Как да живееш? Да живееш като себе си ♥ Георги МАРКОВ
Нравственият пъкъл съществува, рецепта за живеене няма. Щастие е да бъдете себе си. Споделено от четвъртия том с есета на Георги Марков „ Колективният фалш “ (Изд. „ Рива “ 2019), четени по радио „ Дойче Веле “ и радио „ Би Би Си “ в интервала 1971 ~ 1978 г.
***
Ето, че стигаме до първата огромна тематика на българското съвремие – до спора субект – общество. Този спор е остарял, колкото е остарял и светът, само че през днешния ден у нас той има нови измерения и нов мащаб. Никога преди с такава крещяща изясненост и решителност не е бил поставян въпросът за отхвърли на индивида от неговата лична характерност и превръщането му в еднообразен член на униформеното общество. „ Ти не си повече това, което си, ти си това, което ни е нужно да бъдеш. “ Действието на този девиз в живота съдържа един от най-драматичните литературни заряди. Отказът от себе си е доста повече от физическо самоубийство, тъй като с него животът не свършва, а се разделя на две взаимно отричащи се половини, които основават нравствения пъкъл. Защото, за благополучие или злощастие, човек помни своята характерност и инстинктивно се стреми към нея, което проличава даже под най-добре скроената униформа.
…
Как да живееш? Колко хубаво е, че рецепта за живеене няма и не може да има, че животът трансформира идеологическите догми на амбициозните философи и полуумните им почитатели в историческа безсмислица. Трагична безсмислица. Никой никому не може да каже по какъв начин да живее. Може би най-общият и най-простият отговор е – да живееш като себе си. Но тук незабавно идва въпросът – има ли те? Съществуваш ли като себе си? Или както нечия непозната ръка е написала на един остарял гроб край София: „ И да те е имало, отново те е нямало “. Тъкмо тъй като не споделям безграничното обезсърчение на този надпис, таман тъй като имам вяра, че все нещо остава и постоянно съществува, моето благопожелание е – щастието да бъдете себе си. Щастието да сте притежатели освен на личните си тела, само че и на личните си души. И освен за времето, в което живеете, само че и за времето, когато ще се преселите в спомените на другите. Бъдете като себе си!
Фрагменти от: Георги Марков, „ Колективният фалш ”, есета, част 4 ”, изд. РИВА
Снимка: Георги Марков, Архив Българска телеграфна агенция
