Не толкова сладко: Аспартамът е свързан с тревожност
Ново проучване на Държавния университет във Флорида оповестява, че изкуственият подсладител аспартам (E951), който се употребява като съставна част в над 5000 диетични храни и питиета, може да е обвързван с по-голям риск от безпокойствие.
Това заключава изследване върху животни.
Мишки, изложени на аспартам, демонстрират обезпокоително държание. Трябва да се означи, че тревожните резултати на аспартама върху тествани гризачи се простират до две генерации от първичните мъжки екземпляри, изложени на подсладителя.
„ Проучването демонстрира, че би трябвало да погледнем обратно към факторите на околната среда, тъй като
това, което виждаме през днешния ден, е освен това, което се случва през днешния ден, само че и това, което се е случило преди две генерации и може би даже по-дълго “,
споделя в известие на университета съавторът на проучването Прадип Бхайд, бележит академик от катедрата по биомедицински науки.
Тази работа е извършена частично с помощта на предходни проучвания в Bhide Lab, фокусирани върху трансгенерационните резултати на никотина върху мишки. Тези по-ранни планове демонстрират краткотрайни или епигенетични промени в сперматозоидите на мишките. За разлика от генетичните промени (мутации), епигенетичните промени са обратими и не трансформират ДНК последователността. Все отново те могат да трансформират метода, по който тялото разчита ДНК последователности.
Как аспартамът въздейства на тялото
Аспартамът в началото е утвърден от Американската администрация по храните и медикаментите (FDA) като подсладител през 1981 година Днес се създават близо 5000 тона аспартам годишно. При усвояване аспартамът се трансформира в аспарагинова киселина, фенилаланин и метанол. Известно е, че и трите субстанции имат мощно влияние върху централната нервна система.
При проучването, ръководено от докторантката Сара Джоунс, на група мишки е дадена вода за пиянство, съдържаща аспартам. Течността е съдържала почти 15 % от утвърждения от FDA оптимален дневен банкет на изкуствения подсладител за хора. Тази доза, която е почти еквивалентна на шест до осем кутии диетична сода от 250 мл дневно за човек, е била предоставена на мишките в продължение на 12 седмици, само че по-голямото изследване е траяло четири години.
Тревожното държание е следено при мъжките мишки посредством разнообразни проби, освен това в няколко генерации.
Когато на мишките бил даден диазепам (валиум), употребен за лекуване на обезпокоително разстройство при хората, тревогата при гризачите от всички генерации изчезнала.
Изследването е оповестено в Proceedings of the National Academy of Sciences.
Това заключава изследване върху животни.
Мишки, изложени на аспартам, демонстрират обезпокоително държание. Трябва да се означи, че тревожните резултати на аспартама върху тествани гризачи се простират до две генерации от първичните мъжки екземпляри, изложени на подсладителя.
„ Проучването демонстрира, че би трябвало да погледнем обратно към факторите на околната среда, тъй като
това, което виждаме през днешния ден, е освен това, което се случва през днешния ден, само че и това, което се е случило преди две генерации и може би даже по-дълго “,
споделя в известие на университета съавторът на проучването Прадип Бхайд, бележит академик от катедрата по биомедицински науки.
Тази работа е извършена частично с помощта на предходни проучвания в Bhide Lab, фокусирани върху трансгенерационните резултати на никотина върху мишки. Тези по-ранни планове демонстрират краткотрайни или епигенетични промени в сперматозоидите на мишките. За разлика от генетичните промени (мутации), епигенетичните промени са обратими и не трансформират ДНК последователността. Все отново те могат да трансформират метода, по който тялото разчита ДНК последователности.
Как аспартамът въздейства на тялото
Аспартамът в началото е утвърден от Американската администрация по храните и медикаментите (FDA) като подсладител през 1981 година Днес се създават близо 5000 тона аспартам годишно. При усвояване аспартамът се трансформира в аспарагинова киселина, фенилаланин и метанол. Известно е, че и трите субстанции имат мощно влияние върху централната нервна система.
При проучването, ръководено от докторантката Сара Джоунс, на група мишки е дадена вода за пиянство, съдържаща аспартам. Течността е съдържала почти 15 % от утвърждения от FDA оптимален дневен банкет на изкуствения подсладител за хора. Тази доза, която е почти еквивалентна на шест до осем кутии диетична сода от 250 мл дневно за човек, е била предоставена на мишките в продължение на 12 седмици, само че по-голямото изследване е траяло четири години.
Тревожното държание е следено при мъжките мишки посредством разнообразни проби, освен това в няколко генерации.
Когато на мишките бил даден диазепам (валиум), употребен за лекуване на обезпокоително разстройство при хората, тревогата при гризачите от всички генерации изчезнала.
Изследването е оповестено в Proceedings of the National Academy of Sciences.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ