Притча: Към злобата трябва да се отнасяме като към подарък
Някога живял един остарял и умен самурай, който обучавал младите си възпитаници на бойнои изкуства. Той споделял с тях уменията си и опита си. Веднъж, по време на занятия се намесил един млад боец, който се употребил с доста неприятна популярност. Той бил известен като дръзновен и нечовечен човек.
Младият боец обичал да предизвика близките. Той си избирал жертва и я засипвал с хули. Тогава, вбесеният съперник се опитвал да накаже насилника. Само че яростта, която изригвала в него, затъмнявала съзнанието му. Заслепен от нея, той допускал неточност след неточност и в следствие свадливият боец го побеждавал доста елементарно.
Ето че и този път воинът употребявал обичаната си тактика и започнал да оскърбява самурая. Само че той не обръщал никакво внимание на това и продължавал умерено да преподава знанията си на учениците. Побойникът още веднъж и още веднъж се опитвал да обиди наставника, само че той все по този начин оставал индиферентен. В края на краищата насилникът стигнал до извънредно неспокойствие, само че по този начин и не съумял да вбеси самурая.
Когато агресорът си тръгнал, учениците попитали самурая за какво търпял нападките на неканения посетител. Та нали може да се бие с него и да му даде урок.
Но мъдрият самурай дал отговор: „ Към злобата, завистта и оскърбленията би трябвало да се отнасяме като към подарък, който не трябва да одобряваме. Ако ти не приемеш подарък, то тогава той кому принадлежи? “
„ Принадлежи на този, който го носи “, дали отговор учениците.
„ Точно по този начин. Оскърбленията, завистта и ненавистта остават у този, който ги носи, до момента в който и в случай че ти самия не ги приемеш “, казал мъдрият самурай…
