ИЗЖИВЕЙТЕ ГО ТОЯ МИГ, БЕ! СТИГА САМО СТЕ ЧАКАЛИ МИГА НА УМИРАНЕТО СИ!
Някакъв по радиото, не знам кой, може даже да е някой, който одобрявам, само че в случай че ще вуйна ми да е, приказва нелепостите, които към този момент две години слушаме.
„Когато ни затвориха за първи път…“ и го споделя по допустимо най-безстрастният метод, с изцяло лишен от страст глас, едно такова тъпо-примирено, все едно да те „затворят“ е нещо, в което ти вземаш присъединяване само като индивид за затваряне. И това без да си нарушил някой от членовете в Наказателния кодекс. Ама даже нарушителите, отговорните, брутално нарушилите закона се съпротивляват и не разрешават по този начин елементарно да бъдат затваряни бе, уважаеми! Какво е това клякане все едно сте дресирани маймунки!?
После тоя вика – „Те не могат да ме затворят толкоз задълго, колкото книги имам да чета, тъй че изобщо не ми пука. Знаете ли какъв брой хубаво ми беше да не излизам.“
Да бе, пич, но не си излизал, не тъй като самичък си се окопал у дома с книгите си, а тъй като някакъв болен мозък е решил да не излизаш.
И на мен с нищо кой знае какво не ми е нарушен виталния цикъл, откакто съгласно новите дефиниции за свободно напредване не мога да вляза в мола да вземем за пример, и напълно искрено – мога в никакъв случай да не вляза в него и отново да не ми липсва, само че все пак гневно оборвам цялата тази идиотска идея, тъй като не може някой да ме затваря във или отвън избран териториален ареал, когато аргументите да го прави са дискриминационни, в най-прекия смисъл на понятието „дискриминация“.
Абе, хем пред очите ми се случи всичко и не преставам да се чудя, от кое място и по какъв начин пристигна тази носеща се на вълни неизбежност.
Цял ден съм по пътищата и през целия ден виждам хора, сами в колите си, само че опаковани с маски до под клепачите все едно са в средата на препълнен с аудитория площад по време на безвъзмезден чалга концерт. Какво, в случай че не чиста неизбежност е това? Сякаш чакат всеки миг да се гътнат ненадейно, внезапно и дефинитивно. То такава възможност постоянно съществува – дали тухла ще ти падне на главата, дали изненадващо ще те изяде акула стръвница или пък ще се задаваш с неизвестно по какъв начин попаднала в двойното ти соево лате макиато рибя кост, само че даже гибелта да дебне зад всеки ъгъл, не може да живееш по този начин, сякаш имаш непокътнат час при правосъдния патолог.
Изживейте го тоя момент, бе! Стига единствено сте чакали мига на умирането си!
И като ги четете тия книги, но учете се от тях на свободолюбивост, не ги ползвайте с цел да затвърдявате в допълнение робската си натура.
Иван Иванов
„Когато ни затвориха за първи път…“ и го споделя по допустимо най-безстрастният метод, с изцяло лишен от страст глас, едно такова тъпо-примирено, все едно да те „затворят“ е нещо, в което ти вземаш присъединяване само като индивид за затваряне. И това без да си нарушил някой от членовете в Наказателния кодекс. Ама даже нарушителите, отговорните, брутално нарушилите закона се съпротивляват и не разрешават по този начин елементарно да бъдат затваряни бе, уважаеми! Какво е това клякане все едно сте дресирани маймунки!?
После тоя вика – „Те не могат да ме затворят толкоз задълго, колкото книги имам да чета, тъй че изобщо не ми пука. Знаете ли какъв брой хубаво ми беше да не излизам.“
Да бе, пич, но не си излизал, не тъй като самичък си се окопал у дома с книгите си, а тъй като някакъв болен мозък е решил да не излизаш.
И на мен с нищо кой знае какво не ми е нарушен виталния цикъл, откакто съгласно новите дефиниции за свободно напредване не мога да вляза в мола да вземем за пример, и напълно искрено – мога в никакъв случай да не вляза в него и отново да не ми липсва, само че все пак гневно оборвам цялата тази идиотска идея, тъй като не може някой да ме затваря във или отвън избран териториален ареал, когато аргументите да го прави са дискриминационни, в най-прекия смисъл на понятието „дискриминация“.
Абе, хем пред очите ми се случи всичко и не преставам да се чудя, от кое място и по какъв начин пристигна тази носеща се на вълни неизбежност.
Цял ден съм по пътищата и през целия ден виждам хора, сами в колите си, само че опаковани с маски до под клепачите все едно са в средата на препълнен с аудитория площад по време на безвъзмезден чалга концерт. Какво, в случай че не чиста неизбежност е това? Сякаш чакат всеки миг да се гътнат ненадейно, внезапно и дефинитивно. То такава възможност постоянно съществува – дали тухла ще ти падне на главата, дали изненадващо ще те изяде акула стръвница или пък ще се задаваш с неизвестно по какъв начин попаднала в двойното ти соево лате макиато рибя кост, само че даже гибелта да дебне зад всеки ъгъл, не може да живееш по този начин, сякаш имаш непокътнат час при правосъдния патолог.
Изживейте го тоя момент, бе! Стига единствено сте чакали мига на умирането си!
И като ги четете тия книги, но учете се от тях на свободолюбивост, не ги ползвайте с цел да затвърдявате в допълнение робската си натура.
Иван Иванов
Източник: afera.bg
КОМЕНТАРИ