В орбитата на Земята може да има останки от извънземни звездни системи
Ново проучване задава въпроса дали нашата планета може да улови скалисти и ледени гости отвън Слънчевата система - и по какъв начин учените биха могли да ги виждат.
Астрономи са разкрили, че обекти ренегати от извънземни звездни системи може да са уловени от гравитацията на Земята и да се задържат в орбита към нашата планета евентуално за милиони години. Повечето от тези обекти обаче евентуално биха били прекомерно дребни, с цел да бъдат открити със сегашните телескопи, сочи ново проучване, оповестено на 17 май на сървъра за препринт arXiv.
„ Обектите, влизащи в Слънчевата система от междузвездното пространство отвън нея, могат да бъдат хванати в орбити към Слънцето вследствие на близко прекосяване до Юпитер ", споделя пред Live Science съавторът Ави Льоб, професор по физика в Харвардския университет. „ Ние изследваме опцията някои от тях да бъдат хванати и да станат близки до Земята обекти (NEO). "
Тези „ междузвездни натрапници ", както ги назовава екипът, са имали формата на ледени скали, изхвърлени от техните родни звездни системи, преди да се настанят в нашата. Льоб и сътрудниците му обаче не изключват опцията обекти, основани от рационални извънземни, да се окажат и в нашата Слънчева система.
Нарушители в Слънчевата система
Междузвездните гости съставляват огромен интерес за астрономите от 2017 година, когато първата галактическа канара „ нахалник " - обект с форма на пура, наименуван Оумуамуа - беше открита в задния ни галактически двор.
Дългата 400 метра, мощно издължена форма на Оумуамуа я прави към 10 пъти по-дълга от ширината ѝ, което я отличава от всички известни метеорити или комети, произхождащи от нашата Слънчева система. След по-нататъшно наблюдаване на наподобяващата на копие галактическа канара, учените заключиха, че тя се е скитала из нашата Галактика, без да е обвързвана с никоя звездна система, стотици милиони години преди инцидентната си среща със Слънчевата система.
Подновеното търсене на междузвездни обекти скоро е разкрило втори обект, лъжливата комета Борисов - топка от лед и прахуляк с размерите на Айфеловата кула отвън Слънчевата система, открита през 2019 година
Нито Оумуамуа, нито Борисов са свързани със Слънцето, което значи, че и двата обекта в последна сметка ще изоставен Слънчевата система толкоз капризно, колкото са влезнали в нея, като пуровидният обект към този момент бяга оттатък орбитата на Нептун. В новата си публикация създателите на проучването изследват дали други междузвездни тела могат да бъдат уловени от гравитацията на Слънцето или даже планетите и по този метод да бъдат принудени да останат в Слънчевата система.
Предишни опити за проучване на тази концепция са фокусирани върху улавянето от Слънцето и системата на Юпитер. В новото изследване откривателите се заели да проучат дали Земята може също да улови междузвездни гости и да ги задържи.
Използвайки числени симулации, екипът е открил, че е допустимо Земята от време на време да улавя междузвездни обекти в своята орбита. Ефектът обаче е дребен спрямо този на Юпитер, който е почти хиляда пъти по-ефективен от Земята в хващане на междузвездни обекти.
Освен това откривателите открили, че всички обекти, уловени от гравитацията на Земята, биха били нестабилни и биха оживели към нашата планета за по-кратко време, в сравнение с сега известните NEO. В последна сметка тези обекти биха били обезпокоени от взаимоотношенията с другите планети или Слънцето и биха били изхвърлени от Слънчевата система тъкмо както в миналото са били изхвърлени от тяхната родна планетарна система.
Льоб изяснява, че въпреки екипът да не твърди, че сега има междузвездни обекти, обикалящи към Земята, астрономите би трябвало да продължат да ревизират за тази опция. И новата обсерватория „ Вера Рубин ", която ще отвори очите си за Вселената през август 2024 година, би трябвало да помогне в това търсене.
„ Използвайки компютърни симулации, откриваме, че няколко снимани обекта [приблизително] с размерите на футболно игрище биха могли да бъдат открити от обсерваторията „ Рубин ", която ще изследва южното небе на всеки четири дни с камера от 3,2 милиарда пиксела ", споделя Льоб.
Изучаването на междузвездни обекти към Земята може да разкрие нови прозрения за образуването на далечни звездни системи. Въпреки това, добави Льоб, може да има дребна възможност това следствие да разкрие нещо още по-необикновено.
„ Междузвездните обекти произлизат отвън Слънчевата система и евентуално биха могли да имат софтуерен генезис, сходно на петте междузвездни сонди, които е изстреляло човечеството - „ Вояджър " 1 и 2, „ Пионер " 10 и 11 и „ Нови хоризонти ", споделя Льоб. (От тези пет единствено „ Вояджър " 1 и 2 към този момент са напуснали Слънчевата система.) „ Ако [обектите] са изкуствени по генезис... те могат да ни опишат за извънземни софтуерни цивилизации. "
Астрономи са разкрили, че обекти ренегати от извънземни звездни системи може да са уловени от гравитацията на Земята и да се задържат в орбита към нашата планета евентуално за милиони години. Повечето от тези обекти обаче евентуално биха били прекомерно дребни, с цел да бъдат открити със сегашните телескопи, сочи ново проучване, оповестено на 17 май на сървъра за препринт arXiv.
„ Обектите, влизащи в Слънчевата система от междузвездното пространство отвън нея, могат да бъдат хванати в орбити към Слънцето вследствие на близко прекосяване до Юпитер ", споделя пред Live Science съавторът Ави Льоб, професор по физика в Харвардския университет. „ Ние изследваме опцията някои от тях да бъдат хванати и да станат близки до Земята обекти (NEO). "
Тези „ междузвездни натрапници ", както ги назовава екипът, са имали формата на ледени скали, изхвърлени от техните родни звездни системи, преди да се настанят в нашата. Льоб и сътрудниците му обаче не изключват опцията обекти, основани от рационални извънземни, да се окажат и в нашата Слънчева система.
Нарушители в Слънчевата система
Междузвездните гости съставляват огромен интерес за астрономите от 2017 година, когато първата галактическа канара „ нахалник " - обект с форма на пура, наименуван Оумуамуа - беше открита в задния ни галактически двор.
Дългата 400 метра, мощно издължена форма на Оумуамуа я прави към 10 пъти по-дълга от ширината ѝ, което я отличава от всички известни метеорити или комети, произхождащи от нашата Слънчева система. След по-нататъшно наблюдаване на наподобяващата на копие галактическа канара, учените заключиха, че тя се е скитала из нашата Галактика, без да е обвързвана с никоя звездна система, стотици милиони години преди инцидентната си среща със Слънчевата система.
Подновеното търсене на междузвездни обекти скоро е разкрило втори обект, лъжливата комета Борисов - топка от лед и прахуляк с размерите на Айфеловата кула отвън Слънчевата система, открита през 2019 година
Нито Оумуамуа, нито Борисов са свързани със Слънцето, което значи, че и двата обекта в последна сметка ще изоставен Слънчевата система толкоз капризно, колкото са влезнали в нея, като пуровидният обект към този момент бяга оттатък орбитата на Нептун. В новата си публикация създателите на проучването изследват дали други междузвездни тела могат да бъдат уловени от гравитацията на Слънцето или даже планетите и по този метод да бъдат принудени да останат в Слънчевата система.
Предишни опити за проучване на тази концепция са фокусирани върху улавянето от Слънцето и системата на Юпитер. В новото изследване откривателите се заели да проучат дали Земята може също да улови междузвездни гости и да ги задържи.
Използвайки числени симулации, екипът е открил, че е допустимо Земята от време на време да улавя междузвездни обекти в своята орбита. Ефектът обаче е дребен спрямо този на Юпитер, който е почти хиляда пъти по-ефективен от Земята в хващане на междузвездни обекти.
Освен това откривателите открили, че всички обекти, уловени от гравитацията на Земята, биха били нестабилни и биха оживели към нашата планета за по-кратко време, в сравнение с сега известните NEO. В последна сметка тези обекти биха били обезпокоени от взаимоотношенията с другите планети или Слънцето и биха били изхвърлени от Слънчевата система тъкмо както в миналото са били изхвърлени от тяхната родна планетарна система.
Льоб изяснява, че въпреки екипът да не твърди, че сега има междузвездни обекти, обикалящи към Земята, астрономите би трябвало да продължат да ревизират за тази опция. И новата обсерватория „ Вера Рубин ", която ще отвори очите си за Вселената през август 2024 година, би трябвало да помогне в това търсене.
„ Използвайки компютърни симулации, откриваме, че няколко снимани обекта [приблизително] с размерите на футболно игрище биха могли да бъдат открити от обсерваторията „ Рубин ", която ще изследва южното небе на всеки четири дни с камера от 3,2 милиарда пиксела ", споделя Льоб.
Изучаването на междузвездни обекти към Земята може да разкрие нови прозрения за образуването на далечни звездни системи. Въпреки това, добави Льоб, може да има дребна възможност това следствие да разкрие нещо още по-необикновено.
„ Междузвездните обекти произлизат отвън Слънчевата система и евентуално биха могли да имат софтуерен генезис, сходно на петте междузвездни сонди, които е изстреляло човечеството - „ Вояджър " 1 и 2, „ Пионер " 10 и 11 и „ Нови хоризонти ", споделя Льоб. (От тези пет единствено „ Вояджър " 1 и 2 към този момент са напуснали Слънчевата система.) „ Ако [обектите] са изкуствени по генезис... те могат да ни опишат за извънземни софтуерни цивилизации. "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ