Учени идентифицират тайна съставка в картините на Леонардо да Винчи
Ново изследване на списание Nature Communications допуска, че художници като Леонардо да Винчи, Сандро Ботичели и Рембранд може да са употребявали протеини, изключително яйчен жълтък, в своите маслени картини.
Следи от протеинови останки от дълго време са открити в типичен картини, рисувани с маслени бои, макар че постоянно се приписват на замърсяване. Проучването, оповестено на 28 март, обаче демонстрира, че включването им евентуално е съзнателно. Това от своя страна хвърля нова светлина върху техническите знания на старите майстори - най-известните европейски художници от 16-и, 17-и или началото на 18-и век, и метода, по който са подготвяли боите си.
„ Писмените източници за това са доста малко и до момента не е правено научно проучване по тематиката в такава дълбочина “, споделя създателят на изследването Офели Ранкет от Института по инженерство на механични процеси и механика към Технологичния институт Карлсруе в Германия. " Нашите резултати демонстрират, че даже с доста малко количество яйчен жълтък можете да постигнете невероятна смяна в свойствата на маслената багра, като показва по какъв начин тя може да е била потребна за художниците. "
Оказва се, че прибавянето на малко яйчен жълтък към боите за творбите на изкуството може да има дългогодишен резултат, който надвишава елементарната хармония.
Темперно слещу маслено
В съпоставяне с темперните бои, проектирани от античните египтяни - които съчетават яйчен жълтък с прахообразни пигменти и вода - маслената багра основава по-интензивни цветове, разрешава плавни цветови преходи и изсъхва доста по-бавно. Тя може да се употребява няколко дни, откакто е готова. Въпреки това маслената багра, която е направена от ленено или шафраново масло вместо вода, също има дефекти - тя е по-податлива към потъмняване на цвета и увреждане, породено от излагане на светлина.
Тъй като производството на багра е било занаятчийски и пробен развой, допустимо е старите майстори да са добавили яйчен жълтък - позната съставна част, към по-новия вид багра - маслената, която за първи път се появява през 7-и век в Централна Азия, преди да се популяризира в Северна Европа през Средновековието и в Италия през Ренесанса. В изследването откривателите пресъздават процеса на произвеждане на багра, като употребяват четири съставки - яйчен жълтък, дестилирана вода, ленено масло и пигмент - за смесването на два исторически известни и значими цвята - топло бяло и мрачно синьо.
„ Добавянето на яйчен жълтък носи доста изгоди, тъй като може да пренастрои свойствата на тези бои по фрапантен метод “, споделя Ранкет, „ Например методът на стареене. С жълтъка лишава повече време за окисляването на боята, заради съдържащите се в него антиоксиданти. "
Химичните реакции сред маслената багра, пигмента и протеините в жълтъка директно въздействат върху държанието и вътрешното противодействие на боята. „ Белият пигмент е много сензитивен към влага, само че в случай че го покриете с протеинов пласт, това го прави доста по-устойчив, което прави боята много лесна за нанасяне “, споделя Ранкет.
„ От друга страна, в случай че желаете нещо по-твърдо, без да се постанова да добавяте доста пигмент, с малко яйчен жълтък можете да създадете багра със мощно импасто (техника на изобразяване, при която боята се нанася с такава плътност, че щрихите на четката остават забележими - б.р.) “, добави тя, като реферира към стила на изобразяване с дебела текстура, която прави впечалтението, че боята " излиза " от платното. Пример за импасто техника е картината " Звездна нощ " на Ван Гог.
Използването на по-малко пигмент е било желателно преди епохи, когато някои пигменти са били по-скъпи от златото, съгласно Ранкет. Един от тези, който засяга, се назовава се " лапис лазули " и се употребява за изработката на кондензиран наследник цвят.
Следи от протеинови останки от дълго време са открити в типичен картини, рисувани с маслени бои, макар че постоянно се приписват на замърсяване. Проучването, оповестено на 28 март, обаче демонстрира, че включването им евентуално е съзнателно. Това от своя страна хвърля нова светлина върху техническите знания на старите майстори - най-известните европейски художници от 16-и, 17-и или началото на 18-и век, и метода, по който са подготвяли боите си.
„ Писмените източници за това са доста малко и до момента не е правено научно проучване по тематиката в такава дълбочина “, споделя създателят на изследването Офели Ранкет от Института по инженерство на механични процеси и механика към Технологичния институт Карлсруе в Германия. " Нашите резултати демонстрират, че даже с доста малко количество яйчен жълтък можете да постигнете невероятна смяна в свойствата на маслената багра, като показва по какъв начин тя може да е била потребна за художниците. "
Оказва се, че прибавянето на малко яйчен жълтък към боите за творбите на изкуството може да има дългогодишен резултат, който надвишава елементарната хармония.
Темперно слещу маслено
В съпоставяне с темперните бои, проектирани от античните египтяни - които съчетават яйчен жълтък с прахообразни пигменти и вода - маслената багра основава по-интензивни цветове, разрешава плавни цветови преходи и изсъхва доста по-бавно. Тя може да се употребява няколко дни, откакто е готова. Въпреки това маслената багра, която е направена от ленено или шафраново масло вместо вода, също има дефекти - тя е по-податлива към потъмняване на цвета и увреждане, породено от излагане на светлина.
Тъй като производството на багра е било занаятчийски и пробен развой, допустимо е старите майстори да са добавили яйчен жълтък - позната съставна част, към по-новия вид багра - маслената, която за първи път се появява през 7-и век в Централна Азия, преди да се популяризира в Северна Европа през Средновековието и в Италия през Ренесанса. В изследването откривателите пресъздават процеса на произвеждане на багра, като употребяват четири съставки - яйчен жълтък, дестилирана вода, ленено масло и пигмент - за смесването на два исторически известни и значими цвята - топло бяло и мрачно синьо.
„ Добавянето на яйчен жълтък носи доста изгоди, тъй като може да пренастрои свойствата на тези бои по фрапантен метод “, споделя Ранкет, „ Например методът на стареене. С жълтъка лишава повече време за окисляването на боята, заради съдържащите се в него антиоксиданти. "
Химичните реакции сред маслената багра, пигмента и протеините в жълтъка директно въздействат върху държанието и вътрешното противодействие на боята. „ Белият пигмент е много сензитивен към влага, само че в случай че го покриете с протеинов пласт, това го прави доста по-устойчив, което прави боята много лесна за нанасяне “, споделя Ранкет.
„ От друга страна, в случай че желаете нещо по-твърдо, без да се постанова да добавяте доста пигмент, с малко яйчен жълтък можете да създадете багра със мощно импасто (техника на изобразяване, при която боята се нанася с такава плътност, че щрихите на четката остават забележими - б.р.) “, добави тя, като реферира към стила на изобразяване с дебела текстура, която прави впечалтението, че боята " излиза " от платното. Пример за импасто техника е картината " Звездна нощ " на Ван Гог.
Използването на по-малко пигмент е било желателно преди епохи, когато някои пигменти са били по-скъпи от златото, съгласно Ранкет. Един от тези, който засяга, се назовава се " лапис лазули " и се употребява за изработката на кондензиран наследник цвят.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ