Неизвестни досега дневници на Айнщайн разкриват расистки възгледи
Новопубликувани дневници от пътувания на Алберт Айнщайн в Азия и Близкия изток разкриват расистките му и ксенофобски възгледи за хората в тези региони на света, оповестява Би Би Си.
Дневниците са писани сред октомври 1922 и март 1923 година и в тях Айнщайн разяснява другите народи по време на визитите си в чужбина. Той прави обобщаващи заключения и генерализира минусите на цели нации и етнически групи, като да вземем за пример назовава китайците " работливи, мръсни, тъпи хора ".
Написаното притегля внимание, защото за Айнщайн е известно, че по-късно през живота си става деен бранител на човешките права в Съединени американски щати, наричайки расизма " болест на белите хора ".
За първи път дневниците са оповестени в обособена книга на британски език. Те са издадени от " Принстън Юнивърсити Прес " под заглавието " Albert Einstein: The Far East, Palestine, and Spain, 1922-1923 " и под редакцията на Зе`ев Розенкранц - помощник шеф на Калифорнийския институт за технологии.
По време на писането на дневниците известният физик е пътувал от Испания през Близкия изток и Шри Ланка, която тогава е била Цейлон, бил е в Китай и Япония. Айнщайн разказва идването си в Порт Саид, Египет, с думите, че е срещнал " Левантийци от всевъзможни нюанси... като че ли изплюти от пъкъла ", които са се качили на борда на кораба му да продават стоките си.
За времето, прекарано в Коломбо, Цейлон, той написа за хората: " Те живеят в огромна бедност и забележителна смрад по земята, вършат малко и се нуждаят от малко ".
Но известният физик остава най-острите си мнения за китайците. Според материал за дневниците, оповестен в Гардиън, той разказва китайските деца като " бездушни и тъпи ", като показва: " Жалко, че тези китайци изместват всички други раси ". В други фрагменти назовава Китай " една особена, стадно-подобна нация ", в която хората са по-скоро автомати, в сравнение с индивиди. Той отбелязва обаче, че въпреки всичко има дребна разлика съгласно него сред китайските мъже и дами и разяснява, че мъжете са " неспособни да се защитят " от " съдбовното привличане " към дамите.
Айнщайн се изрича позитивно за японците, показва още Гардиън. " Японците са ненатрапчиви, почтени, като цяло доста привлекателни ", написа той. " Чисти души като на никое място другаде измежду хората. Човек би трябвало да обича и да се възхищава на тази страна ", споделя той. Но въпреки всичко редакторът Розенкранц отбелязва, че Айнщайн написа и че " интелектуалните потребности на тази нация наподобяват по-слаби от артистичните й - естествена диспозиция? ".
Известен с блестящите си достижения в науката и своя хуманитаризъм, Айнщайн емигрира в Съединени американски щати през 1933 година след възхода на Адолф Хитлер и нацистите в Германия. Ученият от еврейски генезис разказва расизма като " болест на белите хора " в тирада през 1946 година в университета " Линкълн " в Пенсилвания. Той става един от гласовете, помогнали да се извади на показ сегрегацията в Съединени американски щати.
Според някои откриватели на Айнщайн той избрал университета " Линкълн " – считан по традиция за образователно заведение за афроамериканци, за най-острата си тирада точно поради личните си възгледи в предишното, показва Би Би Си.
Дневниците са писани сред октомври 1922 и март 1923 година и в тях Айнщайн разяснява другите народи по време на визитите си в чужбина. Той прави обобщаващи заключения и генерализира минусите на цели нации и етнически групи, като да вземем за пример назовава китайците " работливи, мръсни, тъпи хора ".
Написаното притегля внимание, защото за Айнщайн е известно, че по-късно през живота си става деен бранител на човешките права в Съединени американски щати, наричайки расизма " болест на белите хора ".
За първи път дневниците са оповестени в обособена книга на британски език. Те са издадени от " Принстън Юнивърсити Прес " под заглавието " Albert Einstein: The Far East, Palestine, and Spain, 1922-1923 " и под редакцията на Зе`ев Розенкранц - помощник шеф на Калифорнийския институт за технологии.
По време на писането на дневниците известният физик е пътувал от Испания през Близкия изток и Шри Ланка, която тогава е била Цейлон, бил е в Китай и Япония. Айнщайн разказва идването си в Порт Саид, Египет, с думите, че е срещнал " Левантийци от всевъзможни нюанси... като че ли изплюти от пъкъла ", които са се качили на борда на кораба му да продават стоките си.
За времето, прекарано в Коломбо, Цейлон, той написа за хората: " Те живеят в огромна бедност и забележителна смрад по земята, вършат малко и се нуждаят от малко ".
Но известният физик остава най-острите си мнения за китайците. Според материал за дневниците, оповестен в Гардиън, той разказва китайските деца като " бездушни и тъпи ", като показва: " Жалко, че тези китайци изместват всички други раси ". В други фрагменти назовава Китай " една особена, стадно-подобна нация ", в която хората са по-скоро автомати, в сравнение с индивиди. Той отбелязва обаче, че въпреки всичко има дребна разлика съгласно него сред китайските мъже и дами и разяснява, че мъжете са " неспособни да се защитят " от " съдбовното привличане " към дамите.
Айнщайн се изрича позитивно за японците, показва още Гардиън. " Японците са ненатрапчиви, почтени, като цяло доста привлекателни ", написа той. " Чисти души като на никое място другаде измежду хората. Човек би трябвало да обича и да се възхищава на тази страна ", споделя той. Но въпреки всичко редакторът Розенкранц отбелязва, че Айнщайн написа и че " интелектуалните потребности на тази нация наподобяват по-слаби от артистичните й - естествена диспозиция? ".
Известен с блестящите си достижения в науката и своя хуманитаризъм, Айнщайн емигрира в Съединени американски щати през 1933 година след възхода на Адолф Хитлер и нацистите в Германия. Ученият от еврейски генезис разказва расизма като " болест на белите хора " в тирада през 1946 година в университета " Линкълн " в Пенсилвания. Той става един от гласовете, помогнали да се извади на показ сегрегацията в Съединени американски щати.
Според някои откриватели на Айнщайн той избрал университета " Линкълн " – считан по традиция за образователно заведение за афроамериканци, за най-острата си тирада точно поради личните си възгледи в предишното, показва Би Би Си.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ