Новите управляващи работят вече 23 дни. И какво направиха? Нищо,

Новите ръководещи работят към този момент 23 дни. И какво направиха? Нищо, настояват критиците. Откъде това нереалистично неспокойствие? Нима другите преди тях за 23 дни вършеха чудеса? Коментар на Ивайло Дичев.

Премиерът Кирил Петков

По мои сметки до 21 януари 2022 година 47-ото Народно заседание е имало 23 работни дни. Много или малко е това? От тях, прочее, вадим една седмица конституиране на комисии, систематизиране на кабинети, вадене на пропуски, кавги към зеления документ и така нататък. На някои това им се видя цяла безкрайност.

И по този начин главното оръжие на пропагандистите на остарялата власт за рецензия на новите ръководещи се оказа нетърпението - тази мъгливост от страсти, тръгваща от безсилието и стигаща до гнева.

Новите не построиха газовата връзка с Гърция (която Борисов мота в продължение на няколкото си мандата); Не съумяха да овладеят цените (всъщност стопират ги силово, но в действителност това е още по-грешно, тъй като би трябвало трайно решение и то веднага); И къде са им обещаните вложители в електрически автомобили, къде са геотермичните централи, Водноелектрическа централа на Дунава, тунел под Шипка, къде е всичко това? Ей, новите единствено лъжат! Така могат да бъдат систематизирани рецензиите и мненията на поддръжниците на остарялата власт.

А правосъдната промяна, Ковид, македонците?
Редакцията предлага
Но даже и демократичната общност стартира постепенно, само че праволинейно да се изнервя по тематиката правосъдна промяна. Абе какво става, скоро ще създадат месец, а не се внасят закони, Гешев е жив и здрав, а от нова конституция няма и помен. Неусетно самата съпротива мина от предизвестия за това какъв брой постепенно би трябвало да става всичко в юридическата сфера към това да раздухват нетърпението на някогашните протестъри.

По отношение на. Обещаха скок във имунизациите, а ето нá, надига се рекордна Омикрон-вълна. пациентите към този момент почнаха да бият лекарите. Пък и имунизацията взе да не хваща новия вид на вируса, макар обещанията на премиера.

Да не забравяме за. Психо-технолозите незабавно разпалиха националното неспокойствие по замотания от години проблем - гледай в този момент, отиде им на крайници Петков, и нищо, някакво малко име, някакво Организация на обединените нации, какви са тези нелепости, ние чакаме да дойдат тук, да целунат ръка и да признаят, че са българи, а той дава обещание самолетна линия! Пък и фондът за възобновяване от Европейски Съюз не идва, и Шенген не се отваря вълшебен пред новите ни проевропейски управници, и Съединени американски щати не подвигат визите. И още, и още. А пък новите към този момент са работили 23 дни.

Още не са минали даже и 100 дни

Не се пробвам да извинявам новото държавно управление. И на мен ми се искаше към този момент да са се случили доста неща. Със сигурност няма да му е елементарно, имайки поради гневната опозиция на ГЕРБ и прикрито или очевидно разделящите обединението тематики - от Белене до партийните дотации и от зеления документ до статута на лечебните заведения. Но за какво почваме да го подлагаме на критика толкоз гневно преди нормалните 100 дни?

Не помня различен път. На зам.-министри, на началници на кабинети, на регулатори, даже на пиари! Биографията им, възрастта им, някоя изтърсена по тв приемника нелепа дума, всичко. Как се ръководи в сходна обстановка - аз не знам. (Всъщност знам, задачата е да не се ръководи, само че това е друга тематика.)

Интересното е, че това трескаво неспокойствие за тотална, идеална, свръхморална смяна не се подклажда единствено от герберските пропагандисти. Вече година живеем с чувството, че страната е на ръба на пропастта. Имаме възприятието, че България е не просто корумпирана, което си е истината, а напряко обречена, агонизираща страна. И в случай че не се работи незабавно, край.

В тази фаталистична атмосфера Кирил Петков завоюва доверието на гласоподавателите с позитивната сила, която излъчваше: обещаваше да работи уверено и най-много бързо, както прави бизнесът, където знаят, че времето е пари (в случая - доверие). Този негов облик в този момент му играе неприятна услуга. Така се случи, прочее, и с президента Макрон, който пристигна с обещанието бързо да раздвижи ръждясалата европейска машина, единствено че действителността сервира на нетърпеливите му фенове отчаяние. Колко по-неуязвими са старите непроницаеми водачи, които внушават чувство за бюрократична безкрайност!

Ако се замислите, промени се методът, по който през днешния ден се посреща една нова власт. Казват им го в прав текст: ще ви гледаме в ръцете от първия ден. Новите медии основават илюзията, че този надзор може да се случва в действително време, а пък в случай че някой консуматор успее да снима компрометиращо деяние - напряко ще пада министър председателят (вижте какво става с Джонсън!). Отминаха времената на религиозни учения, които проповядваха примирение, самоконтрол, приемане на неизбежното: актуалният човек заживя съгласно онази ария на Queen, в която се пее " Искам всичко и го желая в този момент ". Няма време за партийни игрички и институционални процедури, желаеме незабавно да се сбъдне най-хубавото. Веднага, всичко.

Проф. Ивайло Дичев

Да се научим на реалистично неспокойствие

Това неспокойствие безспорно тласка обществото напред, изключително пък след един дълъг интервал на застой - в случай че стоите добродушно на опашката и не вдигнете скандал, чиновникът на гишето няма да се раздвижи, нали по този начин? Е да, но в политиката не всичко може да се случва незабавно, а в огромната си част законите са точно за това - да забавят случването и да стабилизират обществото.

Ако не разбираме това, нетърпението ще се прекатурва в хронично отчаяние. Хайде и тия се провалиха, цели 23 дни и нищо! При някои хора нетърпението води до отчуждение, равнодушие към страната и личния живот. При други - до фантазия за някаква здрава ръка, която с магическа пръчка да преобрази пропастта в райска градина. Майсторството би било да възпитаваме едно реалистично неспокойствие, което схваща къде може да се върви по-бързо и къде просто сме жертва на личните си стремежи.

***

Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.