Нуждаете ли се от повече разбиране или внимание? Усещате ли,

Нуждаете ли се от повече схващане или внимание? Усещате ли, че нещо не ви доближава, а някак нямате храброст или време да го поискате? Ето лист на прочувствените потребности, за които в никакъв случай не трябва да се извиняваме съгласно Hera.bg. Защото, както тялото не може да издържи дълго време без вода, по този начин и душата ни изпитва жадност, която е належащо да утоли. За да можем да бъдем пълноценни и спокойни, имаме потребности, на които би трябвало да обръщаме по-голямо внимание.

Време за себе си
Никой не се усеща добре, в случай че постоянно няма време за себе си- от време за най-елементарните ни потребности до такова за душевните ни претенции. Не ви е прелестно постоянно да ядете на крайник в службата или да нямате и пет минути да се погледнете заран в огледалото и да се приведете във тип, в който се харесвате. Напълно разбираемо. Още по-разбираемо е да поискате и време, в което да останете сами и просто да релаксирате, да презаредите батериите, да поговорите със себе си или пък да прочетете хубава книга. Да искаш да окажеш помощ, да усмихнеш някого, е прелестно и носи задоволство, което мъчно би се сравнило с каквото и да било, само че няма да успееш да го направиш, в случай че самият ти не си имал време първо за себе си. Всичко стартира от нас.

Внимание и интерес
И колкото имаме потребност от усамотение и време, отдадено единствено на нас, толкоз и имаме нужда от такова, което някой различен да задели за нашата персона. И ние надлежно за него. Вниманието е израз на угриженост и любов. То не е нещо, от което би трябвало да се срамим. Не е неточност да го търсим, тъй като ние не можем да живеем без хората, които ни заобикалят- те са тези, които удостоверяват смисъла на нашето битие, на нашите дейности. Вниманието е нужда, която е изцяло естествена, в границите на рационалното, несъмнено. Защото въпреки всичко ние не живеем, с цел да безусловно бъдем видяни. Всъщност, ще бъдем възнаградени с същинско внимание единствено, когато се усещаме задоволително задоволени и дарили нужното внимание на самите себе си. Всичко е обвързвано.

Разбиране и емпатия
Случвало ли ви се е да се скарате с обичан човек просто, тъй като той мисли едно, а вие друго? На кого ли не се е случвало! Бих споделила, че това са едни от най-неприятните моменти- тогава, когато обичаш и повече от всичко искаш да споделиш и да бъдеш свестен тъкмо от този човек, а се чувстваш тотално отритнат. Решение има. В единия случай то е просто да се научите умерено да обяснявате за какво мислите по този начин. Тогава имате късмет да бъдете разбрани. А в другия (когато против вас стои прекомерно друг човек) - да си тръгнете. Останете ли с човек, който в никакъв случай не ви схваща, значи, че избирате да сте постоянно сами- в мислите и дейностите си. Истинска поддръжка в тази обстановка няма по какъв начин да получите. Затова и смисъл няма. Всеки има потребност да бъде свестен. Когато това не се случва с диалог, се случва…пак с диалог, само че с някой различен.

Емоции и нови прекарвания
Никога не трябва да се оправдавате за това, че имате потребност от емоции- от хора, с които да поддържате връзка на прочувствено равнище, от другари, от обичан човек, който в действителност ви обича. Нима има човек, който да не желае да бъде прочувствено обвързван с някого, да знае, че има на кого да излее душата си и да бъде признат подобен, какъвто е? И това е една от най-важните ни „ задания “ в този живот- да успеем да споделим душата си, да „ раздадем “ сърцето си. В противоположен случай не бихме могли да се докоснем до най-красивата част от съществуването си, тъй като точно страстите ни подаряват с това блажено положение, наречено благополучие. Не е ли то всичко, което търсим?

Смисъл и осъзнаване
Всеки има потребност от него. Няма по какъв начин да правиш нещо, без да намираш смисъл. Дали ще е в работата, във връзката ви или в развъждането на детето ви, няма значение. Важно е да имате най-малко едно нещо на този свят, поради което си коства да живеете. Което прави живота ви в действителност логичен. Не постоянно всичко може да бъде идеално- евентуално за някои от вас смисълът на работата им е да изкарват пари, а за други е нещо надалеч по-дълбоко и скъпо, само че постоянно би трябвало да има най-малко една част от живота ви поради която си коства да захвърлите всички останали. Докато имате тъкмо тази част, ще си коства да живеете и ще се чувствате същински пълноценни. И единствено ние можем да придадем нужния смисъл на това, което най-вече желаем- да го превърнем в наша цел и фантазия. Тогава към този момент си заслужва…всеки момент!

Помнете, че каквото и да вършиме през днешния ден, постоянно би трябвало да имате време за себе си. Поне един час на ден би трябвало да сте отдадени само и единствено на себе си. Ако съумеете в същия този ден и да дарите някого с същинско внимание и грижа и в същото време заделите малко време за прелестен прочувствен диалог с другар или обичания човек, смисъл в никакъв случай няма да изгубите. И в никакъв случай няма да ви се наложи да се извинявате за прочувствените си потребности просто, тъй като ще си ги взимате всекидневно. А от тях стартира всичко. За да можете да свършите всички тези ежедневни отговорности с мозъка и ръцете си, постоянно би трябвало да стартирате от сърцето си. Бодро ли е то, ще е подобен и денят ви!
Прочетете още