Нов анализ на Торинската плащаница повдигна и нови въпроси
Ново проучване на трябвало да позволи разногласията за произхода и достоверността на именития артефакт. Но резултатите единствено повдигнали нови въпроси.
Да надникнем в историята на плащаницата и стадиите на нейното проучване.
Но работата с хипотетичните човешки ДНК следи дала плодове – учените секвенирали митохондриалните ДНК (ДНК, които се предават от майката на детето) и изяснили, че на плащаницата са оставили следи напълно разнообразни нации – от северноамерикански бербери до китайци.
От взетите от плащаницата мостри от ДНК били прегледани митохондриални хаплотипи, присъщи за друзите – народ, живеещ на лимитирана територия в Сирия, Йордания, Ливан и Израел. Освен това се оповестява, че най-старите от откритите ДНК мостри са присъщи извънредно за Индия.
Това разрешава да се направи догатката, че плащаницата е била донесена в Европа от Индия и няма никакво отношение към Христос. В изгода на това приказва и първичното название на плащаницата – sindon, т.е., нещо донесено от Индия.
Споменава се и друга версия – донесената от Светата земя плащаница може да е пресякла половината свят, преди да попадне в Италия. Впрочем доказателствата за тази доктрина са много по-малко и тя по никакъв метод не се съгласува с Индия.
Трета версия е, че плащаницата е била изтъкана в средновековна Европа, а ДНК на растения и хора са се появили върху нея с помощта на поклонниците, стичащи се от целия свят.
По-конкретно за това приказва фактът, че ръцете на отпечатания върху тъканта човек са сложени на гениталиите, въпреки че юдеите са погребвали умрелите със скръстени на гърдите ръце. Затова точно по този начин са изобразявали светците от XI век. Освен това са подстригвали косите на умрелите юдеи, което също не подхожда на силуета на плащаницата.
Една от основните загадки е възрастта на плащаницата. При определянето на възрастта на артефакти нормално се употребява физико-химичен радиовъглероден способ, учреден на разпада на радиоактивен изотоп на въглерода. Въглеродът има три изотопа, най-тежкият от които – 14 C – е радиоактивен, а времето на неговия полуразпад надвишава 5700 години.
При основаването на артефакта наличието на този изотоп е сравнимо с атмосферното, а по-късно понижава по мощ на радиоактивния разпад. Ако се съпостави наличието на 14 C с по-лекия и по-стабилен изотоп 12 C, то може да се дефинира приблизителната дата на разработване на артефакта.
Първоначалните проучвания на плащаницата с този способ сочат, че тя е била основана в интервала сред 1260 и 1390 година Фрагменти от плащаницата били взети в наличието на учени, а по-късно – изучавани в лабораториите на няколко научни екипа. Църквата и по-късно давала мостри за проучване, само че тяхното взимане се провеждало без очевидци. Впоследствие учените се отнесли сериозно към изводите на своите прародители, само че не могли да ги опровергаят.
В Русия полемиката към плащаницата се възобновила през 2001 година, когато съветски криминалисти и учени подложили на подозрение компетентността на радиовъглеродния разбор, извършен в Съединени американски щати, Швейцария и Англия.
Руският астроном и популяризатор на науката Владимир Сурдин разгласил публикация, в която обяснил, че сензационните заключения са резултат на груба математическа неточност, позволена при съставянето на уравнението на съотношението на въглеродните изотопи.
„ Старая се да проследявам работата на учените по плащаницата. Това е забавна задача. Смятам, че скоро дефинитивно ще се обясни произходът на платното, а технологията на нанасяне на рисунката и до през днешния ден е мистерия. Все още не може да се възпроизведе нещо сходно и не можем да убедим скептиците. А вярващите няма да можем и по-късно. Но това към този момент не е проблем на учените “, споделя Владимир Сурдин, към който Lenta.ru се обърнала за коментар в светлината на новите проучвания.
По подобен метод остава учените да отговорят на три основни въпроса: по кое време и къде е била изтъкана плащаницата и по какъв метод е била нанесена рисунката върху нея. И в случай че на първия въпрос откривателите се пробват да дават отговор със забележителна честота, то последната сериозна работа, отдадена на отпечатъка върху тъканта, е била оповестена преди четири години.
