Икономически разрез на всекидневната трудова миграция
НСИ разгласява данните от преброяването на популацията за всекидневната трудова миграция, т.е. за местонамирането на работното място на заетите лица към 7 септември 2021 година Тази моментна фотография на всекидневната трудова миграция, която получаваме един път на 10 години, дава доста значима информация за икономическите процеси в страната. Около 70% от заетите в страната работят в същото обитаемо място, в което живеят. Близо 500 хиляди души обаче работят в друго обитаемо място, т.е. пътуват ежедневно до работата си. Това са над 1/5 от всички заети в страната, като тяхното придвижване дава ясна визия за икономическите центрове в страната, които притеглят служащи. За отбелязване е, че 121 хиляди души или малко над 5% от заетите работят от у дома, което също се регистрира от изчерпателните данни от преброяването.
Всекидневната трудова миграция е изключително забележима в промишлеността. Над половината от заетите в добивната промишленост пътуват до друго обитаемо място. Това е изцяло обяснимо, имайки поради, че рудниците в страната са ситуирани на територията на дребни общини – да вземем за пример в региона на Средногорието и в Крумовград при добива на цветни и благородни метали, или в региона на Раднево в добива на лигнитни въглища. Напълно обикновено е тези рудници да притеглят голям брой служащи от прилежащи обитаеми места. Интересното в тази ситуация е, че огромна част от тази всекидневна трудова миграция е от относително непосредствен регион – при добивните компании в Средногорието, да вземем за пример, към 85-90% от личния състав идва от общините, които се намират в непосредствена непосредственост до рудника.
В преработващата индустрия и в строителството над 1/3 от служащите пътуват за работа отвън своето обитаемо място. Това също се обуславя от спецификата на двата бранша, като огромни промишлени предприятия са постоянно ситуирани в периферията на огромния град, а строителството по принцип допуска трудова миграция – в посока огромни инфраструктурни обекти в страната или към огромния град. Трите съществени стопански центъра – София, Пловдив и Варна - са образец за развита промишленост в периферните общини, които ежедневно притеглят личен състав, в това число от самия град. По отношение на индустрията най-ясно се вижда образуването на огромни стопански центрове в страната, които се развиват оттатък административните граници и дефинират образа на икономическата карта на страната.
В сферата на услугите всекидневната трудова миграция е доста по-ниска – в браншове като обучение, опазване на здравето, просвета и спорт, административни и професионални действия, под 20% от служащите пътуват за работа отвън своето обитаемо място. Интересно е, че в бранша на осведомителните и информационните технологии под 10% от заетите пътуват за работа отвън своето обитаемо място. Дигиталният бранш е мощно съсредоточен в столицата София и в някои вторични центрове – Пловдив и Варна, което допуска по-скоро пренасяне за непрекъснато, а не ежедневно пътешестване до офис. В същото време, цифровият бранш се отличава и с най-голям дял на работещите от у дома – над 1/3 от служащите в бранша на осведомителните и информационните технологии работят от у дома. В други сфери на услугите – като професионалните и административните действия - този % е в границите на 10-20%, до момента в който във всички индустриални сфери е на практика пренебрежимо невисок.
Регионалната разбивка на всекидневната трудова миграция също е забавна. Най-висок дял на работещите в друго обитаемо място се регистрира в София (област) и Перник. Това са двете области най-тясно обвързани със столицата София, която несъмнено притегля служащи от прилежащите обитаеми места. В същото време двете области са и индустриални, в това число в София (област) влизат и част от огромните предприятия в Средногорието, което допуска и по-високия % на всекидневната трудова миграция. Най-нисък е делът на работещите в друго обитаемо място предстоящо се следи в столицата София – под 5% от работещите. В областите Пловдив и Бургас съвсем цялата всекидневна трудова миграция е на територията на региона, което се изяснява с мащаба и спецификите на двете области. По-голямата миграция отвън рамките на региона се следи или в областите, директно ситуирани до столицата София, или в по-бедните области, които не могат да предложат доста други възможности за работа.
В по-широк проект обаче трудовата миграция сред областите не е в толкоз огромни мащаби. Изключенията са Перник и София (област), които имат негативно салдо вследствие на всекидневната трудова миграция от към 15 хиляди души, както и столицата София, която регистрира позитивно салдо от близо 58 хиляди души вследствие на всекидневна трудова миграция. Извън тези три области, салдото на множеството други области е от порядъка на 3-5 хиляди души – негативно в Пазарджик, Кюстендил, Враца и Сливен и позитивно в Пловдив, Бургас и Варна. По-голяма част от всекидневната трудова миграция е в границите на самите области. Разбивката по общини занапред ще бъде показана от ИПИ, в това число в новия разбор на икономическите центрове в България, който към този момент може да стъпи на данните от последното броене.
Източник:
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни. За вести, свързани с екологично, обществено и корпоративно ръководство (ESG), посетете профилирания уебсайт ESGnews.bg.
Запишете се за нашия бюлетинтрудова миграция пазар на труда работно място София Перник Пловдив Варна пътешестване ПоследниНай-четениПазар на труда 56 Икономически прорез на всекидневната трудова миграция Личности 1348 Планинарят, който трансформира спестяванията си в бизнес за милиони Лични финанси 200 По-бедна Коледа: Източноевропейците се броят с високата инфлация Бюджет и финанси 624 Няколко милиарда през „ страничния вход “ на бюджета Бюджет и финанси 5878 „ Напълно безумно “: Бизнесът жигосах повдигането на МРЗ и оптималния предел Политика 5698 Съветът на Европейски Съюз остави България и Румъния отвън Шенген Компании 5644 Гугъл слива екипите на Maps и Waze Компании 5320 Пощенска банка придобива БНП Париба Лични Финанси Всички новиниОще от Пазар на трудаВиж всичкиОбратно в офисаСтотици се събраха в Русе на „ Живот и кариера – за какво в България? “От преброяването: Заетостта се концентрира в огромните стопански центрове Източник: economic.bg
Всекидневната трудова миграция е изключително забележима в промишлеността. Над половината от заетите в добивната промишленост пътуват до друго обитаемо място. Това е изцяло обяснимо, имайки поради, че рудниците в страната са ситуирани на територията на дребни общини – да вземем за пример в региона на Средногорието и в Крумовград при добива на цветни и благородни метали, или в региона на Раднево в добива на лигнитни въглища. Напълно обикновено е тези рудници да притеглят голям брой служащи от прилежащи обитаеми места. Интересното в тази ситуация е, че огромна част от тази всекидневна трудова миграция е от относително непосредствен регион – при добивните компании в Средногорието, да вземем за пример, към 85-90% от личния състав идва от общините, които се намират в непосредствена непосредственост до рудника.
В преработващата индустрия и в строителството над 1/3 от служащите пътуват за работа отвън своето обитаемо място. Това също се обуславя от спецификата на двата бранша, като огромни промишлени предприятия са постоянно ситуирани в периферията на огромния град, а строителството по принцип допуска трудова миграция – в посока огромни инфраструктурни обекти в страната или към огромния град. Трите съществени стопански центъра – София, Пловдив и Варна - са образец за развита промишленост в периферните общини, които ежедневно притеглят личен състав, в това число от самия град. По отношение на индустрията най-ясно се вижда образуването на огромни стопански центрове в страната, които се развиват оттатък административните граници и дефинират образа на икономическата карта на страната.
В сферата на услугите всекидневната трудова миграция е доста по-ниска – в браншове като обучение, опазване на здравето, просвета и спорт, административни и професионални действия, под 20% от служащите пътуват за работа отвън своето обитаемо място. Интересно е, че в бранша на осведомителните и информационните технологии под 10% от заетите пътуват за работа отвън своето обитаемо място. Дигиталният бранш е мощно съсредоточен в столицата София и в някои вторични центрове – Пловдив и Варна, което допуска по-скоро пренасяне за непрекъснато, а не ежедневно пътешестване до офис. В същото време, цифровият бранш се отличава и с най-голям дял на работещите от у дома – над 1/3 от служащите в бранша на осведомителните и информационните технологии работят от у дома. В други сфери на услугите – като професионалните и административните действия - този % е в границите на 10-20%, до момента в който във всички индустриални сфери е на практика пренебрежимо невисок.
Регионалната разбивка на всекидневната трудова миграция също е забавна. Най-висок дял на работещите в друго обитаемо място се регистрира в София (област) и Перник. Това са двете области най-тясно обвързани със столицата София, която несъмнено притегля служащи от прилежащите обитаеми места. В същото време двете области са и индустриални, в това число в София (област) влизат и част от огромните предприятия в Средногорието, което допуска и по-високия % на всекидневната трудова миграция. Най-нисък е делът на работещите в друго обитаемо място предстоящо се следи в столицата София – под 5% от работещите. В областите Пловдив и Бургас съвсем цялата всекидневна трудова миграция е на територията на региона, което се изяснява с мащаба и спецификите на двете области. По-голямата миграция отвън рамките на региона се следи или в областите, директно ситуирани до столицата София, или в по-бедните области, които не могат да предложат доста други възможности за работа.
В по-широк проект обаче трудовата миграция сред областите не е в толкоз огромни мащаби. Изключенията са Перник и София (област), които имат негативно салдо вследствие на всекидневната трудова миграция от към 15 хиляди души, както и столицата София, която регистрира позитивно салдо от близо 58 хиляди души вследствие на всекидневна трудова миграция. Извън тези три области, салдото на множеството други области е от порядъка на 3-5 хиляди души – негативно в Пазарджик, Кюстендил, Враца и Сливен и позитивно в Пловдив, Бургас и Варна. По-голяма част от всекидневната трудова миграция е в границите на самите области. Разбивката по общини занапред ще бъде показана от ИПИ, в това число в новия разбор на икономическите центрове в България, който към този момент може да стъпи на данните от последното броене.
Източник:
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни. За вести, свързани с екологично, обществено и корпоративно ръководство (ESG), посетете профилирания уебсайт ESGnews.bg.
Запишете се за нашия бюлетинтрудова миграция пазар на труда работно място София Перник Пловдив Варна пътешестване ПоследниНай-четениПазар на труда 56 Икономически прорез на всекидневната трудова миграция Личности 1348 Планинарят, който трансформира спестяванията си в бизнес за милиони Лични финанси 200 По-бедна Коледа: Източноевропейците се броят с високата инфлация Бюджет и финанси 624 Няколко милиарда през „ страничния вход “ на бюджета Бюджет и финанси 5878 „ Напълно безумно “: Бизнесът жигосах повдигането на МРЗ и оптималния предел Политика 5698 Съветът на Европейски Съюз остави България и Румъния отвън Шенген Компании 5644 Гугъл слива екипите на Maps и Waze Компании 5320 Пощенска банка придобива БНП Париба Лични Финанси Всички новиниОще от Пазар на трудаВиж всичкиОбратно в офисаСтотици се събраха в Русе на „ Живот и кариера – за какво в България? “От преброяването: Заетостта се концентрира в огромните стопански центрове Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ