Ново проучване преоткрива един от най-особените и странни случаи на

Ново изследване преоткрива един от най-особените и странни случаи на мозъчна контузия в историята: казусът на Пациент М, който, откакто е прострелян в главата през 1938 година по време на Испанската революция, се разсънва, виждайки света наопаки.

Хората и предметите изглеждали за пациента М като идващи от противоположната страна на тази, на която се намирали в реалност, нещо, което се разпростирало и върху слуха и възприятието му за досег.

Той можел да чете букви и числа, отпечатани както обикновено, по този начин и в обратна посока, без мозъкът му да вижда разлика сред двете.

Светът можел да наподобява извърнат наобратно за пациента М, както и наопаки: да вземем за пример той се обърквал от мъже, работещи на скеле с главата надолу.

Пациентът М можел също по този начин да разчита времето на ръчен часовник под всевъзможен ъгъл.

Изследванията на пациент М довели до открития за мозъчните увреждания: а) стрелките демонстрират белезите от входа и изхода на снаряда, предизвикал увреждането на пациент М; б) засенчените области демонстрират евентуалните зони на провали в мозъка.

Това е в действителност чудноват набор от признаци, само че е имало и други. Те включвали виждане на цветове, отлепени от обектите си, обекти, появяващи се в три повторения, и цветна слепота.

Съобщава се обаче, че пациентът М се е справил с всичко това напълно умерено.

Пациент М е проучен в продължение на съвсем 50 години от испанския невролог Хусто Гонсало и неговият разбор води до забележителна смяна в метода, по който виждаме мозъка - надалеч не единственият случай, когато необичайно пострадване е помогнало на учените да схванат по-добре мозъка.

През 40-те години на предишния век Гонсало предлага мозъкът да не е общ брой от обособени елементи, а вместо това другите му функционалности да са разпределени в градиенти по целия орган - концепция, която опонира на общоприетата мъдрост по това време.

" Мозъкът се възприемал като дребни кутийки ", споделя пред El País невропсихологът Алберто Гарсия Молина от Института Гутман в Испания.

" Когато се променя една кутия, се допуска, че има съответен недостиг. За доктор Гонсало модулните теории не можеха да обяснят въпросите, които породиха при пациент М, по тази причина той стартира да основава своя доктрина за мозъчната динамичност, скъсвайки с хегемонното виждане за това по какъв начин работи мозъкът. "

При проучването на пациент М и други хора с мозъчни увреждания Гонсало предлага, че последствията от мозъчното увреждане зависят от размера и позицията на увреждането.

Той също по този начин сподели, че тези увреждания не унищожават характерни функционалности, а засягат салдото на разнообразни функционалности - какъвто е казусът с пациент М.

Гонсало разпознава три синдрома: централен (смущения в голям брой сетива), парацентрален (като централния, само че с резултати, които не са отмерено разпределени) и краен (засягащ мозъчните пътища за характерни сетива).

Това е пионерска работа, основана на необикновен случай, само че тя не е толкоз известна, колкото би трябвало да бъде - и в този момент дъщерята на Гонсало, Исабел Гонсало-Фонродона, е работила с Гарсия Молина по новия документ, в който се разказват проучванията, включващи пациент М.

Както се споделя в проучването, изследванията на единични случаи ни учат на мозъчните функционалности от стотици години, предоставяйки скъп различен източник на научни доказателства на актуалните мета-анализи и огромни клинични изследвания.

Фактът, че хрумвания за мозъка, сходни на тези на Гонсало, не престават да са известни, е доказателство, че той е имал нещо поради при интерпретацията на пострадванията и противоположното виждане на пациентката М.