Новото се настаняваше с своите груби ботуши върху изящ­ността на

„ Новото се настаняваше с своите груби ботуши върху изящ­ността на същинската просвета като някой тъпанар, който влиза в неуместно фина за него среда и се чуди от кое място да стартира. “

~ Из есето „ Нацията и индивидът “ (1938-1945) на Георги ТОМАЛЕВСКИ

Грандомания, подражателство и свирепост

Европа дълго време се намираше под знака на три съдбовни същности: грандоманията, за която го­ворихме до момента и други две: подражанието и же­стокостта.

Подражанието е особено за дребните, бедните и рабски човешки същества. Творческият дух е само­стоен и деен. Надарен със собствен самоинициативен живот, той няма потребност да подражава сляпо к фанатично. Под знака на подражанието паднаха тия, които по­ради дребния си нравствен растеж, трябваше да потърсят фрапиращи външни форми. За тях не беше доста­тъчна съществуващата лична полезност. Нас ня­маше кой да ни упрекна в подражателство, в случай че отпред на по този начин наречената общност през тия години, ко­гато бяхме под германците, не бяха кацнали отпред едни полуинтелигентни младежи, които в немския националсоциализъм и в италианския фашизъм, на­мериха най-пригодната форма за „ европеизиране ” на нашия живот. Доста небрежно, карнавално, те видо­измениха прелестното стилово единение на народа и почнаха да подражават. Вместо да вземат от герман­ците някои позитивни черти и да провеждат в дадени вероятни граници нашия икономически живот, вместо да се поучат от немското усърдие, ред и бързина, те одобриха безусловно концепцията за во­дачеството, като някои от тях се възглавиха за во­дачи. Едни размахваха бастуни по улиците, събираха почитатели, драскаха фасадите на къщите, пишеха лозунги и знаци и, когато съгласно потребността на „ вър­ховните моменти “ станеше належащо, те трошеха витрините на еврейските магазини.

Подражанието и сервилността, по този начин присъщи за робската душeвност, нахълтаха и в логиката на психиката на доста безхарактерни интелигенти. Започна да се погерманчва словото, мисълта, наличието на съзнанието. Като слушаха бомбастичните изречения на нем­ските водачи, и нашите подражатели започнаха да си служат с един абсолютизъм в фразиологията, като в целия словоред и концепциите стартира да прозира над­менност. Някои от тия безотговорни младежи, даже подканяха британските въздушни сили да заповядат, с цел да видят, по какъв начин ние ще ги посрещнем. Но когато, в действителност, американците и англичаните започнаха да бомбардират София, те - тия пропагандатори - не се мяр­наха и не поместиха нито една тухла, не подкре­пиха нито един ранен, не дадоха нито една чаша вода на почтените, които плащаха за тяхната нелепост.

Една специфичност на това време беше непрестан­ното банализуване на понятието „ ново “. Например, „ Нова Германия “, „ Нова Унгария “, „ Нова Европа “ и всичко ново, многообещаващо, рекламно смело. Ця­лата агитация на това време ми се струваше като опаковка на кутия с грандиозни етикети, само че с ба­нално, скучно наличие. Целият националсоциализъм беше един амбалаж, в който бяха затворени ерзаци. Като почнете от многословните речи на фюрера, Гьобелса и другите лайтери, гаулайтери, по-големи и по-малки фюрери, обергрупенфюрери, пфимфета и всякакви други нескончаеми степени з хитлеристката подчиненост, преминете през вестниците им, списанията им, сбирките, конгресите, дневните и нощни манифе­стации, факелни шествия, френезни под балкони, не­истови изстъпления, вие ще видите най-тържествения марш на европейския крах.

Отвориш някое „ ново списание “ с тройки за­главни и ще видиш върху фона на хубавото остаряло време, когато Европа беше страна на културата, върху постройките, строени от старите майстори, да се развяват безсрамно знамената на партията. Новото се настаняваше с своите груби ботуши върху изящ­ността на същинската просвета като някой тъпанар, който влиза в неуместно фина за него среда и се чуди от кое място да стартира. Вгледайте се в фотографиите ни Хитлера. Колко му наподобява, когато се из­прави на някой състезателен стадион, при пфимфетата или при гаулайтерите, или пък сред грубите фи­зиономии на своите съидейници на улицата, само че какъв брой е комичен, несъответствуващ, комично несполучлив, да го видите в някоя художествена галерия, в библио­теките, или в операта.

Грандоманство и поза. Това бяха детайлите, които трансфораха Европа от градина на културата, в школа за незначителност. Комично натрапване, кражба на полезности и светотатство. Работи някой академик в лабораторията си, изнамери нещо, а простащината го заграби и го афишира за дело на „ Нова Германия “. В списанията, измежду баналностите на хит­леристката агитация, ще срещнете и Гьоте, Шилер, Кох, Макс Планк и други светила на науката и из­куствата. Те са сложени там, с цел да прикрият ба­налността, с цел да подправят безвкусието.

Хитлер откриваше изложения, даваше звук на кул­турата, основаваше фабрики, даваше насоки на про­изводството и най-сетне грандоманството го посочи за командир на цялата немска войска, с цел да си строши главата на Волга и Дон. След всеки триумф при настъплението, извоюван от бойците, които имаха вяра в неговите думи, той държеше речи, цялостни с безсолни насмешки по адрес на враговете си, а когато търпеше произшествия, позираше като ужасно угрижен в незнайната на никого основна квартира и произвеждаше генералите в фелдмаршали.

Най-после да се спрем и на третата специфичност на прехваленото ново време - жестокостта. Европа още веднъж се усея с гробове и кости. Долините на тоя прекрасен материк станаха кланици на млади, неживели още хора, не разбрали още нищо от смисъла и за­дачите на човешкото съществувание. Невинни дами и деца, немощни остарели хора загиваха под ударите на фанатизирани тълпи. Маса поляци, чехи, руснаци, евреи, починаха под картечния огън. Едните започнаха с Варшава, Белград, Лондон, Ковънтри, с цел да провокират другите, които се демонстрираха над Берлин, Мюнхен, Хамбург и София. В Хърватско устатите, въодушевени от немските способи, изклаха над един милион православни, като с това смятаха, че унищо­жават своите врагове сънародници. Немските бойци в Русия изгаряха цели села, избиваха жителите им, обезчестяваха дамите.

„ Ние не ще позволим на международното еврейство да преживее насладата от една победа на нашите врагове. Няколко часа преди да настъпи тая наслада, ние ще ги унищожим “. Така говореха апологетите на Нова Европа, когато работите на Германия тръг­наха зле. Вгледайте се в тия думи, в тая сгъстена завист, в това незапомнено зложелателство и ще се уве­рите, до какъв брой тия хора са годни да станат знаме и водачи на един „ нов ред “.

Абсурд! Никога светът, който се дирижира от рационална воля, не ще бъде оставен в ръцете на таки­ва озверени хора, с изключение на краткотрайно, за наставление и за възмездие. Бъдещите дни принадлежат на тия, които носят обич към индивида като същина в свое­то схващане и които ще осъществят обещаното царство Божие на земята.

От: „ Слънце след стихия “ (Есета), Георги Томалевски, изд. „ Житно зърно “, 1946 година
Снимка: Георги Томалевски (1897-1988); beinsaduno.bg