Евробарометър: Европейците считат изменението на климата за най-сериозния проблем, пред който е изправен светът
Ново изследване на Евробарометър, оповестено през днешния ден, демонстрира, че европейските жители смятат, че изменението на климат а е най-сериозният проблем, пред който е изправен светът. Повече от девет от всеки 10 души, взели участие в изследването, смятат изменението на климат а за сериозен проблем, като съвсем осем от всеки 10 души смятат, че то съставлява доста сериозен проблем.
Когато са били приканени да посочат най-сериозния проблем, пред който е изправен светът, над една четвърт от запитаните (29 %) са избрали някой от следните отговори: изменението на климат а (18 %), утежняването на положението на природата (7 %) или здравословните проблеми, дължащи се на замърсяване (4 %). Що се отнася до политическия отговор, 90 % от европейците са съгласни, че излъчванията на парникови газове следва да бъдат сведени до най-малко, като в същото време се компенсират оставащите излъчвания, с цел да стане Европейски Съюз безпристрастен във връзка с климат а до 2050 година Близо девет от всеки 10 европейци смятат, че е значимо Европейски Съюз да дефинира амбициозни цели за увеличение на потреблението на сила от възобновими източници, като същият % смята, че е значимо Европейски Съюз да даде поддръжка за възстановяване на енергийната успеваемост.
Един на всеки 20 респондента в България (5%, много под междинната стойност за Европейски Съюз от 18%) има вяра, че изменението на климат а е единственият най-сериозен проблем пред света. Изменението на климат а е на шесто място в България и делът на респондентите, които го загатват, е най-ниският от всички страни членки на Европейски Съюз, какъвто е казусът и през 2019 година Въпреки това, три четвърти от интервюираните (75% по отношение на междинната стойност за Европейски Съюз от 78%) считат, че изменението на климат а е доста сериозен проблем. Малко над шест на всеки 10 респондента в България (61%, в съпоставяне със междинното равнище за Европейски Съюз от 63%) считат, че националните държавни управления са виновни за оправянето с изменението на климат а, което е нарастване с 13 процентни пункта от 2019 година
По-малък дял от интервюираните споделят, че са персонално виновни за това (21%, под междинното равнище за Европейски Съюз от 41%). Освен това близо шест на всеки 10 респондента споделят, че не са подхванали дейности за битка с изменението на климат а през последните шест месеца (59%, над междинното равнище за Европейски Съюз от 35%). Когато обаче са помолени да изберат от лист с 15 вероятни дейности за битка с изменението на климат а, 84% от интервюираните в България (под междинното равнище за Европейски Съюз от 96%) споделят, че най-малко едно деяние се отнася за тях. По-конкретно, респондентите в България нормално са по-малко склонни да подхващат дейности за битка с изменението на климат а.
От друга страна, те са по-склонни да създадат по-добра изолираност на домовете си, с цел да понижат потреблението на сила (31% по отношение на междинната стойност за Европейски Съюз от 18%). Над осем на всеки 10 респондента в България са съгласни, че оправянето с изменението на климат а и проблемите, свързани с околната среда, би трябвало да бъде приоритет за възстановяване на публичното опазване на здравето (86% спрямо 87% в Европейски Съюз като цяло). По-малко евентуално е те да се съгласят, че разноските за вредите, дължащи се на изменението на климат а са доста по-големи от разноските за вложения, нужни за прехода към зелена стопанска система (62%, в съпоставяне със 74% в Европейски Съюз като цяло). Голяма част от интервюираните в България считат, че е значимо както националното им държавно управление (90% по отношение на междинното за Европейски Съюз от 88%), по този начин и Европейският съюз (89% по отношение на междинното равнище за Европейски Съюз от 87%) да си слагат амбициозни цели за повишение на количеството на употребяваната сила от възобновими източници, употребена до 2030 година Близо девет на всеки 10 респондента в България (89%, покрай междинната стойност за Европейски Съюз от 90%) са съгласни, че излъчванията на парникови газове би трябвало да бъдат понижени до най-малко, като в същото време се компенсират останалите излъчвания, с цел да стане стопанската система на Европейски Съюз неутрална във връзка с климат а до 2050 година И най-после, близо две трети от интервюираните (63%, под междинното равнище за Европейски Съюз от 75%) считат, че парите от проекта за икономическо възобновяване би трябвало да се влагат основно в новата зелена стопанска система.
Когато са били приканени да посочат най-сериозния проблем, пред който е изправен светът, над една четвърт от запитаните (29 %) са избрали някой от следните отговори: изменението на климат а (18 %), утежняването на положението на природата (7 %) или здравословните проблеми, дължащи се на замърсяване (4 %). Що се отнася до политическия отговор, 90 % от европейците са съгласни, че излъчванията на парникови газове следва да бъдат сведени до най-малко, като в същото време се компенсират оставащите излъчвания, с цел да стане Европейски Съюз безпристрастен във връзка с климат а до 2050 година Близо девет от всеки 10 европейци смятат, че е значимо Европейски Съюз да дефинира амбициозни цели за увеличение на потреблението на сила от възобновими източници, като същият % смята, че е значимо Европейски Съюз да даде поддръжка за възстановяване на енергийната успеваемост.
Един на всеки 20 респондента в България (5%, много под междинната стойност за Европейски Съюз от 18%) има вяра, че изменението на климат а е единственият най-сериозен проблем пред света. Изменението на климат а е на шесто място в България и делът на респондентите, които го загатват, е най-ниският от всички страни членки на Европейски Съюз, какъвто е казусът и през 2019 година Въпреки това, три четвърти от интервюираните (75% по отношение на междинната стойност за Европейски Съюз от 78%) считат, че изменението на климат а е доста сериозен проблем. Малко над шест на всеки 10 респондента в България (61%, в съпоставяне със междинното равнище за Европейски Съюз от 63%) считат, че националните държавни управления са виновни за оправянето с изменението на климат а, което е нарастване с 13 процентни пункта от 2019 година
По-малък дял от интервюираните споделят, че са персонално виновни за това (21%, под междинното равнище за Европейски Съюз от 41%). Освен това близо шест на всеки 10 респондента споделят, че не са подхванали дейности за битка с изменението на климат а през последните шест месеца (59%, над междинното равнище за Европейски Съюз от 35%). Когато обаче са помолени да изберат от лист с 15 вероятни дейности за битка с изменението на климат а, 84% от интервюираните в България (под междинното равнище за Европейски Съюз от 96%) споделят, че най-малко едно деяние се отнася за тях. По-конкретно, респондентите в България нормално са по-малко склонни да подхващат дейности за битка с изменението на климат а.
От друга страна, те са по-склонни да създадат по-добра изолираност на домовете си, с цел да понижат потреблението на сила (31% по отношение на междинната стойност за Европейски Съюз от 18%). Над осем на всеки 10 респондента в България са съгласни, че оправянето с изменението на климат а и проблемите, свързани с околната среда, би трябвало да бъде приоритет за възстановяване на публичното опазване на здравето (86% спрямо 87% в Европейски Съюз като цяло). По-малко евентуално е те да се съгласят, че разноските за вредите, дължащи се на изменението на климат а са доста по-големи от разноските за вложения, нужни за прехода към зелена стопанска система (62%, в съпоставяне със 74% в Европейски Съюз като цяло). Голяма част от интервюираните в България считат, че е значимо както националното им държавно управление (90% по отношение на междинното за Европейски Съюз от 88%), по този начин и Европейският съюз (89% по отношение на междинното равнище за Европейски Съюз от 87%) да си слагат амбициозни цели за повишение на количеството на употребяваната сила от възобновими източници, употребена до 2030 година Близо девет на всеки 10 респондента в България (89%, покрай междинната стойност за Европейски Съюз от 90%) са съгласни, че излъчванията на парникови газове би трябвало да бъдат понижени до най-малко, като в същото време се компенсират останалите излъчвания, с цел да стане стопанската система на Европейски Съюз неутрална във връзка с климат а до 2050 година И най-после, близо две трети от интервюираните (63%, под междинното равнище за Европейски Съюз от 75%) считат, че парите от проекта за икономическо възобновяване би трябвало да се влагат основно в новата зелена стопанска система.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ