Някъде там…
Някъде там в края на нашия свят за двама души, чиито сърца са почнали да бият дружно, времето не стопира. То се е забавило дотолкоз, доколкото е допустимо.
Точно там, към нощния огън, посред поляна, която в никакъв случай не е била отбелязвана на нито една карта, двама души са свързали себе си надалеч повече с просто думи или автограф. Двама души са пуснали другия в своя свят, поделяйки го на две.
Някъде там, в края на гората, сгушили се под одеялото, двама души вършат невъзможното да бъдат открити. Всички проблеми са останали надалеч, в самия център на човешкия мравуняк, където дребни машини правят работата си дори и през нощта.
Тези двамата не се и досещат, че нощта, споделена сред тях, вечно ще остави след в живота им, дори в случай че пътищата им в миналото се разделят.
Някъде там под звездите, които нормално остават незабелязани в огромните градове, се случило същинско чудо: оставяйки зад себе си всичко излишно, на двама души им се получило да поддържат връзка без думи.
Някъде там, където небето е закрито от шумните корони на дърветата, двама души са си дали опция един на различен да не се кълнат във безконечни усеща, а да се насладят на момента.
Точно там, където всеки обособен удар на сърцето има смисъл, двама души биха нарекли този миг благополучие, стига да имаха опция да се замислят.
