Асфалтови пари в България: Как една неудобна проверка бе обезвредена
Ново журналистическо следствие, извършено от Валия Ахчиева, хвърля светлина върху област, необятно възприемана като център на всеобщи злоупотреби и корупция: пътното строителство. Разследване беше оповестено още веднъж в брюкселския уебсайт euelectionsbulgaria.com.
Всеки, осмелил се да повдигне въпроса за качеството на строителството на автомагистрали и пътища в България, се изправя всякога пред с непреодолимо затруднение. Въпросите не намират отговор, макар че в асфалта са потънали толкоз доста европейски пари. И макар събитието, че тези пътища са причина за толкоз доста жертви.
Ала след следващата покруса на пътя прокурор съумя да разпореди на виновната държавна институция провеждането на експертиза. Прокурорът получил отчета от изпитванията на пътната настилка. Според лабораторията проблем нямало.
С ангажимента, че изпитванията на пробите не съответствали на заданието.
Заданието на лабораторията било сменено. В резултат на това отчетът не разкрива истината за качеството на пътната настилка.
Само 5 дни след автобусната злополука край Своге, в която живота си изгубиха 20 души, Върховната административна прокуратура подреди на министъра на районното развиване и благоустройството да се извърши инспекция на качеството на неотдавна ремонтирани и нови пътни сектори в цялата страна, които, съгласно данните на Министерство на вътрешните работи, са с най-голяма централизация на пътно-транспортни катастрофи.
Версиите за аргументите за злополуката край Своге са три: неточност на лидера, техническа нередовност на рейса и проблем на пътната настилка.
Прокурорът е присъединил в преписката и медийни изявления, съгласно които асфалтът на съответния пътен сектор не дава отговор на съответните стандарти, което излага на заплаха живота и здравето на хората при положение на пътно-транспортни катастрофи.
Проверката е предоставена на Агенция " Пътна инфраструктура ”. Тя от своя страна разпорежда провеждането на лабораторните изпитвания на Института по пътища и мостове.
Месец по-късно министърът на районното развиване и благоустройството Петя Аврамова изпраща отчета на Института по пътища и мостове с резултатите от лабораторните изпитвания на прокуратурата.
Пробите са изрязани от износващ асфалтов слой от 21 сектора от републиканската пътна мрежа, в които има висока централизация на ПТП.
Те включват сектори от Автомагистрала „ Тракия ” край Стара Загора и край Пазарджик, Автомагистрала „ Хемус ” в региона на село Яна, автомагистрала „ Струма ” в сектора сред Дупница и Благоевград и други.
Установени са отклонения във физико-механичните индикатори и зърнометричния състав на минералната част на асфалтовата примес. Заключението на отчета на Института по пътища и мостове е, че „ това може да се дължи на обстоятелството, че износващите пластове на пътните сектори, от които са взети пробите, са били подложени на метеорологично влияние за нескончаем интервал от време. ”
Министър Аврамова осведоми прокурора, че „ изводът от направената инспекция е, че няма безапелационни данни, че злополуката се дължи на влошени характерности на пътната настилка ”.
Това е крайният резултат на инспекцията на качеството на износващия слой на асфалта – открити били известни несъществени отклонения, които не биха могли да провокират пътни произшествия.
Дали това е по този начин?
След като отчетът на Института по пътища и мостове НЕ СЪОТВЕТСТВА НА ЗАДАНИЕТО, ВЪЗЛОЖЕНО от Върховната административна прокуратура, то резултатите от инспекцията СА ИЗОПАЧЕНИ.
Вместо да се концентрират върху основния проблем - качеството на вложените материали, те се занимават с индикатори, които не са от голяма важност в тази ситуация!
По този метод предметът на инспекция е сменен.
Както и резултатът от нея.
Какво се очаквало от Института по пътища и мостове, с цел да се извърши инспекция на качеството на горния износващ слой на асфалта в тези 21 сектора от републиканската пътна мрежа?
Преди всичко, да се мери дебелината на този износващ слой. Съгласно условията, този слой би трябвало да е с дебелина тъкмо 4 см. Никой обаче не си е направил труда да мери износващия слой в тези 21 проби, с цел да се откри дали той някъде не е да вземем за пример 3 см или 3,5 см.
Всеки милиметър от износващия горен асфалтов слой под 4 см би икономисал доста пари на строителната компания. Естествено, за сметка на качеството на пътя.
Резултатите от отвесното премерване на дебелината на износващия слой и на пласта под него („ биндер ” ) не могат да бъдат открити в таблиците с лабораторните изпитвания.
Това премерване е директно обвързвано с качеството на настилката в пътните сектори.
Вместо това, в лабораторията са установили незначителни минимални отклонения във физико-механичните индикатори.
Таблиците съдържат резултатите от разбора на зърнометричния състав на всяка взета проба.
Зърнометричният разбор има за цел да откри съотношението на обособените фракции в 1 звук асфалт в износващ слой с дебелина 4 см. Тези фракции са базалт, габро, пясък и варовик. В рамките на лабораторното изпитване е осъществена екстракция на асфалтовите ядки. В това проучване съответните фракции се разделят, с цел да се откри дали условията към наличието на сместа, авансово утвърдени от АПИ, са спазени при всеки един план.
След това е осъществено съпоставяне на резултатите. Установени са минимални отклонения, които в действителност не могат да са повода за пътно-транспортни катастрофи.
Заданието на прокуратурата обаче е било да се извърши ПРОВЕРКА НА КАЧЕСТВОТО.
Таблиците, включени в отчета, НЕ ДАВАТ ОТГОВОР на този въпрос.
За да се извърши инспекция на качеството, Агенция „ Пътна инфраструктура ” е трябвало да разпореди на Института по пътища и мостове да извърши инспекция на инвестиции материал и на кариерите, от които е придобит.
Въпросът, който би трябвало да получи отговор, е: Съответства ли качеството на обособените фракции на техническите спецификации?
С други думи: дали кариерата, от която са получени материалите, извършва на условията на техническата спецификация? Одобрена ли е тази кариера от АПИ за доставка на материали за износващ слой асфалт?
В този отчет ДУМАТА " КАРИЕРИ " ЛИПСВА.
Проверен е само зърнометричният състав - само фракцията на камъчетата и тяхното съответствие.
А е трябвало да ревизират качеството на камъчетата. От коя кариера ги е получил строителят по плана?
При представянето на плана в АПИ изпълнителят показва асфалтовата база и кариерата, от които ще се доставят материалите. Всяка кариера има документ за качество. По този метод се открива дали материалите от кариерата дават отговор на техническата спецификация.
Ако в пътното строителство се употребява материал с по-ниско качество, това би нараснало облагата на изпълнителя. Както и риска от ПТП.
И в случай че съгласно своя документ една кариера не разполага с материали, които дават отговор на условията за износващ слой от 4 см, то тогава е неразрешено от такава кариера да се взимат материали за горния асфалтов слой.
Това би трябвало да е открил Институтът по пътища и мостове: ОТ КОЯ КАРИЕРА са получени пробите, получени от 21 сектора в България?
След нещастието край Своге, в която починаха 20 души, и след признанието на тогава настоящия министър на районното развиване и благоустройство Николай Нанков, че в асфалтовото покритие в износващия се слой е вложен варовик, АПИ трябваше да реагира в качеството на настоящ контролен орган. КАКТО И ДА ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА:
От кои кариери строителната компания е закупила фракциите за износващия се слой в този сектор от пътя край Своге?
Фигурират ли са тези кариери в документите по плана? Притежават ли позволение за доставка на материали за износващ слой асфалт?
В България има няколко кариери, от които камъкът е подобаващ за износващ асфалтов слой: “Студена ”, “Карнобат ”, " Бургас ”, “Гарваново ”, “Джебел ” край Ямбол, Стара Загора и други.
Така да вземем за пример, кариерата “Балша ” не може да се употребява за доставка на материал за износващ слой асфалт. Камъните от Балша могат да се употребяват за долните пластове при строителство на пътища, само че не и за износващия слой. И по тази причина цената им е на половина спрямо фракциите за горния слой.
Очевидно е, че в случай че в износващия слой се вложат материали за низък слой от пътя, облагата ще е голяма.
И тук е ролята на строителния контрол и АПИ. Да се реализира надзор върху пътното строителство. Безопасни ли са пътищата?
Защото истината е заровена под камъните от кариерите.
А лабораторните изпитвания не загатват и дума за това.
Докато АПИ не даде отговор на въпроса от коя кариера е получен материалът за износващия слой на тези 21 проби от пътищата с най-висока централизация на ПТП, все едно не са направили инспекцията на качеството, разпоредена от Върховната административна процедура.
А истината ще си остане скрита.
Всеки, осмелил се да повдигне въпроса за качеството на строителството на автомагистрали и пътища в България, се изправя всякога пред с непреодолимо затруднение. Въпросите не намират отговор, макар че в асфалта са потънали толкоз доста европейски пари. И макар събитието, че тези пътища са причина за толкоз доста жертви.
Ала след следващата покруса на пътя прокурор съумя да разпореди на виновната държавна институция провеждането на експертиза. Прокурорът получил отчета от изпитванията на пътната настилка. Според лабораторията проблем нямало.
С ангажимента, че изпитванията на пробите не съответствали на заданието.
Заданието на лабораторията било сменено. В резултат на това отчетът не разкрива истината за качеството на пътната настилка.
Само 5 дни след автобусната злополука край Своге, в която живота си изгубиха 20 души, Върховната административна прокуратура подреди на министъра на районното развиване и благоустройството да се извърши инспекция на качеството на неотдавна ремонтирани и нови пътни сектори в цялата страна, които, съгласно данните на Министерство на вътрешните работи, са с най-голяма централизация на пътно-транспортни катастрофи.
Версиите за аргументите за злополуката край Своге са три: неточност на лидера, техническа нередовност на рейса и проблем на пътната настилка.
Прокурорът е присъединил в преписката и медийни изявления, съгласно които асфалтът на съответния пътен сектор не дава отговор на съответните стандарти, което излага на заплаха живота и здравето на хората при положение на пътно-транспортни катастрофи.
Проверката е предоставена на Агенция " Пътна инфраструктура ”. Тя от своя страна разпорежда провеждането на лабораторните изпитвания на Института по пътища и мостове.
Месец по-късно министърът на районното развиване и благоустройството Петя Аврамова изпраща отчета на Института по пътища и мостове с резултатите от лабораторните изпитвания на прокуратурата.
Пробите са изрязани от износващ асфалтов слой от 21 сектора от републиканската пътна мрежа, в които има висока централизация на ПТП.
Те включват сектори от Автомагистрала „ Тракия ” край Стара Загора и край Пазарджик, Автомагистрала „ Хемус ” в региона на село Яна, автомагистрала „ Струма ” в сектора сред Дупница и Благоевград и други.
Установени са отклонения във физико-механичните индикатори и зърнометричния състав на минералната част на асфалтовата примес. Заключението на отчета на Института по пътища и мостове е, че „ това може да се дължи на обстоятелството, че износващите пластове на пътните сектори, от които са взети пробите, са били подложени на метеорологично влияние за нескончаем интервал от време. ”
Министър Аврамова осведоми прокурора, че „ изводът от направената инспекция е, че няма безапелационни данни, че злополуката се дължи на влошени характерности на пътната настилка ”.
Това е крайният резултат на инспекцията на качеството на износващия слой на асфалта – открити били известни несъществени отклонения, които не биха могли да провокират пътни произшествия.
Дали това е по този начин?
След като отчетът на Института по пътища и мостове НЕ СЪОТВЕТСТВА НА ЗАДАНИЕТО, ВЪЗЛОЖЕНО от Върховната административна прокуратура, то резултатите от инспекцията СА ИЗОПАЧЕНИ.
Вместо да се концентрират върху основния проблем - качеството на вложените материали, те се занимават с индикатори, които не са от голяма важност в тази ситуация!
По този метод предметът на инспекция е сменен.
Както и резултатът от нея.
Какво се очаквало от Института по пътища и мостове, с цел да се извърши инспекция на качеството на горния износващ слой на асфалта в тези 21 сектора от републиканската пътна мрежа?
Преди всичко, да се мери дебелината на този износващ слой. Съгласно условията, този слой би трябвало да е с дебелина тъкмо 4 см. Никой обаче не си е направил труда да мери износващия слой в тези 21 проби, с цел да се откри дали той някъде не е да вземем за пример 3 см или 3,5 см.
Всеки милиметър от износващия горен асфалтов слой под 4 см би икономисал доста пари на строителната компания. Естествено, за сметка на качеството на пътя.
Резултатите от отвесното премерване на дебелината на износващия слой и на пласта под него („ биндер ” ) не могат да бъдат открити в таблиците с лабораторните изпитвания.
Това премерване е директно обвързвано с качеството на настилката в пътните сектори.
Вместо това, в лабораторията са установили незначителни минимални отклонения във физико-механичните индикатори.
Таблиците съдържат резултатите от разбора на зърнометричния състав на всяка взета проба.
Зърнометричният разбор има за цел да откри съотношението на обособените фракции в 1 звук асфалт в износващ слой с дебелина 4 см. Тези фракции са базалт, габро, пясък и варовик. В рамките на лабораторното изпитване е осъществена екстракция на асфалтовите ядки. В това проучване съответните фракции се разделят, с цел да се откри дали условията към наличието на сместа, авансово утвърдени от АПИ, са спазени при всеки един план.
След това е осъществено съпоставяне на резултатите. Установени са минимални отклонения, които в действителност не могат да са повода за пътно-транспортни катастрофи.
Заданието на прокуратурата обаче е било да се извърши ПРОВЕРКА НА КАЧЕСТВОТО.
Таблиците, включени в отчета, НЕ ДАВАТ ОТГОВОР на този въпрос.
За да се извърши инспекция на качеството, Агенция „ Пътна инфраструктура ” е трябвало да разпореди на Института по пътища и мостове да извърши инспекция на инвестиции материал и на кариерите, от които е придобит.
Въпросът, който би трябвало да получи отговор, е: Съответства ли качеството на обособените фракции на техническите спецификации?
С други думи: дали кариерата, от която са получени материалите, извършва на условията на техническата спецификация? Одобрена ли е тази кариера от АПИ за доставка на материали за износващ слой асфалт?
В този отчет ДУМАТА " КАРИЕРИ " ЛИПСВА.
Проверен е само зърнометричният състав - само фракцията на камъчетата и тяхното съответствие.
А е трябвало да ревизират качеството на камъчетата. От коя кариера ги е получил строителят по плана?
При представянето на плана в АПИ изпълнителят показва асфалтовата база и кариерата, от които ще се доставят материалите. Всяка кариера има документ за качество. По този метод се открива дали материалите от кариерата дават отговор на техническата спецификация.
Ако в пътното строителство се употребява материал с по-ниско качество, това би нараснало облагата на изпълнителя. Както и риска от ПТП.
И в случай че съгласно своя документ една кариера не разполага с материали, които дават отговор на условията за износващ слой от 4 см, то тогава е неразрешено от такава кариера да се взимат материали за горния асфалтов слой.
Това би трябвало да е открил Институтът по пътища и мостове: ОТ КОЯ КАРИЕРА са получени пробите, получени от 21 сектора в България?
След нещастието край Своге, в която починаха 20 души, и след признанието на тогава настоящия министър на районното развиване и благоустройство Николай Нанков, че в асфалтовото покритие в износващия се слой е вложен варовик, АПИ трябваше да реагира в качеството на настоящ контролен орган. КАКТО И ДА ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА:
От кои кариери строителната компания е закупила фракциите за износващия се слой в този сектор от пътя край Своге?
Фигурират ли са тези кариери в документите по плана? Притежават ли позволение за доставка на материали за износващ слой асфалт?
В България има няколко кариери, от които камъкът е подобаващ за износващ асфалтов слой: “Студена ”, “Карнобат ”, " Бургас ”, “Гарваново ”, “Джебел ” край Ямбол, Стара Загора и други.
Така да вземем за пример, кариерата “Балша ” не може да се употребява за доставка на материал за износващ слой асфалт. Камъните от Балша могат да се употребяват за долните пластове при строителство на пътища, само че не и за износващия слой. И по тази причина цената им е на половина спрямо фракциите за горния слой.
Очевидно е, че в случай че в износващия слой се вложат материали за низък слой от пътя, облагата ще е голяма.
И тук е ролята на строителния контрол и АПИ. Да се реализира надзор върху пътното строителство. Безопасни ли са пътищата?
Защото истината е заровена под камъните от кариерите.
А лабораторните изпитвания не загатват и дума за това.
Докато АПИ не даде отговор на въпроса от коя кариера е получен материалът за износващия слой на тези 21 проби от пътищата с най-висока централизация на ПТП, все едно не са направили инспекцията на качеството, разпоредена от Върховната административна процедура.
А истината ще си остане скрита.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ