Ботев не даде очакваната битка срещу Черно море
Новият Ботев падна с 2:1 от Черно море във Варна след отчайващи първи 30 минути. И значимото е, че не беше поради аматьорското съдийство на Мариян Гребенчарски. Нямам концепция по какъв начин упражняват реферите, само че този самоковец не го прави и несъмнено е нечий любимец, поради който се изкачва нагоре по йерархията на реферите у нас. Няма какво да приказваме за съдиите в този кръг. Просто вижте засадата, след която Берое вкара на ЦСКА 1948, и жълтия картон на Балоянис още във втората минута.
Проблемът на Ботев в неделя вечер обаче не беше Гребенчарски. Основният проблем бе, че " жълто-черните " футболисти не дадоха предстоящата борба против Черно море. Варненци са известни със своя темперамент и твърда игра. Ботев се нуждаеше от хора, които пресират непрекъснато, които се борят за първа топка, а това не се видя въобще съвсем цяло първо полувреме.
Няма да приказваме в какъв стадий на развиване се намира тимът, то е ясно. Въпросът обаче е, че тези 11, които почнаха, не бяха подготвени да дадат борбата, което се желае от тях в този миг. Ботев нямаше движение, нямаше темп на тичане и пресиране. Просто с Ивелин Попов, Тодор Неделев и Стивън Петков няма по какъв начин да се получи да надбягат който и да е тим. Ботев отстъпва по този индикатор и не е подобрил нищо от предходната седмица против ЦСКА.
С оглед на обстоятелството, че " жълто-черните " не са подготвени функционално за сезона и наваксват, не е обикновено и треньорът Николай Киров да пуска един и същи стартов състав два мача поред. В учебниците има един термин " ротация ", който е доста известен измежду българските треньори. Ротацията обаче липсваше в тима на Ботев. " Жълто-черните " не са напипали игровия си темп, с цел да разчитат на едни и същи хора два мача поред. Неслучайно и второто полувреме бе по-приемливо за почитателите на Ботев.
В отбора на Николай Киров би трябвало доста работа, с цел да се напаснат играчите, само че без тичане не става. Просто този Ботев е минимум бягащият вид на тима в последните 3 - 4 години.
И не на последно място, Ботев би трябвало да опитва в офанзива. Стивън Петков към този момент не убеждава, че е индивидът, който ще води офанзивата, просто силата му на него е 20-30 минути, които обръщат мачове, само че като титуляр се губи. Да видяхте заплаха от него в офанзива? Дори Алекса Мараш с повече предпочитание компенсира недодялаността си и даде извеждащ пас за гола на Минков.
А по отношение на Георги Лазаров няма какво да кажа, с изключение на отлично на момчето. Вкара два гола, създаде дузпа, сподели почитание към родния си клуб и не се радва на попаденията. И това нерадушен, с температура 39 градуса. Наистина школата на Ботев ражда гении, стига да ги оценим уместно.
Апропо, Никола Илиев беше в едно " свърталище " с Лазаров. Двамата имаха сезон със 106 маркирани гола. Само че единият вкарва за Черно море, а другият за следващ път разочарова " жълто-черните " почитатели.
Проблемът на Ботев в неделя вечер обаче не беше Гребенчарски. Основният проблем бе, че " жълто-черните " футболисти не дадоха предстоящата борба против Черно море. Варненци са известни със своя темперамент и твърда игра. Ботев се нуждаеше от хора, които пресират непрекъснато, които се борят за първа топка, а това не се видя въобще съвсем цяло първо полувреме.
Няма да приказваме в какъв стадий на развиване се намира тимът, то е ясно. Въпросът обаче е, че тези 11, които почнаха, не бяха подготвени да дадат борбата, което се желае от тях в този миг. Ботев нямаше движение, нямаше темп на тичане и пресиране. Просто с Ивелин Попов, Тодор Неделев и Стивън Петков няма по какъв начин да се получи да надбягат който и да е тим. Ботев отстъпва по този индикатор и не е подобрил нищо от предходната седмица против ЦСКА.
С оглед на обстоятелството, че " жълто-черните " не са подготвени функционално за сезона и наваксват, не е обикновено и треньорът Николай Киров да пуска един и същи стартов състав два мача поред. В учебниците има един термин " ротация ", който е доста известен измежду българските треньори. Ротацията обаче липсваше в тима на Ботев. " Жълто-черните " не са напипали игровия си темп, с цел да разчитат на едни и същи хора два мача поред. Неслучайно и второто полувреме бе по-приемливо за почитателите на Ботев.
В отбора на Николай Киров би трябвало доста работа, с цел да се напаснат играчите, само че без тичане не става. Просто този Ботев е минимум бягащият вид на тима в последните 3 - 4 години.
И не на последно място, Ботев би трябвало да опитва в офанзива. Стивън Петков към този момент не убеждава, че е индивидът, който ще води офанзивата, просто силата му на него е 20-30 минути, които обръщат мачове, само че като титуляр се губи. Да видяхте заплаха от него в офанзива? Дори Алекса Мараш с повече предпочитание компенсира недодялаността си и даде извеждащ пас за гола на Минков.
А по отношение на Георги Лазаров няма какво да кажа, с изключение на отлично на момчето. Вкара два гола, създаде дузпа, сподели почитание към родния си клуб и не се радва на попаденията. И това нерадушен, с температура 39 градуса. Наистина школата на Ботев ражда гении, стига да ги оценим уместно.
Апропо, Никола Илиев беше в едно " свърталище " с Лазаров. Двамата имаха сезон със 106 маркирани гола. Само че единият вкарва за Черно море, а другият за следващ път разочарова " жълто-черните " почитатели.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ