УДАРЪТ ПО ТАНКЕРА KAIROS – къде свършва политическият претекст и къде започва нарушението на международното право?
Случаят с танкера Kairos надвишава рамката на следващ случай в Черно море и влиза в зона, която интернационалното право преглежда извънредно строго. Говорим за граждански търговски транспортен съд, благосъстоятелност на китайска компания, изумен с военни средства надалеч от дейната бойна зона под аргумента, че бил част от така наречен „ съветски горист флот “. Това изказване може да звучи комфортно политически, само че правно е извънредно нежно.
В интернационалното морско право не съществува понятието „ горист флот “ като законна категория за военна цел.
Това е санкционен и политически термин, употребен от обособени страни и обединения за обозначаване на търговски кораби, които заобикалят ограничаващи режими. Санкциите обаче не основават автоматизирано право на военна мощ. Те се ползват посредством надзор, задържане, отвод от достъп до пристанища и финансови механизми, само че не посредством обстрел.
Фактът, че Kairos е китайска благосъстоятелност, е основен.
Китай не е страна във войната. Атака против негов граждански търговски актив съставлява риск от нарушение на правилото за отбрана на неутралните страни, заложен както в интернационалното филантропично право, по този начин и в Конвенцията на Организация на обединените нации по морско право. Националността на екипажа, флагът или комерсиалният маршрут не трансформират този принцип.
Отсъствието на офицерски състав на борда, колкото и съществено да е от позиция на сигурността на корабоплаването, не съставлява съображение за въоръжена офанзива. Международното право ясно прави разлика сред административни и механически нарушавания и военни цели. Кораб без капитан може да бъде спрян, ескортиран или арестуван от способени органи. Не може да бъде изумен с дрон или ракета.
Мястото на офанзивата е още един сериозен детайл.
Ако ударът е нанесен отвън оповестена зона на военни дейности и отвън режим на законна морска обсада, тогава се визира фундаменталният принцип на свободата на мореплаване. Това е едно от най-старите и най-строго предпазени правила в морското право, точно тъй като визира сигурността на всички крайбрежни и търговски страни.
Комбинацията от тези фактори води до неуместен юридически извод.
Ударът по Kairos мъчно може да бъде предпазен като легален боен акт. По-скоро попада в категорията на несъразмерно потребление на мощ против граждански обект, с евентуални последици за трети страни. България към този момент усеща тези последици под формата на действителен екологичен риск по своето крайбрежие.
Международното право не се интересува единствено от първичния акт, а и от неговите последствия. Ако корабът се разбие и аргументи разлив, въпросът за отговорността няма да изчезне с оправданието „ военна интервенция “. Екологичната щета в териториалните води на трета страна отваря опция за интернационалните искове, следствия и дипломатически спорове.
Казано непосредствено – политическият етикет „ горист флот “ не анулира нормите на правото. Цивилен транспортен съд остава граждански транспортен съд. Неутралната благосъстоятелност остава неутрална. А морето не признава пропагандни формулировки.
Ако Kairos се окаже катализатор на екологична злополука край българския бряг, това няма да бъде просто случай, а казус, който слага под въпрос метода, по който се водят така наречен „ хибридни “ военни дейности в Черно море. И този казус няма да бъде подминат пишат от e-burgas.com
SafeNews: Четиримата моряци от Бангладеш разкриват по какъв начин са оживели след офанзивата с дронове.
Последва голяма детонация. Корабът се раздруса мощно. Всички бяхме в потрес – споделят те.
Вижте още за това:
Ад в Черно море: Моряците от танкера Kairos разкриват детайлности за офанзивата с дронове
Още вести четете в: България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News
