НСИ: БВП на България се увеличава в реално изражение с 1,9% през 2023 г.
НСИ: Брутният вътрешен продукт на България се усилва в действително изражение с 1,9% през 2023 година
През 2023 година брутният вътрешен артикул (БВП) на България се усилва в действително изражение с 1,9 на 100 по отношение на 2022 година, демонстрират обновените данни на Националния статистически институт (НСИ).
Това е с 0,1 процентни пункта повече спрямо 1,8 на 100
съгласно предварителните данни, оповестени на 8 март тази година, където Брутният вътрешен продукт е получен единствено като сума от тримесечни данни, стана известно от думите на доктор Свилен Колев, заместник-председател на Национален статистически институт.
В динамичен проект Брутният вътрешен продукт през 2023 година забавя своя растеж от 4 % през 2022 година.
Днес на конференция в Национален статистически институт бяха показани обновени тримесечни и годишни данни за 2023 година и първото и второто тримесечие на 2024 година, ревизирани тримесечни и годишни данни за
интервала 2014-2022 година за брутния вътрешен артикул
и годишни данни за брутния народен приход, вследствие на провеждащата се през тази година координирана хармонизирана бенчмарк проверка за страните членки на Европейския съюз (ЕС), страните от Европейската асоциация за свободна търговия,
както и страните, участващи в преговорните процеси по разширението на Европейски Съюз.
През 2023 година в номинално изражение Брутният вътрешен продукт е в размер на 185,233 милиарда лева съгласно обновените данни, или с 1,489 милиарда лева повече спрямо номиналния стойностен размер от 183,743 милиарда лева според предварителните данни.
По обновени данни за 2023 година брутният вътрешен артикул (БВП)
на един ангажиран се усилва действително с 0,8 на 100 спрямо миналата година. Заетите в стопанската система са 3 481,4 хиляди, а общият брой отработени часове е 5 776,8 милиона. Структурата на заетостта по стопански браншове през 2023 година по отношение на 2022 година
демонстрира нарастване на относителния дял на бранша на услугите
и понижение на относителния дял в аграрния и в индустриалния бранш. На един ангажиран се падат 53 206,1 лв. от настоящия размер на Брутният вътрешен продукт, като всеки ангажиран е създавал приблизително 32,1 лв. Брутният вътрешен продукт за един отработен час.
Председателят на Националния статистически институт доцент доктор Атанас Атанасов
подсети, че бенчмарк проверка се прави в сходство с хармонизираната европейска политика по проверки и се прави от националната статистическа система и европейската система на централните банки и в нея, с изключение на националните статистики,
вземат участие и централните банки на страните.
Той даде детайлности за същността на бенчмарк проверката, като посочи, че в годините се натрупва спомагателна нова информация – трансформират се интернационалните стандарти, актуализира се
съществуващата информация.
По този метод националните статистики към този момент разполагат с една по-актуална информация и един път на пет години се прави проверка – преизчисляване на данните за предходните години, като предходната е била през 2019 година. По думите на ръководителя на Национален статистически институт
тези проверки могат да повлияят освен на Брутният вътрешен продукт, само че и на други значими макроикономически индикатори.
Бенчмарк проверката през тази година слага акцент върху въздействието на пандемията от COVID-19 през 2020, 2021 и 2022 година. В резултат на проверката са обновени годишните данни за Брутният вътрешен продукт за
интервала от 2018 до 2022 година, както и неговите съставни елементи
по детайли на извънредно потребление, които са от 2014 година. Годишните данни за брутния народен приход регистрират бенчмарк проверката за интервала от 2014 година до 2022 година, сподели Атанасов и добави, че вследствие на бенчмарк проверката
към този момент има и проверка на платежния баланс от страна на Българска народна банка, която към този момент е оповестена.
Заместник-председателят на Национален статистически институт Свилен Колев посочи, че с цел да бъдат подготвени днешните данни, те се
създават 9 месеца след края на отчетния интервал,
което е по отношение на регламента за европейските сметки. Тези данни подлежат на проверки с данни от годишните изчерпателни проучвания в региона на статистиката,
както и въз основата на обновена административна информация.
Характерното за бенчмарк проверките, като се изключи че се правят на всеки 5 години и се вършат от всички страни членки на Европейски Съюз, е това, че се извършват освен в региона на националните сметки и брутния вътрешен артикул, само че и за платежния баланс, сподели Колев. На всеки 5 години се дава опция на
база на хармонизираните европейски условия
и регламенти да се промени референтната година за пресмятане на показателите на физическия размер,
като в този момент данните са изчислени въз основата
на стойностите на съответния индикатор по съпоставими цени на база 2020 година При бенчмарк проверката през 2019 година референтната година е била 2015 година Целта е да се отчетат оптимално измененията, настъпили в стопанската система през този интервал и на база на
интернационалните, европейските, националните статистически
и счетоводни стандарти, да могат да се приложат обновените практики по инкорпориране на нова информация, сподели Колев. Той заяви, че идната бенчмарк проверка ще е през есента на 2029 година, а идната година – на 20 октомври, ще има обновени данни за Брутният вътрешен продукт за 2024 година.
През 2023 година брутният вътрешен артикул (БВП) на България се усилва в действително изражение с 1,9 на 100 по отношение на 2022 година, демонстрират обновените данни на Националния статистически институт (НСИ).
Това е с 0,1 процентни пункта повече спрямо 1,8 на 100
съгласно предварителните данни, оповестени на 8 март тази година, където Брутният вътрешен продукт е получен единствено като сума от тримесечни данни, стана известно от думите на доктор Свилен Колев, заместник-председател на Национален статистически институт.
В динамичен проект Брутният вътрешен продукт през 2023 година забавя своя растеж от 4 % през 2022 година.
Днес на конференция в Национален статистически институт бяха показани обновени тримесечни и годишни данни за 2023 година и първото и второто тримесечие на 2024 година, ревизирани тримесечни и годишни данни за
интервала 2014-2022 година за брутния вътрешен артикул
и годишни данни за брутния народен приход, вследствие на провеждащата се през тази година координирана хармонизирана бенчмарк проверка за страните членки на Европейския съюз (ЕС), страните от Европейската асоциация за свободна търговия,
както и страните, участващи в преговорните процеси по разширението на Европейски Съюз.
През 2023 година в номинално изражение Брутният вътрешен продукт е в размер на 185,233 милиарда лева съгласно обновените данни, или с 1,489 милиарда лева повече спрямо номиналния стойностен размер от 183,743 милиарда лева според предварителните данни.
По обновени данни за 2023 година брутният вътрешен артикул (БВП)
на един ангажиран се усилва действително с 0,8 на 100 спрямо миналата година. Заетите в стопанската система са 3 481,4 хиляди, а общият брой отработени часове е 5 776,8 милиона. Структурата на заетостта по стопански браншове през 2023 година по отношение на 2022 година
демонстрира нарастване на относителния дял на бранша на услугите
и понижение на относителния дял в аграрния и в индустриалния бранш. На един ангажиран се падат 53 206,1 лв. от настоящия размер на Брутният вътрешен продукт, като всеки ангажиран е създавал приблизително 32,1 лв. Брутният вътрешен продукт за един отработен час.
Председателят на Националния статистически институт доцент доктор Атанас Атанасов
подсети, че бенчмарк проверка се прави в сходство с хармонизираната европейска политика по проверки и се прави от националната статистическа система и европейската система на централните банки и в нея, с изключение на националните статистики,
вземат участие и централните банки на страните.
Той даде детайлности за същността на бенчмарк проверката, като посочи, че в годините се натрупва спомагателна нова информация – трансформират се интернационалните стандарти, актуализира се
съществуващата информация.
По този метод националните статистики към този момент разполагат с една по-актуална информация и един път на пет години се прави проверка – преизчисляване на данните за предходните години, като предходната е била през 2019 година. По думите на ръководителя на Национален статистически институт
тези проверки могат да повлияят освен на Брутният вътрешен продукт, само че и на други значими макроикономически индикатори.
Бенчмарк проверката през тази година слага акцент върху въздействието на пандемията от COVID-19 през 2020, 2021 и 2022 година. В резултат на проверката са обновени годишните данни за Брутният вътрешен продукт за
интервала от 2018 до 2022 година, както и неговите съставни елементи
по детайли на извънредно потребление, които са от 2014 година. Годишните данни за брутния народен приход регистрират бенчмарк проверката за интервала от 2014 година до 2022 година, сподели Атанасов и добави, че вследствие на бенчмарк проверката
към този момент има и проверка на платежния баланс от страна на Българска народна банка, която към този момент е оповестена.
Заместник-председателят на Национален статистически институт Свилен Колев посочи, че с цел да бъдат подготвени днешните данни, те се
създават 9 месеца след края на отчетния интервал,
което е по отношение на регламента за европейските сметки. Тези данни подлежат на проверки с данни от годишните изчерпателни проучвания в региона на статистиката,
както и въз основата на обновена административна информация.
Характерното за бенчмарк проверките, като се изключи че се правят на всеки 5 години и се вършат от всички страни членки на Европейски Съюз, е това, че се извършват освен в региона на националните сметки и брутния вътрешен артикул, само че и за платежния баланс, сподели Колев. На всеки 5 години се дава опция на
база на хармонизираните европейски условия
и регламенти да се промени референтната година за пресмятане на показателите на физическия размер,
като в този момент данните са изчислени въз основата
на стойностите на съответния индикатор по съпоставими цени на база 2020 година При бенчмарк проверката през 2019 година референтната година е била 2015 година Целта е да се отчетат оптимално измененията, настъпили в стопанската система през този интервал и на база на
интернационалните, европейските, националните статистически
и счетоводни стандарти, да могат да се приложат обновените практики по инкорпориране на нова информация, сподели Колев. Той заяви, че идната бенчмарк проверка ще е през есента на 2029 година, а идната година – на 20 октомври, ще има обновени данни за Брутният вътрешен продукт за 2024 година.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ