Кавказки рокади
Новият министър-председател – любим на олигарх
Tова, което се случи през юни в Грузия, единствено до преди 15 години щеше да е невероятно. В страна, в която насилието, вендетата, отвличанията и върховенството на уличното право, кодът на достойнството на мафията бяха единствената действителност, никой не би си помислил, че възмущението от превишени пълномощия на полицията и несправедлива присъда на съда, може да докара до оставка на министър-председател и основен прокурор.
Две незначителни на пръв взор събития събориха държавното управление в Грузия. Министър-председателят Георги Квирикашвили подаде оставка на 13 юни, а малко преди него си отпътува и основният прокурор на страната – Ираклий Шотадзе.
През нощта на 12 против 13 май полицията в Тбилиси нападна два извънредно известни клуба в града – „ Басиани “ и „ Галерия “. Арестуваха няколко души по съмнение, че популяризират опиати, а по-късно затвориха клубовете. Така, апропо, десетки младежи пострадаха от грубата акция – пестник, ритник, груби думи. Министерство на вътрешните работи излезе с информация, че щурмът е подготвян дълго време и е във връзка със гибелта на тинейджъри, използвали дизайнерска дрога с неразбираем генезис. Според изказването – най-вероятно купени в тези два клуба.
Правителството обаче подцени един доста значителен факт. Собствениците на „ Басиани “ поддържат и неправителствената организация – „ Белия звук “, която се бори за декриминализацията на използването на опиати, на която симпатизират десетки хиляди.
Лидерът на придвижването – Бека Цикаришвили – някогашен графичен дизайнер и диджей, който самичък има влезнала в действие, а по-късно анулирана присъда от 18 години затвор за притежанието на една цигара марихуана, разгласи митинг до оставката на вътрешния министър – Георгий Гехария. Гехария се присмя.
На идващия ден десетки хиляди младежи трансфораха центъра на Тбилиси в най-голямата дискотека навън. Столицата беше блокирана, а държавното управление към този момент мощно се тормози. „ Белия звук “ вилня известно време, а след това се намесиха водачите на ултраски групи и националисти с неонацистки уклон. Те дадоха ултиматум на „ тия либерали “ да се махат или ще удавят центъра на града в кръв. И това беше действителна опасност, а в офисите на министерски съвет се чуваше звукът от гризене на нокти.
Министър Гехария се извини на протестиращите за грубите дейности на своите подчинени и пое ангажимент държавното управление да се заеме със законодателство, облекчаващо режима за владение на опиати за персонална приложимост. Така „ Белия звук “ отшумя.
На 26 май Грузия тържествено означи 100-годишнината от своята първа самостоятелност като република (и много къса – 3 години). Курсанти от военното учебно заведение дадоха клетва пред президента, кабинета и десетки посетители от чужбина, измежду които президенти, министър председатели и министри. Облаците като че ли бяха се разсеяли над Министерски съвет, когато 31 май съдът разгласи решението си по едно извънредно сензитивно за грузинците дело.
На 1-ви декември предходната година на бул. „ Шота Руставели “ в сърцето на Тбилиси става скандал сред две групи младежи. В разследване две момчета са наръгани с ножове. Едното – Леван Дуданашвили умира на място, а другото – Давид Саралидзе издъхва в болничното заведение. Полицията бързо залавя участниците в абсурда и евентуалните убийци. Най-важното събитие, което залага корените на последващите събития е карцерът на двама души – Мирз Субелиани и Мераба Морчадзе.
Вторият се оказва родственик на един от участниците в закононарушението и бе упрекнат, че е оказал въздействие върху показанията на момчето. Другият мъж обаче се оказва прокурор, който е подал оставката си ден след убийството. Следствените органи го упрекват, че е укрил от управляващите закононарушение, за което е знаел, а е знаел, тъй като един от евентуалните убийци е неговият наследник.
Още тогава става породиха съмненията, че делото ще бъде „ смачкано “ и няма да издържи пред съда. И тези опасения се сбъднаха.
На 31 май напълно предстоящо съдът не откри задоволително доказателства за присъединяване на Субелиани-син в убийството и го оправда. Възмущението се отприщи с невъобразим яд.
Още на идващия ден Тбилиси беше залят от хиляди хора и този път нямаше ангажименти и отстъпки. За Грузия, след прочистването на страната от мафията и свеждането на престъпността до незначителни равнища, това беше най-бруталното закононарушение от години, най-скандалният случай и най-чувствителната тематика, тъй като касае сигурността на децата. На митингите бе видяна даже брачната половинка на президента Мергвалашвили – актрисата Мака Чичуа.
Тя съобщи, че наличието й на площада пред Народното събрание е в качеството й на майка, която се надява, че родината й няма да търпи неправда и че децата би трябвало да живеят в сигурност.
Бащата на едно от убитите момчета – Саралидзе, застана в центъра на митингите, само че той беше подсилен от хиляди жители, неправителствени организации, а се намеси и опозицията.
Още след първите дни на митинг се заприказва за оставката на кабинета или най-малко на министъра на вътрешните работи Георгий Гехария. В рамките единствено на две седмици Грузия си отдъхна.
Първо оставка подаде основният прокурор Ираклий Шотадзе, който изясни своя ход с вярата справедливостта да спечелва. Министерство на вътрешните работи незабавно върна делото при себе си за ново следствие. Протестите обаче не стихнаха и на 13 юни оставка подаде и министър-председателят Георги Квирикашвили.
Смятаният за негов правоприемник – министърът на вътрешните работи Гехария към този момент беше злепоставен, без съществено доверие в обществото и по този начин изгря звездата на новия водач на кавказката страна – Мамука Бахтадзе.
Политиката е бизнес, който разчита на главния си запас – доверието измежду гласоподавателите. Покрай тези две на пръв взор дребни събития, както би ни се сторило в България (уви, при нас несправедливостта е ежедневие), ръководещата партия „ Грузинска фантазия “ потвърди, че почита своите гласоподаватели.
Разбира се зад смяната не се крие единствено борбата на положително и неприятно, а промяната на премиера не е единствено махленски напън. Натискът беше добър мотив за промени отпред на ръководещата партия „ Грузинска фантазия “.
На хълма Сололаки, близо до паметника на Майка Грузия в Тбилиси се издига една феноменална постройка, издигната от великия японски проектант Шин Такаматсу. Цената на плана е към 45 млн. евро. Но това е единствено стъклото и бетона. В нея могат да се видят статуи на Деймиън Хърст, Захи Хадид, Хенри Мур, Аниш Капур, а перлата на короната е „ Дора Маар при котката “ на Пабло Пикасо, изплатена на аукцион в Сотбис, Ню Йорк, за $95,216 млн.
Собственикът – Бидзина Иванишвили е притежател на всичко това и още доста, доста неща, които го вършат един от 200-те най-богати хора в света. Точно в резиденцията на милиардера се вземат най-важните решения в страната.
Той е основателят на партията „ Грузинска фантазия “, учредена през 2012-а, а когато афишира влизането си в политиката, Бидзина дава обещание да срине диктатурата на Михаил Саакашвили и да се отдръпна още веднъж в бизнеса. Иванишвили удържа на думата си и откакто ръководи Грузия по-малко от две години като министър председател, се отдръпва от политиката. Оттогава партията печели с огромно болшинство, а хората са спокойни – не щат да чуят за лудостите на Миша, не щат да чуят за наследниците на Шевернадзе, не щат да чуят и за демократични опити.
Иванишвили изчезна за години, когато през месец май изненадващо разгласи завръщането си. Без никакви диспути и съмнения, „ Грузинска фантазия “ го избра за собствен водач, а той още веднъж заявява нежеланието си да се включва в изпълнителната власт. Само това му деяние докара до стабилизирането на грузинската лара. А ден след оставката на Квирикашвили еврото беляза най-ниския си предел от близо две години. Това единствено демонстрира какво е въздействието на Иванишвили в Грузия, пък и… уважението към него.
Новият министър-председател беше вид за негов правоприемник още преди години. 36-годишният Мамука Бахтадзе обаче управляваше през това време железниците, а сетне стана финансов министър на страната. Освен всичко друго, младият политик е непосредствен фамилен другар на водача на партията и доверието към него към този миг е безгранично.
Както неговият настойник – Иванишвили и по този начин самият Бахтадзе обаче знаят, че след мъчителните промени на Саакашвили (безспорно полезни) и спокойствието с „ Грузинска фантазия “ са нежни завоевания. Грузинците към този момент са много чувствителни и ревностни към свободата и справедливостта и даже дребните неточности, може да трансфорат грузинската фантазия в призрачен сън за ръководещите. Затова всяка управническа неточност бързо се потулва с главите на политици. Решително. По кавказки.
Tова, което се случи през юни в Грузия, единствено до преди 15 години щеше да е невероятно. В страна, в която насилието, вендетата, отвличанията и върховенството на уличното право, кодът на достойнството на мафията бяха единствената действителност, никой не би си помислил, че възмущението от превишени пълномощия на полицията и несправедлива присъда на съда, може да докара до оставка на министър-председател и основен прокурор.
Две незначителни на пръв взор събития събориха държавното управление в Грузия. Министър-председателят Георги Квирикашвили подаде оставка на 13 юни, а малко преди него си отпътува и основният прокурор на страната – Ираклий Шотадзе.
През нощта на 12 против 13 май полицията в Тбилиси нападна два извънредно известни клуба в града – „ Басиани “ и „ Галерия “. Арестуваха няколко души по съмнение, че популяризират опиати, а по-късно затвориха клубовете. Така, апропо, десетки младежи пострадаха от грубата акция – пестник, ритник, груби думи. Министерство на вътрешните работи излезе с информация, че щурмът е подготвян дълго време и е във връзка със гибелта на тинейджъри, използвали дизайнерска дрога с неразбираем генезис. Според изказването – най-вероятно купени в тези два клуба.
Правителството обаче подцени един доста значителен факт. Собствениците на „ Басиани “ поддържат и неправителствената организация – „ Белия звук “, която се бори за декриминализацията на използването на опиати, на която симпатизират десетки хиляди.
Лидерът на придвижването – Бека Цикаришвили – някогашен графичен дизайнер и диджей, който самичък има влезнала в действие, а по-късно анулирана присъда от 18 години затвор за притежанието на една цигара марихуана, разгласи митинг до оставката на вътрешния министър – Георгий Гехария. Гехария се присмя.
На идващия ден десетки хиляди младежи трансфораха центъра на Тбилиси в най-голямата дискотека навън. Столицата беше блокирана, а държавното управление към този момент мощно се тормози. „ Белия звук “ вилня известно време, а след това се намесиха водачите на ултраски групи и националисти с неонацистки уклон. Те дадоха ултиматум на „ тия либерали “ да се махат или ще удавят центъра на града в кръв. И това беше действителна опасност, а в офисите на министерски съвет се чуваше звукът от гризене на нокти.
Министър Гехария се извини на протестиращите за грубите дейности на своите подчинени и пое ангажимент държавното управление да се заеме със законодателство, облекчаващо режима за владение на опиати за персонална приложимост. Така „ Белия звук “ отшумя.
На 26 май Грузия тържествено означи 100-годишнината от своята първа самостоятелност като република (и много къса – 3 години). Курсанти от военното учебно заведение дадоха клетва пред президента, кабинета и десетки посетители от чужбина, измежду които президенти, министър председатели и министри. Облаците като че ли бяха се разсеяли над Министерски съвет, когато 31 май съдът разгласи решението си по едно извънредно сензитивно за грузинците дело.
На 1-ви декември предходната година на бул. „ Шота Руставели “ в сърцето на Тбилиси става скандал сред две групи младежи. В разследване две момчета са наръгани с ножове. Едното – Леван Дуданашвили умира на място, а другото – Давид Саралидзе издъхва в болничното заведение. Полицията бързо залавя участниците в абсурда и евентуалните убийци. Най-важното събитие, което залага корените на последващите събития е карцерът на двама души – Мирз Субелиани и Мераба Морчадзе.
Вторият се оказва родственик на един от участниците в закононарушението и бе упрекнат, че е оказал въздействие върху показанията на момчето. Другият мъж обаче се оказва прокурор, който е подал оставката си ден след убийството. Следствените органи го упрекват, че е укрил от управляващите закононарушение, за което е знаел, а е знаел, тъй като един от евентуалните убийци е неговият наследник.
Още тогава става породиха съмненията, че делото ще бъде „ смачкано “ и няма да издържи пред съда. И тези опасения се сбъднаха.
На 31 май напълно предстоящо съдът не откри задоволително доказателства за присъединяване на Субелиани-син в убийството и го оправда. Възмущението се отприщи с невъобразим яд.
Още на идващия ден Тбилиси беше залят от хиляди хора и този път нямаше ангажименти и отстъпки. За Грузия, след прочистването на страната от мафията и свеждането на престъпността до незначителни равнища, това беше най-бруталното закононарушение от години, най-скандалният случай и най-чувствителната тематика, тъй като касае сигурността на децата. На митингите бе видяна даже брачната половинка на президента Мергвалашвили – актрисата Мака Чичуа.
Тя съобщи, че наличието й на площада пред Народното събрание е в качеството й на майка, която се надява, че родината й няма да търпи неправда и че децата би трябвало да живеят в сигурност.
Бащата на едно от убитите момчета – Саралидзе, застана в центъра на митингите, само че той беше подсилен от хиляди жители, неправителствени организации, а се намеси и опозицията.
Още след първите дни на митинг се заприказва за оставката на кабинета или най-малко на министъра на вътрешните работи Георгий Гехария. В рамките единствено на две седмици Грузия си отдъхна.
Първо оставка подаде основният прокурор Ираклий Шотадзе, който изясни своя ход с вярата справедливостта да спечелва. Министерство на вътрешните работи незабавно върна делото при себе си за ново следствие. Протестите обаче не стихнаха и на 13 юни оставка подаде и министър-председателят Георги Квирикашвили.
Смятаният за негов правоприемник – министърът на вътрешните работи Гехария към този момент беше злепоставен, без съществено доверие в обществото и по този начин изгря звездата на новия водач на кавказката страна – Мамука Бахтадзе.
Политиката е бизнес, който разчита на главния си запас – доверието измежду гласоподавателите. Покрай тези две на пръв взор дребни събития, както би ни се сторило в България (уви, при нас несправедливостта е ежедневие), ръководещата партия „ Грузинска фантазия “ потвърди, че почита своите гласоподаватели.
Разбира се зад смяната не се крие единствено борбата на положително и неприятно, а промяната на премиера не е единствено махленски напън. Натискът беше добър мотив за промени отпред на ръководещата партия „ Грузинска фантазия “.
На хълма Сололаки, близо до паметника на Майка Грузия в Тбилиси се издига една феноменална постройка, издигната от великия японски проектант Шин Такаматсу. Цената на плана е към 45 млн. евро. Но това е единствено стъклото и бетона. В нея могат да се видят статуи на Деймиън Хърст, Захи Хадид, Хенри Мур, Аниш Капур, а перлата на короната е „ Дора Маар при котката “ на Пабло Пикасо, изплатена на аукцион в Сотбис, Ню Йорк, за $95,216 млн.
Собственикът – Бидзина Иванишвили е притежател на всичко това и още доста, доста неща, които го вършат един от 200-те най-богати хора в света. Точно в резиденцията на милиардера се вземат най-важните решения в страната.
Той е основателят на партията „ Грузинска фантазия “, учредена през 2012-а, а когато афишира влизането си в политиката, Бидзина дава обещание да срине диктатурата на Михаил Саакашвили и да се отдръпна още веднъж в бизнеса. Иванишвили удържа на думата си и откакто ръководи Грузия по-малко от две години като министър председател, се отдръпва от политиката. Оттогава партията печели с огромно болшинство, а хората са спокойни – не щат да чуят за лудостите на Миша, не щат да чуят за наследниците на Шевернадзе, не щат да чуят и за демократични опити.
Иванишвили изчезна за години, когато през месец май изненадващо разгласи завръщането си. Без никакви диспути и съмнения, „ Грузинска фантазия “ го избра за собствен водач, а той още веднъж заявява нежеланието си да се включва в изпълнителната власт. Само това му деяние докара до стабилизирането на грузинската лара. А ден след оставката на Квирикашвили еврото беляза най-ниския си предел от близо две години. Това единствено демонстрира какво е въздействието на Иванишвили в Грузия, пък и… уважението към него.
Новият министър-председател беше вид за негов правоприемник още преди години. 36-годишният Мамука Бахтадзе обаче управляваше през това време железниците, а сетне стана финансов министър на страната. Освен всичко друго, младият политик е непосредствен фамилен другар на водача на партията и доверието към него към този миг е безгранично.
Както неговият настойник – Иванишвили и по този начин самият Бахтадзе обаче знаят, че след мъчителните промени на Саакашвили (безспорно полезни) и спокойствието с „ Грузинска фантазия “ са нежни завоевания. Грузинците към този момент са много чувствителни и ревностни към свободата и справедливостта и даже дребните неточности, може да трансфорат грузинската фантазия в призрачен сън за ръководещите. Затова всяка управническа неточност бързо се потулва с главите на политици. Решително. По кавказки.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ