Кога и къде е измислена нулата?
Нулата - тази хубавица, като число - обозначаваща нищото, а като цифра – скъпа в комбиниране с останалите, се появява доста по-късно от събратята си в редичката.
Според исторически сведения нуждата от нулата са усетили още античните вавилонци. В своята шестдесетична бройна система към 2000 година пр.н.е. те маркирали неналичието на стойност (или нулата) с празно пространство сред цифрите. Ако през днешния ден се опитаме да създадем същото, ще настъпи много съществено комплициране – 1 8 и 108 не наподобяват по никакъв начин еднообразно, нали?
Около 300 година пр.н.е. вавилонците измислят знак, който да размени празното пространство – две наклонени черти. Те обаче не са същинска нула, тъй като в никакъв случай не се употребяват независимо и не се слагат най-после на число. Така цифри като 2 и 120 (2х60) изглеждали еднообразно и единствено от подтекста можело да се разбере за кое става дума.
За античните гърци въпросът бил метафизичен – може ли нещо несъществуващо да се отбелязя с цифра? И римляните не познавали нулата.
Между 3. и 9. век сл.н.е. маите развиват своята бройна система. При тях нулата съществува, само че не за броене, а единствено за преброяване. Математическите системи и на вавилонците, и на маите обаче не прескачат границите на техните култури.
И по този начин стигаме до отговора на въпроса къде и по кое време е измислена нулата, която светът употребява през днешния ден – в Индия сред 6. и 8. век сл.н.е. Най-старият надпис, който съдържа признака за нула – малко кръгче, е върху камък в индийски храм, датиран към 876 година сл.н.е. От него се развива днешната овална нула.
На базата на сметалото, необятно публикувано в целия цивилизован свят тогава, индийците сътворяват десетичната система.
Тя е позиционна, т.е. в нея има значение на кое подред място е цифрата – нулата или всяка цифра, записана след друга, усилва цената на другата 10 пъти, 2 числа – 100 пъти и така нататък (непозиционна бройна система е римската например). Това оказва помощ да се изписват елементарно огромни цифри, а и улеснява смятането. И други азиатски култури бързо се убеждават в преимуществата на новата бройна система и я възприемат – Камбоджа през 7., Китай – през 8. век. Благодарение на комерсиалните връзки десетичната система стига и до арабските страни.
В съчиненията си за алгебрата и аритметиката през 9. век персийският математик Мохамед ал Хорезми употребява индийските числа и система, а по-късно – през 13. в., посредством преводите на неговите книги десетичната система влиза и в Европа, където цифрите стават известни като арабски. Нулата среща известни компликации, тъй като католическата черква я жигосва като “дяволска ”. Налага се като същинска цифра едвам през 14. век.
Гергана Стоилова
