Здравето на червата на майката e свързано с утизма при децата
Ново проучване потвърждава по какъв начин чревната микробиота на майката оказва по-голямо въздействие от тази на детето
Учени от Университета на Вирджиния са открили безапелационна връзка сред здравето на чревната микробиота на майката и риска от развиване на аутизъм при нейните деца. Проучването, оповестено в The Journal of Immunology, потвърждава, че чревните бактерии на майката имат по-голямо въздействие върху вероятността от развиване на аутизъм при детето, в сравнение с микробиомът на самото дете.
" Микробиомът може да оформи развиващия се мозък по доста способи ", съобщи Джон Лукенс, водещ откривател и докторант от Медицинския факултет на Университета на Вирджиния. Той добави, че микробиомът е от основно значение за метода, по който имунната система на потомството ще реагира на инфекции, пострадвания или стрес.
Изследователите са разкрили, че при аутизма тази връзка може да е обвързвана със характерна молекула, създавана от имунната система, наречена интерлевкин-17а (IL-17a). Това вещество към този момент е известно, че има отношение към болести като псориазис, множествена склероза и ревматоиден артрит, а също по този начин играе значима роля в предпазването от гъбични инфекции. Сега учените откриват, че IL-17a може да повлияе и на това по какъв начин мозъкът се развива в утробата.
За да ревизират теорията си, учените са провели опити с лабораторни мишки, като са избрали женски мишки от две разнообразни лаборатории. Първата група мишки е имала чревна микробиота, предразполагаща към инфекциозен отговор, обвързван с IL-17a, до момента в който контролната група не е имала такава. Когато IL-17a е била изкуствено потисната, мишките от първата група са родили потомство с обикновено държание. Без тази намеса, дребните са развили признаци, наподобяващи аутизъм.
За да потвърдят находките си, откривателите са направили и фекална трансплантация от първата група мишки на втората. След процедурата, потомството на втората група също е развило държание, наподобяващо аутизъм.
Макар че това са ранни изследвания и не е несъмнено дали резултатите са изцяло използвани при хора, те съставляват значима тенденция за проучване на аутизма. Добрата вест съгласно учените е, че микробиомът може да бъде модифициран относително елементарно посредством диета, пробиотични добавки или фекална трансплантация.
Следващата стъпка в проучването, съгласно Лукенс, е да се дефинира кой тъкмо аспект от микробиома на майката е обвързван с развиването на аутизъм и да се изследва дали могат да се открият сходни корелации при хората. Изследователите считат, че IL-17a може да е единствено един съставен елемент в доста по-сложната картина на неврологичното развиване.
Учени от Университета на Вирджиния са открили безапелационна връзка сред здравето на чревната микробиота на майката и риска от развиване на аутизъм при нейните деца. Проучването, оповестено в The Journal of Immunology, потвърждава, че чревните бактерии на майката имат по-голямо въздействие върху вероятността от развиване на аутизъм при детето, в сравнение с микробиомът на самото дете.
" Микробиомът може да оформи развиващия се мозък по доста способи ", съобщи Джон Лукенс, водещ откривател и докторант от Медицинския факултет на Университета на Вирджиния. Той добави, че микробиомът е от основно значение за метода, по който имунната система на потомството ще реагира на инфекции, пострадвания или стрес.
Изследователите са разкрили, че при аутизма тази връзка може да е обвързвана със характерна молекула, създавана от имунната система, наречена интерлевкин-17а (IL-17a). Това вещество към този момент е известно, че има отношение към болести като псориазис, множествена склероза и ревматоиден артрит, а също по този начин играе значима роля в предпазването от гъбични инфекции. Сега учените откриват, че IL-17a може да повлияе и на това по какъв начин мозъкът се развива в утробата.
За да ревизират теорията си, учените са провели опити с лабораторни мишки, като са избрали женски мишки от две разнообразни лаборатории. Първата група мишки е имала чревна микробиота, предразполагаща към инфекциозен отговор, обвързван с IL-17a, до момента в който контролната група не е имала такава. Когато IL-17a е била изкуствено потисната, мишките от първата група са родили потомство с обикновено държание. Без тази намеса, дребните са развили признаци, наподобяващи аутизъм.
За да потвърдят находките си, откривателите са направили и фекална трансплантация от първата група мишки на втората. След процедурата, потомството на втората група също е развило държание, наподобяващо аутизъм.
Макар че това са ранни изследвания и не е несъмнено дали резултатите са изцяло използвани при хора, те съставляват значима тенденция за проучване на аутизма. Добрата вест съгласно учените е, че микробиомът може да бъде модифициран относително елементарно посредством диета, пробиотични добавки или фекална трансплантация.
Следващата стъпка в проучването, съгласно Лукенс, е да се дефинира кой тъкмо аспект от микробиома на майката е обвързван с развиването на аутизъм и да се изследва дали могат да се открият сходни корелации при хората. Изследователите считат, че IL-17a може да е единствено един съставен елемент в доста по-сложната картина на неврологичното развиване.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ