Кои са най-важните мерки за адаптиране на горите към климатичните промени?
Нужни са незабавни за ограничения за повишение устойчивостта на горите ни, разяснява за Александър Дунчев, лекар по горско стопанство, дълготраен специалист по горски политики на WWF – България и акциите за запазване на горите на обединението „ За да остане природа в България “. Започва работа из горите на България през 2007 година като специалист в Природен парк „ Витоша ”. В момента работи като специалист по предпазените територии в Югозападното държавно горско дружество, в последното Народно заседание е народен представител от " Продължаваме промяната ". В края на XIX-ти век България е изправена пред тежка екологична злополука. Обезлесените през вековете планинските скатове са оголвани до твърда канара от огромни порои и ерозия. Най-силно са били наранени подножията наоколо до обитаемоте места. Спасението идва след 1905 година, когато благодарение на европейски лесовъди страната основава специфични бюра за битка с ерозията и усмиряване на пороите, които дават началото на днешните горски стопанства. До края на XX-ти век пороите са укротени с построяването на над 1 млн. куб. м прагове и баражи и посредством залесяването на 20 млн. дка гори. Благодарение на напъните на хиляди лесовъди и доброволци, България е преобразена от полупустиня в зелен оазис. Днес близо 25% от всички българските гори са засадени на ръка – най-вече с бели и черни борови култури. Именно тези дървесни типове са били най-подходящите за всеобщи залесявания и бързо възобновяване на горското покритие.
Успехът обаче наподобява като да е краткотраен. Все по-често пред очите ни изкуствено основаните през XX-ти век гори всеобщо стартират да умират от естествени нарушавания като стихии, снеголоми, ледоломи и последващите набези на естествени регулатори като насекомите и гъбните заболявания. Също така през последните 15 години са наранени към 10% от боровите култури в България. Сходни процеси протичат и в цяла Европа, като учените свързват зачестяването на естествените аномалии с измененията в климата. Но за какво умират най-вече боровите култури? На първо място, изкуствените насаждения са по-неустойчиви и податливи на заболявания по отношение на естествените екосистеми. Освен това множеството борови култури са засаждани с висока плътност и на по-ниска надморска височина по отношение на естественото разпространяване на иглолистните типове, което също е причина за провали в по-горещите и сухи години. За благополучие множеството иглолистни насаждения са си изпълнили задачата. Освен че са помогнали за преодоляване на пороите и ерозията, най-често измежду засадените борове към този момент изобилства от естествено появил се подраст от широколистни типове като бук, дъб, габър и явен. За лесовъдите главното решение е плавната промяна на изкуствените борови насаждения в по-устойчиви млади широколистни гори. И по този начин, за един век хората осъзнаха какъв брой незаменими са изгодите от горите: за опазване на почвите, филтриране на водите и въздуха, доставяне с горски плодове и дървесина, запазване на ландшафта и биоразнообразието, развиването на туризма и така нататък Все повече оценяваме смисъла на горите и за намаляване въздействието на климатичните промени – освен във връзка с поглъщането на въглеродни излъчвания, само че и във връзка с неподходящи прояви като проливните дъждове и засушаването. Както излиза наяве обаче последствията от климатичните промени могат да бъдат и пагубни за горите. Ако бурите, сушата или пожарите не доведат до непосредствено загиване на горите, то породеният стрес у дърветата е причина за следващи набези от инсекти и гъбни заболявания, които постоянно са с гибелен край. Остава въпросът дали може да се направи нещо за повишение устойчивостта на горите в България и адаптирането им към предстоящите климатични промени. Още през 2011 година в границите на интернационален теоретичен план е осъществен разбор на предстоящото влияние на климатичните промени върху горите. Определени са зоните на накърнимост и е разработена Програма от ограничения за адаптиране на горите към климатичните промени, признати същата година със заповед на министъра на земеделието и храните. Като най-уязвими са оценени горите в по-ниските елементи на страната, и най-много тези с неестествен генезис (т.е. иглолистните култури) и полуестествените гори с издънков генезис (т.е. нискостеблените дъбови и букови гори), каквито са повече от половината гори в България.
Най-важните ограничения за адаптиране на горите изискват: Адаптиране на лесовъдството в посока основаване на по-устойчиви гори посредством потребление на по-сухоиздръжливи дървесни видове; Поддържане на разбъркан видов състав и разновъзрастова конструкция на горите; Защита на вековните гори; Постепенна промяна на иглолистните култури в естествени широколистни гори и др. В тази връзка, през 2019 година с пилотен план бяха избрани дървесните типове за цяла Югозападна България, които ще бъдат най-устойчиви към предстоящите климатични условия през 2100 година Така да вземем за пример, в случай че през днешния ден опожарена церова гора над Дупница бъде възобновена, то при залесяването би трябвало да се употребяват с изключение на фиданки от цер, и фиданки от по-сухоиздръжливи типове, като окосмен дъб или клен. През 2019 година по европейски план на Югозападното държавно горско дружество, бе издигната и първата в България автоматизирана поточна линия за произвеждане на фиданки с покрита коренова система, с която доста се понижават разноските за залесяване и се усилва прихващането на новосъздадените гори. Прави усещане обаче, че в стратегическите документи не се приказва за нови огромни залесявания за усвояване на въглеродните излъчвания. Това се дължи освен на минусите, които имат изкуствените насаждения6, само че и на това, че множеството непригодни за земеделие земи са били към този момент залесени през XX-ти век. Освен това равнищата на въглеродните излъчвания от стопанската система ни са към момента толкоз високи, че за цялостното им попиване би трябвало да залесим повърхност колкото три Българии. Фиг. Поглъщане на въглеродните излъчвания от българските гори 1988-2015
Въпреки признатата към този момент нормативна рамка на стратегическо и оперативно равнище за адаптиране на горите ни към климатичните промени, сполучливото осъществяване на поставените цели и задания изисква доста по-мащабни и интегрирани старания от страна на горските институции, горовладелците и даже обществеността. Дори всеки от нас има какво да направи, с цел да подкрепи опазването на българските гори в изискванията на климатичните промени. На първо място, това е информираността и заемането на дейна позиция по казуса – както на гражданско равнище, по този начин и на административно и законодателно. На второ място, всеки от нас може да поддържа горските стопани, които по линия на горската сертификация ползват най-природосъобразните лесовъдски практики, посредством избирането на дървесни артикули (строителен материал, мебели, книги, опаковки и др.) с логото на международния еко-стандарт FSC®. На трето място, за ограничение нездравословното влияние на климатичните промени върху горите, ще би трябвало да ограничим и личния си въглероден отпечатък. Но най-важната мярка за справяне с климатичните промени е да образоваме децата в любов и грижа за гората, с цел да се научат да живеят в естетика с природата.
Успехът обаче наподобява като да е краткотраен. Все по-често пред очите ни изкуствено основаните през XX-ти век гори всеобщо стартират да умират от естествени нарушавания като стихии, снеголоми, ледоломи и последващите набези на естествени регулатори като насекомите и гъбните заболявания. Също така през последните 15 години са наранени към 10% от боровите култури в България. Сходни процеси протичат и в цяла Европа, като учените свързват зачестяването на естествените аномалии с измененията в климата. Но за какво умират най-вече боровите култури? На първо място, изкуствените насаждения са по-неустойчиви и податливи на заболявания по отношение на естествените екосистеми. Освен това множеството борови култури са засаждани с висока плътност и на по-ниска надморска височина по отношение на естественото разпространяване на иглолистните типове, което също е причина за провали в по-горещите и сухи години. За благополучие множеството иглолистни насаждения са си изпълнили задачата. Освен че са помогнали за преодоляване на пороите и ерозията, най-често измежду засадените борове към този момент изобилства от естествено появил се подраст от широколистни типове като бук, дъб, габър и явен. За лесовъдите главното решение е плавната промяна на изкуствените борови насаждения в по-устойчиви млади широколистни гори. И по този начин, за един век хората осъзнаха какъв брой незаменими са изгодите от горите: за опазване на почвите, филтриране на водите и въздуха, доставяне с горски плодове и дървесина, запазване на ландшафта и биоразнообразието, развиването на туризма и така нататък Все повече оценяваме смисъла на горите и за намаляване въздействието на климатичните промени – освен във връзка с поглъщането на въглеродни излъчвания, само че и във връзка с неподходящи прояви като проливните дъждове и засушаването. Както излиза наяве обаче последствията от климатичните промени могат да бъдат и пагубни за горите. Ако бурите, сушата или пожарите не доведат до непосредствено загиване на горите, то породеният стрес у дърветата е причина за следващи набези от инсекти и гъбни заболявания, които постоянно са с гибелен край. Остава въпросът дали може да се направи нещо за повишение устойчивостта на горите в България и адаптирането им към предстоящите климатични промени. Още през 2011 година в границите на интернационален теоретичен план е осъществен разбор на предстоящото влияние на климатичните промени върху горите. Определени са зоните на накърнимост и е разработена Програма от ограничения за адаптиране на горите към климатичните промени, признати същата година със заповед на министъра на земеделието и храните. Като най-уязвими са оценени горите в по-ниските елементи на страната, и най-много тези с неестествен генезис (т.е. иглолистните култури) и полуестествените гори с издънков генезис (т.е. нискостеблените дъбови и букови гори), каквито са повече от половината гори в България.
Най-важните ограничения за адаптиране на горите изискват: Адаптиране на лесовъдството в посока основаване на по-устойчиви гори посредством потребление на по-сухоиздръжливи дървесни видове; Поддържане на разбъркан видов състав и разновъзрастова конструкция на горите; Защита на вековните гори; Постепенна промяна на иглолистните култури в естествени широколистни гори и др. В тази връзка, през 2019 година с пилотен план бяха избрани дървесните типове за цяла Югозападна България, които ще бъдат най-устойчиви към предстоящите климатични условия през 2100 година Така да вземем за пример, в случай че през днешния ден опожарена церова гора над Дупница бъде възобновена, то при залесяването би трябвало да се употребяват с изключение на фиданки от цер, и фиданки от по-сухоиздръжливи типове, като окосмен дъб или клен. През 2019 година по европейски план на Югозападното държавно горско дружество, бе издигната и първата в България автоматизирана поточна линия за произвеждане на фиданки с покрита коренова система, с която доста се понижават разноските за залесяване и се усилва прихващането на новосъздадените гори. Прави усещане обаче, че в стратегическите документи не се приказва за нови огромни залесявания за усвояване на въглеродните излъчвания. Това се дължи освен на минусите, които имат изкуствените насаждения6, само че и на това, че множеството непригодни за земеделие земи са били към този момент залесени през XX-ти век. Освен това равнищата на въглеродните излъчвания от стопанската система ни са към момента толкоз високи, че за цялостното им попиване би трябвало да залесим повърхност колкото три Българии. Фиг. Поглъщане на въглеродните излъчвания от българските гори 1988-2015
Въпреки признатата към този момент нормативна рамка на стратегическо и оперативно равнище за адаптиране на горите ни към климатичните промени, сполучливото осъществяване на поставените цели и задания изисква доста по-мащабни и интегрирани старания от страна на горските институции, горовладелците и даже обществеността. Дори всеки от нас има какво да направи, с цел да подкрепи опазването на българските гори в изискванията на климатичните промени. На първо място, това е информираността и заемането на дейна позиция по казуса – както на гражданско равнище, по този начин и на административно и законодателно. На второ място, всеки от нас може да поддържа горските стопани, които по линия на горската сертификация ползват най-природосъобразните лесовъдски практики, посредством избирането на дървесни артикули (строителен материал, мебели, книги, опаковки и др.) с логото на международния еко-стандарт FSC®. На трето място, за ограничение нездравословното влияние на климатичните промени върху горите, ще би трябвало да ограничим и личния си въглероден отпечатък. Но най-важната мярка за справяне с климатичните промени е да образоваме децата в любов и грижа за гората, с цел да се научат да живеят в естетика с природата.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ