Новият ас на ЦСКА Джорди Кайседо гостува в предаването „Код

Новият ас на ЦСКА Джорди Кайседо гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Нападателят от обичаната за „ алените “ прехвърляния Латинска Америка размени Али Соу, оправил се към съветския Ростов. Надеждите са с изключение на класа, той да донесе и екзотика в българския футбол, тъй като идва от Еквадор. Кайседо е единствено на 23 години и за последно игра в бразилския отбор Витория. Физиката му е впечатляваща, а наличието на терена – осезаемо. ЦСКА има право да се надява на пукотевица в десетката при този трансфер. Особено след дебюта на новата си перла. Еквадорецът вкара надвит гол още в своя първи формален мач за успеха на ЦСКА над Черно море с 1:0 на „ Армията “. Остави положителни усещания и с изявите си на терена в дербито на върха в Разград.

- Здравейте, сеньор Кайседо! Още от първия кръг в България ви избраха за състезател №1. Как подейства това върху самочувствието ви?
- Истината е, че съм доста удовлетворен от това, което се случи. От клуба ме посрещнаха по превъзходен метод. Това ми оказва помощ да продължа да работя в същия дух.
- Получавал ли сте други сходни награди в кариерата ви?
- Да, получавал съм награди за Играч на мача, само че тази тук при дебюта ми е в действителност доста специфична за мен.
- В първия си мач за ЦСКА в контролата против Локомотив (Сф) вкарахте гол. После и в формалния си дебют против Черно море. Лесно ли се бележат попадения в България?
- Не, доста е мъчно. Мисля, че всичко това в този момент се случва поради положения от мен труд. Това е резултатът от моя труд във времето.
- Вторият ви мач обаче беше отчаяние за всички " червени " почитатели - загуба от лидера в класирането Лудогорец. Защо ЦСКА не съумя да стигне най-малко до точка в Разград?
- В този мач влязохме малко разконцентрирани, както аз, по този начин и съотборниците ми. Дадохме всичко от себе си, само че не успяхме да реализираме нашата цел. Сега не ни остава нищо друго, с изключение на да упражняваме още повече и да се подготвим за идващите борби.
- Всички, свързани с ЦСКА, мечтаят за купата. Вие към този момент имате визия от директния съперник. Може ли да я спечелите или интригата за върха е мъртва след дуела в Разград?
- Не, аз мисля, че би трябвало да продължим да се борим за купата, до момента в който вярата е жива. Има още време до края на сезона и ще би трябвало да се борим до дъно.
- Играхте в победния дуел от осминафиналите за Купата на България против Черно море. Може ли да се каже, че ЦСКА бързо излезе от шока след разочарованието против Лудогорец?
- Загубата от Лудогорец беше доста неприятна за нас, само че знаехме, че би трябвало по най-бързия метод да сменим чипа. Купата е различен шампионат и сме наясно, че посредством него също можем да достигнем до Европа. Затова и залагаме на това, че имаме сили да побеждаваме с купата.
- Защо се получи по този начин - слаба игра в Разград и доста мощна четири дни по-късно в София?
- Както към този момент споделих, въпросът беше да сменим бързо чипа. Знаехме, че не сме играли добре в предходния мач и това беше задоволителна мотивация за нас да подобрим представянето си в идващия. Съвместната работа на треньорския щаб и играчите ни демонстрираха грешките и по тази причина успяхме да реализираме добър резултат против Черно море.
- Говори ли се в съблекалнята на ЦСКА, че Купата на България би трябвало да бъде извоювана непременно?
- Да, това ни го припомнят непрестанно шефовете. Ние също си го приказваме сред нас. Знаем, че би трябвало да спечелим купата и по този метод да донесем наслада на почитателите. През последните няколко сезона, когато не съм бил тук, не е вдигана купа, само че в този момент имам вяра, че ще я спечелим още веднъж.
- Как се чувствате в ЦСКА? Има ли добра атмосфера? Как ви одобриха?
- Чувствам се чудесно. Има положително отношение към мен от треньорския щаб, от съотборниците и от клуба като цяло. Посрещнаха ме топло, усещам се удовлетворен, клубът е прелестен. Заобиколен съм от положителни хора. Впечатленията ми от всичко тук са чудесни и съм доста удовлетворен.
- Знаехте ли нещо за ЦСКА и България, преди да пристигна офертата?
- Да, бях приказвал с един другар, до момента в който се състезавах в Католика, който бе играл тук. Той ми описа най-общо за това, което съставлява клубът.
- Как се разви вашият трансфер? Очакваха ви месец по-рано и се заприказва, че сте се забавили, тъй като сте имали оферти от различен български отбор…
- Бях свободен състезател, бях се разделил с моя някогашен бразилски клуб. Прибрах се в Еквадор и оставих моите мениджъри да работят по предложенията. Не знаех нищо за никой клуб. Когато пристигна офертата от ЦСКА, преценихме, че това е най-хубавото предложение и го избрахме.
- Как започнахте да събирате информация за ЦСКА? Поговорихте ли по тематиката с Марселиньо, съотборникът ви в бразилския отбор Витория (Баия), който се подвизава съвсем 10 години в България?
- Когато бях във Витория, нямах никаква оферта от нито един клуб. Но с Марселиньо поддържахме доста положителни връзки и аз го разпитах по какъв начин и за какво се е задържал толкоз дълго време в България и даже е станал национал на вашата страна. Стори ми се много любопитно това, което ми описа. Но съответната оферта от ЦСКА ме завари в Еквадор, когато към този момент бях напуснал бразилския Виктория.
- Знаете ли, че доста огромни футболисти са тръгнали от този клуб? И също, че ЦСКА е детронирал три европейски клубни първенеца – Аякс, Ливърпул и Нотингам?
- Да, четох в един вестник, че ЦСКА е клуб с отлична история и известност в Европа. Пишеше, че е спечелил против много от най-големите тимове в Европа. Ако не се неистина, пишеше, че и Бербатов е излязъл от този клуб, по този начин ли е? Той е в действителност превъзходен футболист. Научих много забавни неща за клуба.
- Имате ли още проблеми с акомодацията? С какво най-трудно свиквате все още?
- Първото нещо, което ми направи усещане е огромният мраз. Снегът, на който се наложи да играем един мач. Това е нещо, с което не съм привикнал. Но мисля, че с работа мога да се приспособявам към всичко.
- Намерихте ли към този момент другари в ЦСКА?
- Разбирам се с всички, само че да кажем най-много с Пеняранда, въобще с всичките южноамериканци. С бразилците като Бусато да вземем за пример. Но това, което ми прави усещане в ЦСКА е, че клубът е като семейство и е цялостен с положителни хора.
- С кого от актуалните ви съотборници най-добре си пасвате на терена?
- Не мога да кажа с кого се разбирам най-добре, тъй като съм изиграл към момента прекомерно малко мачове. Но като цяло с всички съм окей. Мисля, че с всеки един мач разбирателството на терена сред нас ще се получава от ден на ден.
- Може ли ЦСКА да има атомно нахлуване от Венецуела и Еквадор?
- Мисля, че това може да го покаже само времето и нашата работа.
- Разкажете за вашия живот. Как стартира вашата история във футбола?
- Аз започнах да играя футбол като всяко дете на улицата в квартала дружно с другите момчета. Така един ден пристигна мой другар, видя ме с каква страст се разпределям и ми сподели, че предстоят проби, проведени от футболни шефове в моя град. И тъй като бях във почивка от учебно заведение, нямаше какво да върша и взех решение да се явя. И с помощта на Господ ме видяха на кастинга и по този начин започнах да играя в Гуаранда. Там стартира моето образование като футболист. А когато станах на 17 години, ме видя професионалният клуб Универсидад Католика. До 20-годишна възраст играх там. Бях национал в тази възраст. След това отидох в бразилския Витория.
- Винаги ли сте бил нападател?
- Да, постоянно съм играл като нападател.
- Други спортове упражнявал ли сте? Обичате ли да наблюдавате съревнования отвън футбола?
- В учебно заведение играех футбол, само че моят преподавател по физическо образование ме беше взел да упражнявам малко скок на дължина, тъй като се отличавах със своята експедитивност и растеж. Така че участвах в няколко надпревари по лека атлетика - в спринта и в дългия скок.
- Вярно ли е, че като дете сте играл с богати момчета и сте печелил пари от залози против тях?
- Да, по този начин е. Моето семейство е много оскъдно, по тази причина постоянно залагахме, с цел да можем отнякъде да спечелим пари. А аз съвсем постоянно печелех и по този начин си купувахме неща, които другояче в фамилията нямаше да можем.
- Какви бяха залозите?
- Залагахме по 50 цента на мач и като спечелехме, си купувахме най-често храна.
- Как гледате на мнението, че най-често небогати момчета стават огромни звезди във футбола?
- Мисля, че нашето предпочитание да успеем в живота посредством футбола е извънредно огромно. Това от време на време играе в твоя изгода, само че от време на време може и да е срещу теб. Зависи от манталитета на съответния футболист.
- Първият ви тим е Депортиво (Асогуес). На какъв брой години ви привлякоха?
- Бях на 16 години, когато ме притегли този клуб.
- Бил сте пред трансфер в бразилския Сантос. Защо не се получи?
- Играхме в една контрола в Бразилия против Сантос и в нея съумях да отбележа гол. После се стигна до договаряния, само че в последна сметка те се оказаха несполучливи.
- Реално футбол стартирате да играете в Универсидад Католика. Колко мощно е еквадорското състезание?
- Еквадорското състезание е основано на физиката. Има доста бързи и мощни футболисти. Първенството е равностойно, положително е. Имам положителни мемоари от времето, когато играех в него.
- България и Еквадор са играли единствено два другарски мача в историята. През 1981 година в Кито вашите национали губят с 1:3, а преди международното през 2002 година печелят с 3:0 в Ню Йорк. Какво ви споделиха ваши другари, когато схванаха, че тръгвате към България?
- Имах един преподавател, който бе играл тук в България. Той ми сподели, че пристигам в доста красива страна. Пожела ми шанс и че е подготвен да помогне с каквото може на моята кариера в България.
- Повлия ли на решението фактът, че ЦСКА победи гранда Рома в груповата фаза на шампионата Лига Европа?
- Да, повлия ми това. Да видиш, че този тим се бори с най-хубавите в Европа и ги побеждава, това е доста хубаво. Това значи, че и аз ще имам късмет да играя в Шампионската лига или Лига Европа.
- Как се стигна до прехвърлянето ви в бразилския Витория?
- Бях направил доста положително усещане в националния тим до 20 години. Сред клубовете, които се интересуваха тогава от мен, беше Витория Баия. Стори ми се добра алтернатива да отида да играя в бразилското състезание. Това е доста оспорван шампионат, където научих доста неща.
- Имал ли сте известен и в Европа съотборник?
- Марселиньо, Кевин Меркадо, който беше тук в ЦСКА и за различен не се сещам.
- В националния тим за юноши до 20 години имате три мача на международно състезание и един гол. Разкажете ни за това присъединяване. Срещу кого беше гола?
- На международното до 20 години вкарах гол на Саудитска Арабия. В шампионата на Южна Америка се класирахме втори, само че на международното за жал бяхме отстранени в първата фаза.
- Вкарал сте и три гола на Копа Америка за младежи. Там какво се случи?
- Едно от огромните ми стремежи по това време беше да играя за младежкия народен тим до 20 години. И с помощта на Господ, това се случи. Сега не ми остава нищо друго, с изключение на да продължа да работя крепко, с цел да попадна и в първия тим на моята страна Еквадор.
- Мислите ли, че изявите ви в ЦСКА могат да ви отворят вратата към националния тим на Еквадор?
- Да, мисля, че ЦСКА е огромен клуб и в случай че нещата при мен се развиват добре физически и ментално, то това може да отвори за мен вратите на националния тим на Еквадор.
- Кой е обичаният ви гол в кариерата ви и против кого?
- Това е един гол с националния тим против Колумбия в мач, който вървеше 3:3. Тогава в последната минута осъществих за 4:3, което ни класира напред.
- В кое сте най-силен на терена и къде би трябвало да се подобрите?
- Мисля, че моите мощни качества се демонстрират в наказателното поле. Имам да усъвършенствам много неща, само че благодарение на треньорите се стремя да се развъртвам непрестанно.
- Имате ли кумири във футбола? В предишното и през днешния ден измежду мегазвездите?
- Когато бях дребен, доста ми харесваше Дидие Дрогба. Сега Лукаку е моят кумир.
- Меси или Роналдо? Кой за вас е номер едно?
- За мен - Кристиано Роналдо.
- Защо? - Той е приключен футболист.
- А вашият избор за състезател номер едно в света за всички времена и в историята на Еквадор?
- Труден въпрос. За мен обаче най-хубавият в историята е Роналдиньо. А за Еквадор - Антонио Валенсия, траекторията на неговата кариера бе впечатляваща.
- В кое състезание мечтаете да играете?
- Харесва ми италианското състезание.
- Кой е обичаният ви тим от позицията на почитател?
- Това е тимът, в който съм сега - ЦСКА.
- За късото време в София по какъв начин ви се вижда животът тук?
- София е доста хубав и спокоен град, което на мен ми подхожда.
- По-спокойно ли е в България, в сравнение с в Еквадор и Бразилия?
- Ооо, доста по-спокойно е тук, в сравнение с в Бразилия и Еквадор.
- Досега сте живял единствено в Южна Америка. Имало ли е случай да сте бил жертва на расизъм? И какво мислите за това извънредно отрицателно събитие?
- До този миг в никакъв случай не съм бил обиждан на расова основа, нито една дума не съм чул. Смятам, че обществото би трябвало да разбере, че всички сме равни. Този въпрос е подложен и въз основата на образованието. Това е тематика, по която не обичам доста да приказвам и желая да заставам встрани от нея. Ако въпреки всичко един ден ми се случи на мен, ще се постарая да остана оптимално спокоен, тъй като знам кой съм аз и какъв съм аз.
- Мислите ли, че ФИФА ще се оправи с този проблем?
- Да, ФИФА е огромна организация, която има силата да се оправи с този проблем.
- Изглеждате респектиращо като физика. Това повече природа ли е или здрава работа във фитнеса?
- Физическите ми качества, несъмнено, идват по завещание, само че аз съм ги развил доста със своята работа.
- Какъв темперамент имате? Например - елементарно ли се ядосвате и бързо ли простите?
- По време на игра, може да се запаля доста бързо, само че другояче считам себе си за спокоен човек. Прощавам, когато знам, че … просто би трябвало да се елементарни.
- Какво най-вече цените у хората през днешния ден и какво не можете в никакъв случай да приемете?
- Ценя доста искреността. Аз самият съм доста пряк, доста почтен. А това, което ненавиждам е да ти приказват зад тила или да те лъжат в лицето.
- Какъв човек сте отвън терена? Как обичате да се забавлявате?
- Както споделих, аз съм спокоен човек. Не съм от тези младежи, които обичат шума и буйните занимания към себе си. Предпочитам да виждам филми, най-вече сериали.
- Скандалите минават ли около вас или ви се е случвало да попадате в таблоидите?
- Скандалите за моя наслада постоянно са минавали около мен и не са ме закачали. Мисля, че в това отношение кариерата ми се развива отлично.
- В Латинска Америка футболистите постоянно получават прякори. Вие имали ли сте?
- Не, в никакъв случай в клубовете, в които съм бил не са ми измисляли прякор. Винаги са ме наричали по име - Жорди или Кайседо.
- Каква страна е Еквадор сега? Спокойна или не? Богата или бедна? Какъв е живота там?
- Еквадор е спокойна страна. Има доста небогати хора. Но това е страна, която обичам доста. Еквадор е като всички страни в света - има своите спорове, само че пък е доста красиво място.
- С какво можете в Еквадор да привлечете туристи? Имате ли обичано място?
- Когато съм в Еквадор - моето обичано място е домът ми, там където е фамилията.
- Има ли куриозни истории във вашия живот?
- Един път отидохме с татко ми на мач. Но аз се шмугнах измежду играчите и помолих един от тях да ме вкара на стадиона без билет. Така влязох на стадиона, а татко ми също беше на стадиона, само че в отсрещния бранш. След това ме търси доста, с цел да ме прибере. Баща ми и майка ми си помислили, че са ме отвлекли, само че аз се прибрах късно вечерта вкъщи и познайте по какъв начин ме посрещнаха … - с пестник.
- Разкажете ни нещо за вашето семейство? Ако желаете, несъмнено.
- Ние сме огромно семейство. Много непретенциозно и доста умерено.
- На 23 години сте и занапред ще сбъдвате футболни фантазии. Какви са задачите ви в ЦСКА и какъв брой време се виждате тук?
- Надявам се да остана задоволително дълго в ЦСКА и да се запомни престоят ми тук.
- Виждаме българска мартеница на ръката ви. Знаете ли какво значи?
- Да, споделиха ми, че е локална традиция. Подариха ми тази мартеница и ми споделиха, като видя щъркел, да я окача на едно дърво.