Да помогнеш на сирийски деца да учат в България
Нури и Билал са в България от няколко години дружно с майка си. Те бягат от Сирия поради войната, получават статут тук, само че не не престават " на Запад " и остават. Нури е на 16 години, а брат й е по-малък с три години. Живеят на квартира в Харманли, майката работи на две места, а децата посещават българско учебно заведение - в село Иваново.
Това е и първото учебно заведение, чийто шеф Андриян Христов и преподаватели се " осмелиха " да одобряват деца бежанци. Осмелиха - тъй като през 2015 година всички образователни заведения в област Харманли отхвърлят поради нежеланието на родителите, отрицателна социална настройка и неналичието на процедура и нормативна уредба.
Двете деца имат по-голяма сестра, която се е омъжила в Турция, а по-големият им брат и татко им са останали в Сирия.
" Дневник " наблюдава един образователен ден на Нури през ноември. В същия ден Билал беше освободен, с цел да взе участие във футболен мач с младежкия тим на Харманли, в който той играе дясно крило. Христо Стоичков и Кристиано Роналдо са му любимци и желае един ден да играе в " Барселона ".
Автобусът за учебното заведение в Иваново потегля всеки ден в 7.30 ч от Харманли. Нури избира постоянно задните седалки. Отпред сядат учителите. При тръгване на рейса гръмва гръцка музика. Нури е гримирана и със слушалки, с цел да слуша каквото желае. Разстоянието от града до селото е 10 км. Докато стигне до учебно заведение рейсът се цялостни на половина с възпитаници и учители.
© Николай Дойчинов
Автобусът идва малко преди първия образователен звънец. До началото на часовете Нури ще бъде при по-големите деца в учебно заведение, които са по-близо до възрастта ѝ, а по-късно влиза с още осем деца в трети клас. Сяда още веднъж на последния чин. Така е до междучасието, когато още веднъж ще избяга при по-големите. Нейните приятелки обаче тази година са в осми клас и към този момент учат в Харманли. Въпреки това си намира компания.
Днес стартират с четене. " Две снегушки... ", зачита " Бодливият бодил " учителят Миро Терзиев. Децата се въртят и оглеждат поради новите си гости. След като прочете описа, децата едно по едно четат по няколко фрази на глас, по-късно той им дава време да го довършат мислено и стартира да им задава въпроси по наличието. След като завърши с въпросите се доближава към едно дете и го пита доста безшумно - " през днешния ден въобще не се включи, спи ли ти се? " и го щипе по бузата. Терзиев обръща внимание на всички. Помага постоянно и на Нури.
© Николай Дойчинов
В учебното заведение обсегът на мобилните телефони се губи, както и мобилният интернет, wifi няма, само че и не би трябвало - в междучасията децата бягат на двора или си играят в коридорите.
В часа по математика децата се разприказват и си подсказват, когато стане дума за задания. Карат се, тъй като на дъската остават едвам няколко математически извършения и всеки желае да излезе и да счита. Нури също е пред дъската. Накрая всички подвигат ръка и желаят да създадат последното изваждане. " И гостите се убедиха, че в смятането сте по-добри от четенето ", майтапи се учителят.
Третият час е по британски език, в който сирийското момиче се оправя най-добре. След часовете следва занималня, а след нея Нури ще изчаква рейса, който да я прибере в Харманли.
Тя е усмихната през цялия ден. На добър български език ни споделя, че в България доста й харесва. Радва се, че са останали тук. Всички в учебно заведение се държат добре с нея и единственото, което й липсва са приятелките й, които към този момент са в гимназията в града.
© Николай Дойчинов
Следващата година Нури и брат ѝ несъмнено ще бъдат напряко в шести клас, сподели за " Дневник " шефът Андриян Христов.
Той описа, че връзката с двете сирийски деца първоначално не е била толкоз сложна, тъй като са прекарали известно време в Турция и са знаели турски език, а " ние имаме деца от турския етнос ". Допълни, че пробвайки " на правилото проба-грешка " са съумели да ги приобщят. Билал е напреднал доста по-бързо от останалите деца-чужденци (в учебното заведение е имало и други сирийски и афганистански деца, само че са отпътували за Германия или Турция). С тях са употребили Билал за преводач. И на правилото на взаимното образование се справяхме, като през Възраждането, споделя Христов.
Днес в учебното заведение единствено Нури и Билал са деца-бежанци. За приобщаването им сигурно е помогнала любовта на момчето към футбола и на Нури към танците. Тя харесвала доста българските хора и желала от шефа да пускат национална музика в междучасията, както и следобяд, когато имат занималня.
© Николай Дойчинов
Христов си спомня и за един сложен миг след идването на двете сирийски деца, при който родителите на българските възпитаници са реагирали. " Билал е много своеволен и влизаше в спорове, то даже не са спорове, а спречквания - по детски, за топката примерно. И децата се оплакваха на родителите си. Обсъждахме с учители и родители и подчертавах, че когато има подобен " спор " сред деца от един етнос или сред ромско и турско дете, нещата се преодоляват и не стигат до родителите. Но когато се намесеше Билал, ставаше друго. Буквално след час - два пристигаха родители в учебното заведение. След доста диалози и разяснителна акция - че не може да се сложи знак за тъждество сред сириец и терорист, нещата са успокоиха ".
Днес сирийските деца имат доста другари измежду съучениците си. " Училището ни е като бялата лястовица ", твърди и шефът му.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Бежанците (2002)
Това е и първото учебно заведение, чийто шеф Андриян Христов и преподаватели се " осмелиха " да одобряват деца бежанци. Осмелиха - тъй като през 2015 година всички образователни заведения в област Харманли отхвърлят поради нежеланието на родителите, отрицателна социална настройка и неналичието на процедура и нормативна уредба.
Двете деца имат по-голяма сестра, която се е омъжила в Турция, а по-големият им брат и татко им са останали в Сирия.
" Дневник " наблюдава един образователен ден на Нури през ноември. В същия ден Билал беше освободен, с цел да взе участие във футболен мач с младежкия тим на Харманли, в който той играе дясно крило. Христо Стоичков и Кристиано Роналдо са му любимци и желае един ден да играе в " Барселона ".
Автобусът за учебното заведение в Иваново потегля всеки ден в 7.30 ч от Харманли. Нури избира постоянно задните седалки. Отпред сядат учителите. При тръгване на рейса гръмва гръцка музика. Нури е гримирана и със слушалки, с цел да слуша каквото желае. Разстоянието от града до селото е 10 км. Докато стигне до учебно заведение рейсът се цялостни на половина с възпитаници и учители.
© Николай Дойчинов
Автобусът идва малко преди първия образователен звънец. До началото на часовете Нури ще бъде при по-големите деца в учебно заведение, които са по-близо до възрастта ѝ, а по-късно влиза с още осем деца в трети клас. Сяда още веднъж на последния чин. Така е до междучасието, когато още веднъж ще избяга при по-големите. Нейните приятелки обаче тази година са в осми клас и към този момент учат в Харманли. Въпреки това си намира компания.
Днес стартират с четене. " Две снегушки... ", зачита " Бодливият бодил " учителят Миро Терзиев. Децата се въртят и оглеждат поради новите си гости. След като прочете описа, децата едно по едно четат по няколко фрази на глас, по-късно той им дава време да го довършат мислено и стартира да им задава въпроси по наличието. След като завърши с въпросите се доближава към едно дете и го пита доста безшумно - " през днешния ден въобще не се включи, спи ли ти се? " и го щипе по бузата. Терзиев обръща внимание на всички. Помага постоянно и на Нури.
© Николай Дойчинов
В учебното заведение обсегът на мобилните телефони се губи, както и мобилният интернет, wifi няма, само че и не би трябвало - в междучасията децата бягат на двора или си играят в коридорите.
В часа по математика децата се разприказват и си подсказват, когато стане дума за задания. Карат се, тъй като на дъската остават едвам няколко математически извършения и всеки желае да излезе и да счита. Нури също е пред дъската. Накрая всички подвигат ръка и желаят да създадат последното изваждане. " И гостите се убедиха, че в смятането сте по-добри от четенето ", майтапи се учителят.
Третият час е по британски език, в който сирийското момиче се оправя най-добре. След часовете следва занималня, а след нея Нури ще изчаква рейса, който да я прибере в Харманли.
Тя е усмихната през цялия ден. На добър български език ни споделя, че в България доста й харесва. Радва се, че са останали тук. Всички в учебно заведение се държат добре с нея и единственото, което й липсва са приятелките й, които към този момент са в гимназията в града.
© Николай Дойчинов
Следващата година Нури и брат ѝ несъмнено ще бъдат напряко в шести клас, сподели за " Дневник " шефът Андриян Христов.
Той описа, че връзката с двете сирийски деца първоначално не е била толкоз сложна, тъй като са прекарали известно време в Турция и са знаели турски език, а " ние имаме деца от турския етнос ". Допълни, че пробвайки " на правилото проба-грешка " са съумели да ги приобщят. Билал е напреднал доста по-бързо от останалите деца-чужденци (в учебното заведение е имало и други сирийски и афганистански деца, само че са отпътували за Германия или Турция). С тях са употребили Билал за преводач. И на правилото на взаимното образование се справяхме, като през Възраждането, споделя Христов.
Днес в учебното заведение единствено Нури и Билал са деца-бежанци. За приобщаването им сигурно е помогнала любовта на момчето към футбола и на Нури към танците. Тя харесвала доста българските хора и желала от шефа да пускат национална музика в междучасията, както и следобяд, когато имат занималня.
© Николай Дойчинов
Христов си спомня и за един сложен миг след идването на двете сирийски деца, при който родителите на българските възпитаници са реагирали. " Билал е много своеволен и влизаше в спорове, то даже не са спорове, а спречквания - по детски, за топката примерно. И децата се оплакваха на родителите си. Обсъждахме с учители и родители и подчертавах, че когато има подобен " спор " сред деца от един етнос или сред ромско и турско дете, нещата се преодоляват и не стигат до родителите. Но когато се намесеше Билал, ставаше друго. Буквално след час - два пристигаха родители в учебното заведение. След доста диалози и разяснителна акция - че не може да се сложи знак за тъждество сред сириец и терорист, нещата са успокоиха ".
Днес сирийските деца имат доста другари измежду съучениците си. " Училището ни е като бялата лястовица ", твърди и шефът му.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Бежанците (2002)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ