Финансистът Румен Гълъбинов: Ако правителството не се вземе в ръце, хората ще ги сменят
НСИ регистрира рекордно висока инфлация за последните години, в това време цената на природен газ и електрическа енергия продължава да пораства нагоре. Единствено за момента се резервират цените за битовите консуматори, които са под мораториум. Какво ще стане когато той падне обаче и ръководи ли вярно държавното управление рецесията потърсихме за коментар икономистът и финансист Румен Гълъбинов. Ето какво споделя той пред Tribune:
- Г-н Гълъбинов, инфлацията у нас пораства, предприятия затварят поради високите цени на тока, какъв брой мощно енергийната рецесия ще удари стопанската система?
- Очаквам данните за потреблението у нас да потвърдят, че сме в стагфлация - положение на стопанската система, характеризиращо се с невисок ритъм на стопански напредък, растеж на инфлацията и увеличение на безработицата. Три от факторите са налице – растежът на инфлацията надвишава растежа на Брутният вътрешен продукт и съществуване на по-голяма безработица. Всяка седмица рапортуват, че се усилват хората, освободени от работа. Потреблението или ще се задържи, или ще падне, тъй като безработицата му въздейства. Безработицата като разследване от инфлацията и ниският стопански растеж не дават въодушевяващ сигнал, че вътрешното ползване ще се държи високо, даже и да се изливат пари като ограничения и помощи. С мораториума върху цените на тока бе изтърван у нас момента да се излеят парите към семействата и бизнеса, с цел да се подтиква вътрешното ползване, кабинетът закъсня. Реално с три месеца бяха отсрочени нещата, които по този начин или другояче ще се случат.
- Високите цени на тока ще ги усетим по този начин или другояче?
- Да, аз ги чувам, че това били зловредни клюки, че ще се повдигане цената на тока след мораториума. Дано да е по този начин, но едва ли.
- Икономическата логичност не е в тази посока?
- Не е, ти имаш инерционен миг. Каквито и ограничения да се взимат, би трябвало време, с цел да се усети новото пазарно равновесие.
- Вашият коментар по отношение на желанието на кабинета за 5% стопански напредък?
- Амбициозно желание. Въпросът е, че Световната банка ни дава 3.8%. Вчера най-голямата банка в страната също си понижи прогнозата под 4%. Към момента финансовите анализатори ни дават сред 3.5 и 4% растеж. И Европейска комисия би трябвало да излезе с прогноза, ще забележим.
- И някогашният финансов министър Милен Велчев направи прогноза, че без заеми през 2022г. няма да минем?
- Отиваме и на по-висок недостиг.
- Да не се завихри инфлацията след рухването на мораториума?
- По експертни оценки на енергетици чакат, че нарастването на цената на тока ще е сред 15 и 20%, а КЕВР преди Нова година предложи 11%. Излиза, че предходното предложение е било по-изгодно като договорка. Обвиниха ръководителя на КЕВР Иван Иванов, само че мисля, че тогава, в случай че се беше случило това нарастване, хората щяха да са го преглътнали.
- Предлагаха и по-ниско Данък добавена стойност за електрическата енергия?
- Ето, работи Народно събрание, да се съберат на бюджетна комисия, да го съобразят с бюджета за тази година и макрорамката, и да решат, да вземем за пример, че идващите 6 месеца ДДС-то за тока ще е 10%. Ще свършат хубава работа, в случай че го създадат. Могат да отидат и на 5% Данък добавена стойност, което е най-ниската ставка в Европейски Съюз.
- Още няма написан обезщетителен механизъм за високите цени на ток?!
- Нали това беше задачата, да има мораториум, с цел да може в границите на три месеца да измислят този механизъм. Не са го измислили, а един месец към този момент мина. Да побързат и с бележките по Националния проект за възобновяване и развиване, в случай че желаеме от средата на годината да вземем пари оттова. За да тръгнат и Оперативните стратегии, тъй като ми се коства, че има някакво недоумение. Ако не ти тръгнат първите пари по планове на Националния проект за възобновяване, надали преди този момент ще тръгнат парите по Оперативните стратегии.
- Ако не се споразумеем за огромното, дребното ще изчака?!
Това не се ли схваща! Миналата година не беше ли задоволително закъснението от шест месеца, с цел да го схванат това. Заради това не пристигнаха пари по Оперативните стратегии през втората половина на годината. Това, което имаше при започване на годината се изхарчи. Фондът на фондовете през март разписа някои от по-големите финансирания и това беше. Защото с шест месеца закъсняхме с Плана за възобновяване. Това ни изигра неприятна смешка.
- Перспективата за тази година?
- Перспективата е, в случай че не се вземат в ръце, да ги сменят хората. Чак в този момент се усети българинът, когато си взе в ръка сметките. Битовите консуматори на газ са доста наранени, хората минават на ток.
- С ток, ще го понесе ли системата?!
- Ще има претоварване на мрежата. А другото е, че хората отново ще възпламенят печките. Т.е. ръководещите закъсняват в тайминга. Склонен съм да приема всичките им оправдания, че било комплицирано, само че няма време. Те се надяват като предходната година с увеличени цени да се събират повече налози.
- При спрели предприятия?!
- При спрени от работа данъкоплатци, тогава даже и с увеличени цени по какъв начин ще събираш повече налози. И с намаляващо ползване поради безработицата, по какъв начин чакат да съберат повече налози. Не е доста евентуално това да стане, т.е. номерът от предходната година да отчетат супер преизпълнение, в този момент няма да стане.
- Това забавяне с тайминга до каква степен може да ни повлече?
- Да търсим незабавно финансиране на всички тия разноски, които сме дали обещание да създадем. Или от Брюксел, или да отидем на интернационалния пазар и да емитираме еврооблигации, с цел да се финансираме най-малко краткосрочно. Може и да се емитира вътрешен дълг. В това отношение в този момент ръководещите по положително стичане на събитията наследяват хубави неща от предходното ръководство. Колкото и да подлагат на критика предходното държавно управление на ГЕРБ, то има две огромни заслуги. Едната е кредитния ни рейтинг – BBB, който е добър и против него ние може да взимаме преференциално пари от интернационалните финансови пазари на положителни условия. Другото, което наследяват, е съотношението държавен дълг към Брутният вътрешен продукт, ние сме под 30%. Може би сме единствените останали в Европейски Съюз с такова съответствие. Ние можем да си увеличим съвсем двойно дълга и да останем отново в допустимата регулация за кандидатстване в еврозоната. В идващите от три до пет години, в случай че планираме да влезем дейно в еврозоната, ние в границите на този интервал можем да си удвоим дълга без проблем. Няма да станем нито Гърция, нито Италия. Това не са малко неща и са добри неща, които се наследяват. Въпросът е по какъв начин се употребяват по-късно.
- Г-н Гълъбинов, инфлацията у нас пораства, предприятия затварят поради високите цени на тока, какъв брой мощно енергийната рецесия ще удари стопанската система?
- Очаквам данните за потреблението у нас да потвърдят, че сме в стагфлация - положение на стопанската система, характеризиращо се с невисок ритъм на стопански напредък, растеж на инфлацията и увеличение на безработицата. Три от факторите са налице – растежът на инфлацията надвишава растежа на Брутният вътрешен продукт и съществуване на по-голяма безработица. Всяка седмица рапортуват, че се усилват хората, освободени от работа. Потреблението или ще се задържи, или ще падне, тъй като безработицата му въздейства. Безработицата като разследване от инфлацията и ниският стопански растеж не дават въодушевяващ сигнал, че вътрешното ползване ще се държи високо, даже и да се изливат пари като ограничения и помощи. С мораториума върху цените на тока бе изтърван у нас момента да се излеят парите към семействата и бизнеса, с цел да се подтиква вътрешното ползване, кабинетът закъсня. Реално с три месеца бяха отсрочени нещата, които по този начин или другояче ще се случат.
- Високите цени на тока ще ги усетим по този начин или другояче?
- Да, аз ги чувам, че това били зловредни клюки, че ще се повдигане цената на тока след мораториума. Дано да е по този начин, но едва ли.
- Икономическата логичност не е в тази посока?
- Не е, ти имаш инерционен миг. Каквито и ограничения да се взимат, би трябвало време, с цел да се усети новото пазарно равновесие.
- Вашият коментар по отношение на желанието на кабинета за 5% стопански напредък?
- Амбициозно желание. Въпросът е, че Световната банка ни дава 3.8%. Вчера най-голямата банка в страната също си понижи прогнозата под 4%. Към момента финансовите анализатори ни дават сред 3.5 и 4% растеж. И Европейска комисия би трябвало да излезе с прогноза, ще забележим.
- И някогашният финансов министър Милен Велчев направи прогноза, че без заеми през 2022г. няма да минем?
- Отиваме и на по-висок недостиг.
- Да не се завихри инфлацията след рухването на мораториума?
- По експертни оценки на енергетици чакат, че нарастването на цената на тока ще е сред 15 и 20%, а КЕВР преди Нова година предложи 11%. Излиза, че предходното предложение е било по-изгодно като договорка. Обвиниха ръководителя на КЕВР Иван Иванов, само че мисля, че тогава, в случай че се беше случило това нарастване, хората щяха да са го преглътнали.
- Предлагаха и по-ниско Данък добавена стойност за електрическата енергия?
- Ето, работи Народно събрание, да се съберат на бюджетна комисия, да го съобразят с бюджета за тази година и макрорамката, и да решат, да вземем за пример, че идващите 6 месеца ДДС-то за тока ще е 10%. Ще свършат хубава работа, в случай че го създадат. Могат да отидат и на 5% Данък добавена стойност, което е най-ниската ставка в Европейски Съюз.
- Още няма написан обезщетителен механизъм за високите цени на ток?!
- Нали това беше задачата, да има мораториум, с цел да може в границите на три месеца да измислят този механизъм. Не са го измислили, а един месец към този момент мина. Да побързат и с бележките по Националния проект за възобновяване и развиване, в случай че желаеме от средата на годината да вземем пари оттова. За да тръгнат и Оперативните стратегии, тъй като ми се коства, че има някакво недоумение. Ако не ти тръгнат първите пари по планове на Националния проект за възобновяване, надали преди този момент ще тръгнат парите по Оперативните стратегии.
- Ако не се споразумеем за огромното, дребното ще изчака?!
Това не се ли схваща! Миналата година не беше ли задоволително закъснението от шест месеца, с цел да го схванат това. Заради това не пристигнаха пари по Оперативните стратегии през втората половина на годината. Това, което имаше при започване на годината се изхарчи. Фондът на фондовете през март разписа някои от по-големите финансирания и това беше. Защото с шест месеца закъсняхме с Плана за възобновяване. Това ни изигра неприятна смешка.
- Перспективата за тази година?
- Перспективата е, в случай че не се вземат в ръце, да ги сменят хората. Чак в този момент се усети българинът, когато си взе в ръка сметките. Битовите консуматори на газ са доста наранени, хората минават на ток.
- С ток, ще го понесе ли системата?!
- Ще има претоварване на мрежата. А другото е, че хората отново ще възпламенят печките. Т.е. ръководещите закъсняват в тайминга. Склонен съм да приема всичките им оправдания, че било комплицирано, само че няма време. Те се надяват като предходната година с увеличени цени да се събират повече налози.
- При спрели предприятия?!
- При спрени от работа данъкоплатци, тогава даже и с увеличени цени по какъв начин ще събираш повече налози. И с намаляващо ползване поради безработицата, по какъв начин чакат да съберат повече налози. Не е доста евентуално това да стане, т.е. номерът от предходната година да отчетат супер преизпълнение, в този момент няма да стане.
- Това забавяне с тайминга до каква степен може да ни повлече?
- Да търсим незабавно финансиране на всички тия разноски, които сме дали обещание да създадем. Или от Брюксел, или да отидем на интернационалния пазар и да емитираме еврооблигации, с цел да се финансираме най-малко краткосрочно. Може и да се емитира вътрешен дълг. В това отношение в този момент ръководещите по положително стичане на събитията наследяват хубави неща от предходното ръководство. Колкото и да подлагат на критика предходното държавно управление на ГЕРБ, то има две огромни заслуги. Едната е кредитния ни рейтинг – BBB, който е добър и против него ние може да взимаме преференциално пари от интернационалните финансови пазари на положителни условия. Другото, което наследяват, е съотношението държавен дълг към Брутният вътрешен продукт, ние сме под 30%. Може би сме единствените останали в Европейски Съюз с такова съответствие. Ние можем да си увеличим съвсем двойно дълга и да останем отново в допустимата регулация за кандидатстване в еврозоната. В идващите от три до пет години, в случай че планираме да влезем дейно в еврозоната, ние в границите на този интервал можем да си удвоим дълга без проблем. Няма да станем нито Гърция, нито Италия. Това не са малко неща и са добри неща, които се наследяват. Въпросът е по какъв начин се употребяват по-късно.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ