Крокодилите днес изглеждат точно както преди 200 млн. години
Ново проучване оказва помощ да се изясни за какво крокодилите не са се трансформирали за 200 милиона години. Крокодилите са еволюирали по метод, наименуван „ пунктирано равновесие “, с тандем краткотрайни и дълготрайни типове. Същото може да се отнася и за други типове „ живи фосили “ по света.
В нова публикация учени от Обединеното кралство изясняват по какъв начин тази прословута „ жива вкаменелост “ е запазила неизменен външен тип от разцвета на динозаврите до през днешния ден. В проучването учените са употребявали „ усъвършенствано еволюционно моделиране “, с цел да покажат за какво някои животни са останали безусловно същите, даже директно след всеобщото изгубване на типовете в интервала на границата сред Триас и Юра.
Водещият създател, Макс Стокдейл от Университета в Бристол, изяснява:
„ Роднините на крокодилите съществуват от извънредно дълго време. Фосилни остатъци от този тип са открити в скали от ранния юрски интервал на възраст към 200 милиона години. И още по-странно, тези крокодили от епохата на динозаврите наподобяват изненадващо като днешните крокодили. “
За да проучат по-задълбочено еволюцията на днешните крокодили, откривателите пускат многочислени еволюционни данни в солиден нов математически модел. Така откриват, че крокодилите, от които през днешния ден има 25 доста сходни, само че въпреки всичко разнообразни типове, са се развили в цялостна форма, наречена „ пунктирано равновесие “.
Помислете за това като за класическата приказка за костенурката и заека. Да, типовете крокодили процъфтяват в по-широка, по-подобна на ветрило форма в избрани точки, където някои типове еволюират по-бързо. Но през всичките 200 милиона години история, крокодилите се развиват толкоз постепенно, че наподобяват тъкмо същите 200 милиона години по-късно, като не престават по същата мудна траектория. „ Зайците “ са по-склонни да измират по време на рискови климатични събития, като ледникови интервали, оставяйки „ костенурките “ да продължат и до през днешния ден.
За крокодилите щастливата случайност е, че по-бавно разрастващите се типове имат вярната композиция от качества, които им разрешават да оцелеят в съвсем всички естествени земни условия през този великански интервал от време. Подобно на тардиградите или хлебарките, крокодилите имат качества, по-близки до тези на „ екстремофилните “ организми, в сравнение с съвсем всяко друго животно. Те могат да оцелеят дълго време, без да се хранят да вземем за пример.
Учените споделят, че прекъснатото равновесие се появява повече при организми, които се сблъскват с по-голям външен напън, като всеобщото изгубване, което директно е предшествало последната детонация на „ модерни “ крокодили. Масовите изгубвания са придружени и с всеобщи появи на нови типове, което има подсъзнателен смисъл, макар че проучванията в последно време откриват, че двете са по-малко причинно-следствени, в сравнение с сме вярвали до неотдавна.
По принцип, когато Земята внезапно е съвсем изпразнена от живот и има нов тип климат или среда, изискванията са тъкмо подобаващи за нови разновидности, които да се открият по-лесно. Учените считат, че същият модел на прекратено равновесие може да се приложи и към други живи вкаменелости, като костенурките да вземем за пример.
Разбирането на това кои животни са живели непроменени и кои са изчезнали оказва помощ на откривателите да продължат да събират извънредно дългата еволюционна история на Земята.
