Цените у нас растат по-бързо от средното за Европа
Евростат регистрира 3,7 % инфлация в България
Годишната инфлация в България за ноември 2025 година доближава 3,7 на 100, което слага страната над междинните стойности за Европейския съюз и еврозоната. Това демонстрират окончателните данни на европейската статистическа работа Евростат, оповестени през днешния ден.
Въпреки лекото намаляване по отношение на октомври, когато индикаторът беше 3,8 на 100, инфлацията у нас остава доста по-висока спрямо ноември 2024 година, когато беше на равнище от 2 %.
Европейски подтекст
В рамките на целия Европейски съюз годишната инфлация се забавя до 2,4 на 100 през ноември, спадайки от 2,5 на 100 през предходния месец. В еврозоната равнището се задържа устойчиво на 2,1 на 100, което е покрай задачата на Европейската централна банка за ценова непоклатимост.
Данните разкриват съществени разлики сред страните членки. Северната ни съседка Румъния записва най-високата инфлация в общността – 8,6 на 100, следвана от Естония с 4,7 на 100 и Хърватия с 4,3 на 100. В другия завършек на класацията са Кипър с минималните 0,1 на 100, Франция с 0,8 на 100 и Италия с 1,1 на 100.
Двигатели на повишаването
Анализът на съставените елементи в еврозоната демонстрира, че услугите имат максимален принос за инфлацията, добавяйки 1,58 процентни пункта към общия показател. След тях се подреждат питателните артикули, алкохолът и тютюневите произведения с принос от 0,46 процентни пункта. Енергийните запаси не престават да работят задържащо на общото повишаване с негативен принос.
Разлика в методиките
Важно е да се означи, че данните на Евростат се базират на Хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ), който разрешава правилно съпоставяне сред страните от Европейски Съюз. Националният статистически институт (НСИ) по-рано тази седмица регистрира годишна инфлация от 5,2 на 100 съгласно националната методология (ИПЦ), която има друга тежест на потребителската кошница.
Годишната инфлация в България за ноември 2025 година доближава 3,7 на 100, което слага страната над междинните стойности за Европейския съюз и еврозоната. Това демонстрират окончателните данни на европейската статистическа работа Евростат, оповестени през днешния ден.
Въпреки лекото намаляване по отношение на октомври, когато индикаторът беше 3,8 на 100, инфлацията у нас остава доста по-висока спрямо ноември 2024 година, когато беше на равнище от 2 %.
Европейски подтекст
В рамките на целия Европейски съюз годишната инфлация се забавя до 2,4 на 100 през ноември, спадайки от 2,5 на 100 през предходния месец. В еврозоната равнището се задържа устойчиво на 2,1 на 100, което е покрай задачата на Европейската централна банка за ценова непоклатимост.
Данните разкриват съществени разлики сред страните членки. Северната ни съседка Румъния записва най-високата инфлация в общността – 8,6 на 100, следвана от Естония с 4,7 на 100 и Хърватия с 4,3 на 100. В другия завършек на класацията са Кипър с минималните 0,1 на 100, Франция с 0,8 на 100 и Италия с 1,1 на 100.
Двигатели на повишаването
Анализът на съставените елементи в еврозоната демонстрира, че услугите имат максимален принос за инфлацията, добавяйки 1,58 процентни пункта към общия показател. След тях се подреждат питателните артикули, алкохолът и тютюневите произведения с принос от 0,46 процентни пункта. Енергийните запаси не престават да работят задържащо на общото повишаване с негативен принос.
Разлика в методиките
Важно е да се означи, че данните на Евростат се базират на Хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ), който разрешава правилно съпоставяне сред страните от Европейски Съюз. Националният статистически институт (НСИ) по-рано тази седмица регистрира годишна инфлация от 5,2 на 100 съгласно националната методология (ИПЦ), която има друга тежест на потребителската кошница.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ