КНСБ: Поне 1320 лева на човек месечно са нужни, за да се покриват базисните нужди
Нужният чист месечен приход за прехрана на едно работещо лице от едночленно семейство през септември доближава до 1320 лв.. Тази стойност, образувана на базисна потребителска кошница, е нужна за покриване на разноските за прехрана на едно работещо лице, единствено живеещо, за храна, жилище, обучение, опазване на здравето, облекло, превоз и известия, развлечения и отмора. Сумата уточни президентът на КНСБ Пламен Димитров при представянето на резултатите от наблюдението на потребителските цени и заплатата за прехрана за третото тримесечие на тази година. „ Увеличава се броят на работещите, които не получават нужният приход за прехрана. Нарастването на годишна база е с към 104 хиляди лица и доближава до към 1,81 млн. или над 2/3 от работещите “, добави още Димитров.
Необходимият чист месечен приход за прехрана на тричленно домакинство (2–ма работещи с 1 дете до 14 г.) пък доближава 2376 лева За едногодишен интервал разноските за прехрана на живота за 3-членно семейство нарастват с 391 лева, а за един работещ от едночленно семейство с 217 лева На тримесечна база приходът нужен за прехрана нараства с 4,1%, а на годишна база с 19,7%. Към месец септември минималната работна заплата не покрива нужните средства за прехрана. „ Те порастват с по-бързи темпове, което излага хората на беднотия “, акцентира и Виолета Иванова, зам.-директор на Института за обществени и синдикални проучвания към КНСБ.
Тя уточни, че ускореното повишаване на нужния месечен приход за прехрана се дължи на пълзящото придвижване нагоре на цените на питателните артикули, енергоносителите и горивата, разследване както от военния спор в Украйна, по този начин и от политическата рецесия и несигурната бизнес среда.
Данните демонстрират, че нужният приход за храна и публично хранене към този момент е 497,35 лева за 1 работещо лице, което са 37,7% от общия разход. Това перо нараства с 2,8 на 100 по отношение на предходното тримесечие и с 24,2% на годишна база.
Ускорено повишаване през последното тримесечие се регистрира при:
Мляко и млечни артикули – групата бележи тримесечен растеж с 11,7%, на годишна база с 38,4%. За годишен интервал повишаване при сирената е с към 5-8 лева, а при кашкавали с към 6 лева Драстично повишаване се следи при групата на кисели и пресни млека. За тримесечие е в диапазон 7-10%, а на годишна база с към 50%.Захар и захарни произведения – с 4,5%, на годишна с 24,5%. Запазва се наклонността на повишаване на захарта, на тримесечна база със 7,4%. На годишна база повишаването от 0,90 до 1,40 лева ;„ Месо и месни артикули “ – тримесечният растеж общо за групата е с 2.5% и с 22.7% на годишна база. Докато при свинско месо цените се задържат, то при мляно месо (кайма) приблизително нарастване е с 3.1% и на годишна база с 30%. Запазва се наклонността на повишаване при пилешко месо – надлежно с 1.6% и с над 45% на годишна база. Основания за повишаването е мощният напън на растящите разноски за фуражи и другите спомагателни запаси. Нарастване се следи и при сухите салами в диапазон от 2.5 до 5% на тримесечна база.Яйца – нарастват с 44,5% на годишна база, а на тримесечна – с 15,2%;Задържане на цените на тримесечна база се следи в групата „ Хляб и зърнени храни “ нарастват с 0,3% на тримесечна база, само че на годишна база растежът остава висок с 28,2%. При това, в случай че при разновидностите на хляба се регистрира приблизително понижение към 10%, то при производните на хлебни произведения повишаването е доста. Така например, закуските нарастват с 18% на трим. база, а на годишна с към 46%. Подобна е обстановката при „ Животински и растителни масла “. Групата нараства с 1,3% на тримесечна база, на годишна – с 44%. Слънчогледовото олио регистрира понижение с 2,5% на тримесечна база, само че доближава годишен растеж от 43,9%. В групата нарастват цените на краве масло с 5,9%, като то доближава годишен растеж от 54%. Същата възходяща наклонност се следи и при маргарина.Цените на услугите в заведения за публично хранене също бележат растеж с 5% на тримесечна база. На годишна база темпът на повишаване общо за групата е с 25,4%.
Групата на нехранителните артикули и услуги през последното тримесечие бележи също ускоряване с 5%, а на годишна база растеж от 17,1%. Необходимият приход за нехранителните артикули и услуги е 822,79 лева за 1 работещо лице, а това съставлява 62,3% от общия приход. По-забележимо повишаване се следи при групите:
Електроенергия, газообразни и други горива – тя е с най-голям дял и съставлява 23% от общо разноските в групата. Нарастването е с 23,9% на тримесечна база и с 38,6% на годишна база. Забележимо е повишаването при:природен газ за битови консуматори нараства за тримесечен интервал с 106% и 3,6 пъти годишно;дърва за горене с 12,2%, годишно с 74,5% ;топлоенергия с 39% на тримесечна база и 42,7% на годишна;електроенергия с 3,4% на годишна.Групата на „ Здравеопазване “ регистрира годишен растеж от 6,8%. Само медикаменти нарастват с 5,2% на годишна база. Нарастване се регистрира при медикаменти, които са всеобщо използвани, като: витамини, аспирини (ацетизал), аналгини.
Изследването за растежа на цените на дребната потребителска, включваща 20 жизненоважни артикули, демонстрира, че повишаването за едногодишен интервал доближава до 45%. Нарастването на цените от първа нужда имат директно отношение към повишаването на разноските за прехрана на живота, изключително за тези групи, при които покупателната дарба понижава и ги води към беднотия и самоограничения. Затова 56% от българското общество се лимитира и пазари по-малко хранителни артикули, тъй като са доста скъпи, демонстрират данните на „ Тренд “. Това е задоволителен мотив, че в тези условия на инфлационен потрес от значимо значение е повишаването на действителните приходи на българските семейства.
Необходимият чист месечен приход за прехрана на тричленно домакинство (2–ма работещи с 1 дете до 14 г.) пък доближава 2376 лева За едногодишен интервал разноските за прехрана на живота за 3-членно семейство нарастват с 391 лева, а за един работещ от едночленно семейство с 217 лева На тримесечна база приходът нужен за прехрана нараства с 4,1%, а на годишна база с 19,7%. Към месец септември минималната работна заплата не покрива нужните средства за прехрана. „ Те порастват с по-бързи темпове, което излага хората на беднотия “, акцентира и Виолета Иванова, зам.-директор на Института за обществени и синдикални проучвания към КНСБ.
Тя уточни, че ускореното повишаване на нужния месечен приход за прехрана се дължи на пълзящото придвижване нагоре на цените на питателните артикули, енергоносителите и горивата, разследване както от военния спор в Украйна, по този начин и от политическата рецесия и несигурната бизнес среда.
Данните демонстрират, че нужният приход за храна и публично хранене към този момент е 497,35 лева за 1 работещо лице, което са 37,7% от общия разход. Това перо нараства с 2,8 на 100 по отношение на предходното тримесечие и с 24,2% на годишна база.
Ускорено повишаване през последното тримесечие се регистрира при:
Мляко и млечни артикули – групата бележи тримесечен растеж с 11,7%, на годишна база с 38,4%. За годишен интервал повишаване при сирената е с към 5-8 лева, а при кашкавали с към 6 лева Драстично повишаване се следи при групата на кисели и пресни млека. За тримесечие е в диапазон 7-10%, а на годишна база с към 50%.Захар и захарни произведения – с 4,5%, на годишна с 24,5%. Запазва се наклонността на повишаване на захарта, на тримесечна база със 7,4%. На годишна база повишаването от 0,90 до 1,40 лева ;„ Месо и месни артикули “ – тримесечният растеж общо за групата е с 2.5% и с 22.7% на годишна база. Докато при свинско месо цените се задържат, то при мляно месо (кайма) приблизително нарастване е с 3.1% и на годишна база с 30%. Запазва се наклонността на повишаване при пилешко месо – надлежно с 1.6% и с над 45% на годишна база. Основания за повишаването е мощният напън на растящите разноски за фуражи и другите спомагателни запаси. Нарастване се следи и при сухите салами в диапазон от 2.5 до 5% на тримесечна база.Яйца – нарастват с 44,5% на годишна база, а на тримесечна – с 15,2%;Задържане на цените на тримесечна база се следи в групата „ Хляб и зърнени храни “ нарастват с 0,3% на тримесечна база, само че на годишна база растежът остава висок с 28,2%. При това, в случай че при разновидностите на хляба се регистрира приблизително понижение към 10%, то при производните на хлебни произведения повишаването е доста. Така например, закуските нарастват с 18% на трим. база, а на годишна с към 46%. Подобна е обстановката при „ Животински и растителни масла “. Групата нараства с 1,3% на тримесечна база, на годишна – с 44%. Слънчогледовото олио регистрира понижение с 2,5% на тримесечна база, само че доближава годишен растеж от 43,9%. В групата нарастват цените на краве масло с 5,9%, като то доближава годишен растеж от 54%. Същата възходяща наклонност се следи и при маргарина.Цените на услугите в заведения за публично хранене също бележат растеж с 5% на тримесечна база. На годишна база темпът на повишаване общо за групата е с 25,4%.
Групата на нехранителните артикули и услуги през последното тримесечие бележи също ускоряване с 5%, а на годишна база растеж от 17,1%. Необходимият приход за нехранителните артикули и услуги е 822,79 лева за 1 работещо лице, а това съставлява 62,3% от общия приход. По-забележимо повишаване се следи при групите:
Електроенергия, газообразни и други горива – тя е с най-голям дял и съставлява 23% от общо разноските в групата. Нарастването е с 23,9% на тримесечна база и с 38,6% на годишна база. Забележимо е повишаването при:природен газ за битови консуматори нараства за тримесечен интервал с 106% и 3,6 пъти годишно;дърва за горене с 12,2%, годишно с 74,5% ;топлоенергия с 39% на тримесечна база и 42,7% на годишна;електроенергия с 3,4% на годишна.Групата на „ Здравеопазване “ регистрира годишен растеж от 6,8%. Само медикаменти нарастват с 5,2% на годишна база. Нарастване се регистрира при медикаменти, които са всеобщо използвани, като: витамини, аспирини (ацетизал), аналгини.
Изследването за растежа на цените на дребната потребителска, включваща 20 жизненоважни артикули, демонстрира, че повишаването за едногодишен интервал доближава до 45%. Нарастването на цените от първа нужда имат директно отношение към повишаването на разноските за прехрана на живота, изключително за тези групи, при които покупателната дарба понижава и ги води към беднотия и самоограничения. Затова 56% от българското общество се лимитира и пазари по-малко хранителни артикули, тъй като са доста скъпи, демонстрират данните на „ Тренд “. Това е задоволителен мотив, че в тези условия на инфлационен потрес от значимо значение е повишаването на действителните приходи на българските семейства.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ