия райх да го направи.
За друга част от емигрантите, към която принадлежи и Пьотр Семьонович, немското настъпление е същинска покруса. „Преди всичко би трябвало да бъдем руснаци – генералът, – би трябвало да се борим единствено със настоящето съветско държавно управление, само че не и с съветския народ, както беше по време на Гражданската война… Престъпно е да се подтикват младежите към дейности с рискован темперамент на страната на враговете на Русия.
В писмо до собствен прочут Махров, че денят, в който германците афишират война на Русия, го е засегнал толкоз мощно, че е подготвен да се причисли към Червената войска „поне като войник“.
Затворник
Богомолов не дава отговор на молбата на възрастния военачалник – в тези дни руският посланик няма време за това. Патриотичният ентусиазъм на Пьотр Семьонович обаче е оценен от немското контраразузнаване.
Германците получават писма от някогашния пълководец до негови другари, в които той ги приканва да не сътрудничат на нацистите, написа, че Червената войска ще „унищожи“ Вермахта, и загатва за готовността си да влезе в редиците на руската войска.
На 19 август 1941 година френски жандармеристи идват в жилището на генерала в Кан със заповед за ареста му. Те не знаят аргументите за ареста му, само че с неодобрение означават, че „това е дело на проклетите боши (презрително название на гермаците във Франция – бел.ред.)“.
Пьотр Махров е изпратен в градския затвор, след което е превозен до концентрационния лагер във Верне д’Ариеж, във френските Пиренеи на границата с Испания. За възрастния мъж това е голямо тестване.
Пьотр Семьонович е избавен от сигурна гибел от живеещия в Париж пенсиониран френски военачалник Анри Алберт Нисел, с който се е среща във Варшава по време на Гражданската война. Благодарение на неговите старания изтощеният Махров е освободен на 6 декември 1941 година.
Анри Албер НиселСвободни източници
Неуспелият доброволец се среща с Александър Богомолов през февруари 1945 година Съветският посланик се извинява, че не е могъл да реагира по никакъв метод на писмото на някогашния боен, само че отбелязва, че го е препратил в Москва, където то не е останало неусетно.
Затрогващата молба на възрастния бял военачалник да бъде причислен в Червената войска изиграва значима роля в указа на Президиума на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики за възобновяване на руското поданство на някогашните жители на Руската империя и на тези, които са изгубили руско поданство и живеят във Франция на 14 юни 1946 година.
Архивна фотография
Получава руски паспорт, само че когато се пробва да го възобнови за идната година, му е отказано по незнайна причина. За голямо страдание военачалник Махров не съумява да се върне в Съветския съюз и умира през 1964 в Кан на 87-годишна възраст.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
На 23 юни 1941 година, на втория ден след началото на нахлуването на Вермахта на руска територия, руският делегат във вишистка Франция Александър Богомолов получава извънредно от един от локалните съветски емигранти: „Моят войнишки дълг ме задължава да пазя родината си дружно с съветския народ. Моля ви да се обърнете към руското държавно управление с молба да ми позволи да се върна в Русия и да ме зачисли в редиците на Червената войска.“
Архивна фотография В тази молба не би имало нищо изключително, в случай че не бяха две условия. Първо, по това време патриотично настроеният доброволец е към този момент на 64 години, и второ, не различен, а военачалник Пьотр Семьонович Махров – един от главните съперници на болшевиките в Гражданската война, заемащ най-високия пост на началник-щаб на Въоръжените сили на Южна Русия (ВСИПР) – желае да постъпи в армията.
Доброволец
„Той беше извънредно кадърен, рационален и способен офицер от Генералния щаб. Бърз и еластичен разум, доста жив“ – по този начин военачалник Пьотр Врангел, който командва Всеруската войска, Пьотр Махров, като в това време прибавя: „Той нямаше нищо срещу да поиграе на „демократизъм“.
„Демократизмът“ и демократичните възгледи не престават да бъдат поддържани от Махров и след провалянето на Бялото придвижване във Франция. В диалози с приятелите си той споделя, че се интересува доста от социализма и чете доста за него. Генералът даже изрича съмнение, че в бъдеще светът неизбежно ще стигне до социализма. В последна сметка обаче той не става болшевик.
Работници от цех „Сърп и чук“ слушат по радиото за оповестяването на войната
Избухването на войната сред нацистка Германия и Съветския съюз разделя съветската емигрантска общественост в Европа. Някои го посрещат с наслада, желаейки да победят остарелия зложелател и мечтаейки за немско „освобождение“ на родината си. В същото време измежду тях има и такива, които интензивно оказват помощ на Третия райх да го направи.
За друга част от емигрантите, към която принадлежи и Пьотр Семьонович, немското настъпление е същинска покруса. „Преди всичко би трябвало да бъдем руснаци – генералът, – би трябвало да се борим единствено със настоящето съветско държавно управление, само че не и с съветския народ, както беше по време на Гражданската война… Престъпно е да се подтикват младежите към дейности с рискован темперамент на страната на враговете на Русия.
В писмо до собствен прочут Махров, че денят, в който германците афишират война на Русия, го е засегнал толкоз мощно, че е подготвен да се причисли към Червената войска „поне като войник“.
Затворник
Богомолов не дава отговор на молбата на възрастния военачалник – в тези дни руският посланик няма време за това. Патриотичният ентусиазъм на Пьотр Семьонович обаче е оценен от немското контраразузнаване.
Германците получават писма от някогашния пълководец до негови другари, в които той ги приканва да не сътрудничат на нацистите, написа, че Червената войска ще „унищожи“ Вермахта, и загатва за готовността си да влезе в редиците на руската войска.
На 19 август 1941 година френски жандармеристи идват в жилището на генерала в Кан със заповед за ареста му. Те не знаят аргументите за ареста му, само че с неодобрение означават, че „това е дело на проклетите боши (презрително название на гермаците във Франция – бел.ред.)“.
Пьотр Махров е изпратен в градския затвор, след което е превозен до концентрационния лагер във Верне д’Ариеж, във френските Пиренеи на границата с Испания. За възрастния мъж това е голямо тестване.
Пьотр Семьонович е избавен от сигурна гибел от живеещия в Париж пенсиониран френски военачалник Анри Алберт Нисел, с който се е среща във Варшава по време на Гражданската война. Благодарение на неговите старания изтощеният Махров е освободен на 6 декември 1941 година.
Анри Албер НиселСвободни източници
Неуспелият доброволец се среща с Александър Богомолов през февруари 1945 година Съветският посланик се извинява, че не е могъл да реагира по никакъв метод на писмото на някогашния боен, само че отбелязва, че го е препратил в Москва, където то не е останало неусетно.
Затрогващата молба на възрастния бял военачалник да бъде причислен в Червената войска изиграва значима роля в указа на Президиума на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики за възобновяване на руското поданство на някогашните жители на Руската империя и на тези, които са изгубили руско поданство и живеят във Франция на 14 юни 1946 година.
Архивна фотография Получава руски паспорт, само че когато се пробва да го възобнови за идната година, му е отказано по незнайна причина. За голямо страдание военачалник Махров не съумява да се върне в Съветския съюз и умира през 1964 в Кан на 87-годишна възраст.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ