Кученцата са готови да общуват с хората още от раждането си
Ново проучване демонстрира, че кученцата са подготвени да поддържат връзка с хората още от раждането си – до 40 % от способността на дребното куче да комуникира с нас е генетична, още преди каквото и да било образование или създаване на връзка.
С други думи – приятелското отношение, с което са известни тези дребни животинки, е частично вродено. При някои обаче то е по-силно изразен от други и това зависи от гените им. Екипът зад новото изобретение твърди, че то би могло да усъвършенства образованието на кучета-помощници за в бъдеще.
Проучването е включвало 375 кученца на междинна възраст от 8,5 седмици. Те са били подканени да извършат разнородни стандартизирани задания, които са имали за цел да оценят доколко откликват на взаимоотношението си с хората и каква е склонността им да спомагат.
„ Това са много високи цифри – значително като оценките за наследствеността на интелигентността при нашия личен тип – споделя Емили Брей, психолог от Университета на Аризона, Тусон. - Всички тези открития допускат, че кучетата са биологично готови за другарство с хората ".
Брей и сътрудниците ѝ са прекарали близо десетилетие в работа с кучета в организацията за кучета-помощници „ Канин Къмпениънс “ в Съединени американски щати. Благодарение на това те получават достъп до редица животинчета – наред с историята им на отглеждане и потекло.
С помощта на данни, събрани от наблюдения в интервала от 2017-та доникъде на 2020-та, екипът основава статистически модел, сравнявайки генетичните фактори с тези на околната среда при кучетата, които са тествали. Същевременно учените управляват фактори като порода, пол, възраст и място на развъждане.
Малките кученца са откликвали най-вече в случаите, когато дресьорът е гледал или сочил към резервоар, криещ храна (въпреки че кучетата са следвали заповедите единствено в случаите, когато погледът или жестът е бил предхождан от обществена подсказка – да вземем за пример когато дресьорът е приказвал на кучето).
В различен тест кученцата са имали желанието да гледат дресьора, до момента в който той приказва, и даже са идвали при него, с цел да ги погали. В опита с контейнера, криещ храна обаче, животинчетата са гледали по-малко към хората, което значи, че въпреки и да са способни да откликват на нашите подмятания, способността им да поддържат връзка по-цялостно се появява на по-късен стадий от развието им.
„ Ние демонстрираме, че кученцата ще откликнат сполучливо на човешкия обществен взор и ще употребяват информацията, дадена им от човек в обществен подтекст, още от най-ранна възраст и преди да имат по-широк опит с хора “, споделя Брей.
Съществуват от ден на ден доказателства, че младите кучета споделят същото предпочитание за съдействие и другарство, което и имат и човешките бебета, въпреки че учените към момента не са разкрили генетичните въздействия, виновни за това държание.
Изследването е оповестено в.
