Nvidia разкри подробности за архитектурата Blackwell, на която се базират видеокартите GeForce RTX 5000
Nvidia разкри повече детайлности за новата си графична архитектура Blackwell, която е в основата на видеокарти от серията GeForce RTX 5000. Основният акцент е върху невронните калкулации, енергийната успеваемост и поддръжката на модерни технологии, в това число GDDR7 памет и PCIe 5.0 интерфейс за оптималната продуктивност.
Както оповестява Tom’s Hardware, по време на презентацията Nvidia очерта главните акценти на Blackwell – оптимизация за невронни калкулации, понижен отпечатък на паметта, нови QoS благоприятни условия и усъвършенствана енергийна успеваемост. Въпреки това в архитектурата няма доста радикални промени спрямо предходната серия видеокарти GeForce RTX 4000, основани на Ada Lovelace.
Изключение прави флагманската GeForce RTX 5090, която получи доста повишен размер на кристала – 744 mm² по отношение на 608 mm² за GeForce RTX 4090, което разрешава да се осъществят спомагателни усъвършенствания.
Въпреки това има обилни промени в рендирането и поддръжката на нови интерфейси. Четвъртото потомство ядра Blackwell RT обезпечават два пъти по-висока скорост на трасиране на лъчи спрямо архитектурата Ada Lovelace, което е изключително значимо за игрите, основани на енджина Unreal Engine 5. Шейдърите на графичния процесор също са усъвършенствани, с цел да работят с Neural Shaders. Blackwell ще бъде и първата серия видеокарти на Nvidia, която ще поддържа DisplayPort 2.1 UHBR20 (80 Gbps) и PCIe 5.0, въпреки че към момента не е известно дали това се отнася за всички модели или единствено за флагмана GeForce RTX 5090. Подобрено е и кодирането и декодирането на видео, в това число поддръжката на потоци с формат 4:2:2:2.
По отношение на изчислителната мощност GeForce RTX 5090 бележи нарастване на продуктивността с до 27% (1676 TFLOPS FP8) по отношение на GeForce RTX 4090, което, въпреки и доста, не е толкоз световно значимо, колкото при прекосяването от GeForce RTX 3090 към GeForce RTX 4090, където подобрението беше 132%.
Подобни нараствания в продуктивността се следят и при други индикатори – 104,8 TFLOPS FP32 против 82,6 за GeForce RTX 4090, което може да подскаже, че Nvidia се концентрира върху усъвършенствания допълнително точки, а не върху радикална смяна на архитектурата.
Що се отнася до паметта, Blackwell минава към GDDR7, осигуряваща по-висока пропускателна дарба от GDDR6 и GDDR6X, употребявани в предходните генерации. Очаква се множеството видеокарти от серията GeForce RTX 50 да оферират пропускателна дарба на паметта от 28 Gbps, до момента в който GeForce RTX 5080 се чака да предлага 30 Gbps. Флагманът GeForce RTX 5090 се отличава още повече с 512-битова шина и 32 GB памет, което обезпечава голямо нарастване на пропускателната дарба.
Друга значима иновация е процесорът за ръководство на изкуствен интелект (AI Management Processor). С негова помощ видеокартите ще могат да разпределят по-ефективно ресурсите сред разнообразни задания, като да вземем за пример мащабиране на изображения, генериране на фрагменти и работа с невронни текстури. Това е от изключително значение в игрите, в които интензивно се употребяват технологии с изкуствен интелект.
При Blackwell е усъвършенствано и ръководството на зареждането, което разрешава по-бързо влизане и излизане от режим на заспиване, намалявайки потреблението на сила при ниско натоварване. Като цяло, съгласно специалистите, архитектурата Blackwell дава обещание видимо, само че не и революционно повишение на продуктивността. Основните усъвършенствания са свързани с изкуствения разсъдък, невронното рендиране и енергийната успеваемост. Очаква се GeForce RTX 5090 да се трансформира във флагман на новата линия, само че преимуществата й пред GeForce RTX 4090 ще бъдат най-забележими при задания, свързани с изкуствен интелект и невронни технологии.
