Постоянно чувство за умора: Как да си върнем енергията?
Новите способи за диагностика и терапия на хроничната отмалялост
Хроничната отмалялост е една от най-честите аргументи за понижено качество на живот и понижена продуктивност при хора, които нямат изявени съпътстващи симптоматични болести. Доста подценявана като синдром, хроничната отмалялост в много страни, в това число и у нас, не се счита за значимо положение, което да би трябвало да се терапевтира, още по-малко - да се диагностицира лабораторно, генетично или благодарение на някакъв тип инсталация. По тази причина и много малко хора знаят към кого да се извърнат, в случай че възприятието на непрекъсната изнемощялост продължи по-дълго в сравнение с човек е подготвен да понесе.
Диагностиката на хроничната отмалялост се развива с годините заради зачестилите случаи на синдрома в международен мащаб. Няма ясни статистически данни какъв % от дейното население визира, само че има съществени данни, че в това положения все по-често страдат и подрастващи, както и хора в преклонна възраст. Съвременната медицина към този момент има задоволително методики, с които може да приложи своевременна диагностика и да насочи пациента към съответни за неговия случай лечебни подходи.
Умора и хронична отмалялост са разнообразни неща
Когато приказваме за хронична отмалялост би трябвало да създадем разграничаване от умората след физическа или умствена интензивност. Обикновено за хронична отмалялост приказваме, когато положението е съществено и дълготрайно, което не може да бъде обяснено с други здравословни аргументи или с действия, които могат да я обяснят. По тази причина и тя не се усъвършенства доста с отмора.
Хроничната отмалялост има и физическо измерение
Голяма част от пациентите най-често изпитват неудържимо възприятие на безсилие, което може да възникне след даже леки физически или умствени старания. Не са изключени и обособени болки в мускулите или ставите на тялото, както и главоболие. Нарушението в съня е различен чест признак на хроничната отмалялост. Хора, които могат да си разрешат своевременна отмора с концепцията да възстановят тонуса си бързо, в случай че са решили, че умората им може да е от претоварване, остават сюрпризирани, че макар краткотрайното необременено всекидневие, не могат да реализират здрав и нескончаем сън. Други регистрират по-неприятния феномен - спят дълготрайно и надълбоко, само че се разсънват изтощени, все едно не са спали. Съвсем разумно и за двата случая е да се появи и проблем с концентрацията и паметта. Те съществуват и като обособени признаци и елементарно могат да се трансфорат в една по-обща картина, съпроводена с депресивни епизоди, тревога, сензитивност към светлина, звуци и даже проблеми с храносмилането.
Всички тези признаци вършат хроничната отмалялост многолика и комплицирана за диагностиране, а повода за появяването й към момента не напълно изяснена. Въпреки това има диагностичен метод, до който се стига първо след идентифицирането на казуса, отнасянето му до общопрактикуващия доктор и най-сетне наведен към диагностика или към експерт, който може да я удостовери клинично. Защо е нужно? Защото естеството на тази хронична отмалялост може да е друг и в избрани случаи да се наложи по-задълбочено проучване и ориентиран лечебен метод.
Може ли да се види хроничната отмалялост?
Много ще кажат, че умората се усеща, само че медицината е създала някои ясни логаритми, с които " вижда " съществуването на хронична отмалялост, и те най-често се правят в профилирани лаборатории или диагностични отделения. Ето и някои от тях:
Изследванията в региона на генетиката и биомаркерите се концентрират върху откриването на съответни молекули в кръвта, плазмата и разнообразни тъкани, като знаци за съществуването на хронична отмалялост. Това включва изследване на промените в експресията на гените и концентрациите на разнообразни белтъци и молекули.
Функционалните проучвания на мозъка върху магнитно резонансното изображение дават опция да се наблюдава мозъчната интензивност и да се проучва мозъчната перфузия, конструкция и взаимоотношение на другите области в мозъка.
Телесни и биохимични проучвания включват параметри, като равнищата на инфектиране, окислителния стрес, хормоналните равнища и други химични процеси в тялото, които показват спомагателна информация за физиологичните промени, свързани с хроничната отмалялост.
Иновации в диагностиката и следенето на хроничната отмалялост за персонифицирано лекуване.
Някои тежки случаи изискват по-задълбочен разбор и следене, което естествено е довело до включването на разнообразни новаторски подходи. Телемедицината и сензорното следене стартират все по-често да намират приложение в практическата медицина и в случаите на хронична отмалялост дават доста ясни индикации за по-нататъшно държание.
Използването на приложения на телемедицината и приносими датчици разрешава непрестанно следене на физиологични индикатори, като сън, интензивност и сърдечен темп, а данните от тях могат да бъдат употребявани за обективизиране положението на пациента и следене на измененията му. Други нововъведения, като потреблението на компютърни логаритми и техники за машинно образование дават опция за обработка на огромни размери данни и идентификация на патерни, които биха могли да бъдат свързани с хроничната отмалялост. Това може да улесни слагането на диагноза и персонализирането на лекуването.
Поведение след диагнозата
Най-новите лечебни подходи за хронична отмалялост се концентрират върху персонализираното лекуване, изразено в възстановяване на стила на живот и потребление на нови класове лекарства.
Персонализирането на лечението е възходяща наклонност. Лечението се приспособява към характерните потребности на всяко лице, като се вземат поради физическите, психичните и обществените фактори. Този метод включва сформиране на самостоятелен проект за лекуване, който да регистрира неповторимите характерности на пациента.
Скоро ще влязат в действие и нови класове лекарства, в това число такива, които ще въздействат на централната нервна система, само че за момента са в развой на изпитване или разработка. Някои от тях са ориентирани към модулиране на невротрансмитери като серотонин, норадреналин и допамин, които се смятат за значими за ръководството на силата и настроението.
Дотогава обаче има разполагаем задоволително техники за справяне с хроничната отмалялост. Най-честите от тях включват, парадоксално, не отмора, а засилена физическа интензивност. Специализирани стратегии, включващи физически извършения и физиотерапия потвърдено усъвършенстват енергийния статус и качеството на живот на пациентите. Психологическата поддръжка е от изключителна значимост, в случай че умората е съчетана с смяна на психологичния тонус - меланхолия, нервност, тревога и в случай че тях се демонстрира с пренесени телесни признаци като болки и телесно неразположение.
Качеството на сън, ръководство на напрежението и поощряване на по-положителни витални стилове могат да се повлияят извънредно добре при когнитивно-поведенческа психотерапия, само че поради дълготрайното лечебно образование, доста пациенти могат да намерят потребни образци в тази област и непосредствено от източници в интернет. Приложените техники могат да нямат идентична успеваемост за всеки обособен субект, само че сигурно изпробването им няма да навреди или утежни положението.
От медикаментозните лечения с триумф могат да се употребяват някои медикаменти или добавки, които подкрепят и контролират качеството и етапите на съня. Ако хроничната отмалялост не се дължи на стоманен недостиг, някои добавки, като коензим Q10, магнезий и витамин B12, могат да се включат за подкрепяне на енергийния метаболизъм и функционалностите на нервната система.
Хроничната отмалялост не е бърнаут!
" Бърнаутът " (работно прегаряне) и " хроничната отмалялост " са два термина, които постоянно се употребяват с цел да опишат положения на безсилие и отмалялост, само че те имат разнообразни конотации и надлежно се употребяват в разнообразни контексти.
Бърнаут съставлява дългогодишен и напредващ стресов отговор на работната среда, който включва възприятие на обезсърчение, безсилие и понижаване на професионалната успеваемост. Бърнаут може да настъпи, когато работещият се усеща изложен на дългогодишен и натоварен стрес без съответна поддръжка. Симптомите на това положение включват възприятие на безсилие, цинизъм, отчуждение от работната конюнктура и понижаване на работоспособността. Докато хроничната отмалялост се преглежда като здравно положение, което рефлектира върху физическия, а не толкоз психически статус на пациента.
Анелия Николова
Хроничната отмалялост е една от най-честите аргументи за понижено качество на живот и понижена продуктивност при хора, които нямат изявени съпътстващи симптоматични болести. Доста подценявана като синдром, хроничната отмалялост в много страни, в това число и у нас, не се счита за значимо положение, което да би трябвало да се терапевтира, още по-малко - да се диагностицира лабораторно, генетично или благодарение на някакъв тип инсталация. По тази причина и много малко хора знаят към кого да се извърнат, в случай че възприятието на непрекъсната изнемощялост продължи по-дълго в сравнение с човек е подготвен да понесе.
Диагностиката на хроничната отмалялост се развива с годините заради зачестилите случаи на синдрома в международен мащаб. Няма ясни статистически данни какъв % от дейното население визира, само че има съществени данни, че в това положения все по-често страдат и подрастващи, както и хора в преклонна възраст. Съвременната медицина към този момент има задоволително методики, с които може да приложи своевременна диагностика и да насочи пациента към съответни за неговия случай лечебни подходи.
Умора и хронична отмалялост са разнообразни неща
Когато приказваме за хронична отмалялост би трябвало да създадем разграничаване от умората след физическа или умствена интензивност. Обикновено за хронична отмалялост приказваме, когато положението е съществено и дълготрайно, което не може да бъде обяснено с други здравословни аргументи или с действия, които могат да я обяснят. По тази причина и тя не се усъвършенства доста с отмора.
Хроничната отмалялост има и физическо измерение
Голяма част от пациентите най-често изпитват неудържимо възприятие на безсилие, което може да възникне след даже леки физически или умствени старания. Не са изключени и обособени болки в мускулите или ставите на тялото, както и главоболие. Нарушението в съня е различен чест признак на хроничната отмалялост. Хора, които могат да си разрешат своевременна отмора с концепцията да възстановят тонуса си бързо, в случай че са решили, че умората им може да е от претоварване, остават сюрпризирани, че макар краткотрайното необременено всекидневие, не могат да реализират здрав и нескончаем сън. Други регистрират по-неприятния феномен - спят дълготрайно и надълбоко, само че се разсънват изтощени, все едно не са спали. Съвсем разумно и за двата случая е да се появи и проблем с концентрацията и паметта. Те съществуват и като обособени признаци и елементарно могат да се трансфорат в една по-обща картина, съпроводена с депресивни епизоди, тревога, сензитивност към светлина, звуци и даже проблеми с храносмилането.
Всички тези признаци вършат хроничната отмалялост многолика и комплицирана за диагностиране, а повода за появяването й към момента не напълно изяснена. Въпреки това има диагностичен метод, до който се стига първо след идентифицирането на казуса, отнасянето му до общопрактикуващия доктор и най-сетне наведен към диагностика или към експерт, който може да я удостовери клинично. Защо е нужно? Защото естеството на тази хронична отмалялост може да е друг и в избрани случаи да се наложи по-задълбочено проучване и ориентиран лечебен метод.
Може ли да се види хроничната отмалялост?
Много ще кажат, че умората се усеща, само че медицината е създала някои ясни логаритми, с които " вижда " съществуването на хронична отмалялост, и те най-често се правят в профилирани лаборатории или диагностични отделения. Ето и някои от тях:
Изследванията в региона на генетиката и биомаркерите се концентрират върху откриването на съответни молекули в кръвта, плазмата и разнообразни тъкани, като знаци за съществуването на хронична отмалялост. Това включва изследване на промените в експресията на гените и концентрациите на разнообразни белтъци и молекули.
Функционалните проучвания на мозъка върху магнитно резонансното изображение дават опция да се наблюдава мозъчната интензивност и да се проучва мозъчната перфузия, конструкция и взаимоотношение на другите области в мозъка.
Телесни и биохимични проучвания включват параметри, като равнищата на инфектиране, окислителния стрес, хормоналните равнища и други химични процеси в тялото, които показват спомагателна информация за физиологичните промени, свързани с хроничната отмалялост.
Иновации в диагностиката и следенето на хроничната отмалялост за персонифицирано лекуване.
Някои тежки случаи изискват по-задълбочен разбор и следене, което естествено е довело до включването на разнообразни новаторски подходи. Телемедицината и сензорното следене стартират все по-често да намират приложение в практическата медицина и в случаите на хронична отмалялост дават доста ясни индикации за по-нататъшно държание.
Използването на приложения на телемедицината и приносими датчици разрешава непрестанно следене на физиологични индикатори, като сън, интензивност и сърдечен темп, а данните от тях могат да бъдат употребявани за обективизиране положението на пациента и следене на измененията му. Други нововъведения, като потреблението на компютърни логаритми и техники за машинно образование дават опция за обработка на огромни размери данни и идентификация на патерни, които биха могли да бъдат свързани с хроничната отмалялост. Това може да улесни слагането на диагноза и персонализирането на лекуването.
Поведение след диагнозата
Най-новите лечебни подходи за хронична отмалялост се концентрират върху персонализираното лекуване, изразено в възстановяване на стила на живот и потребление на нови класове лекарства.
Персонализирането на лечението е възходяща наклонност. Лечението се приспособява към характерните потребности на всяко лице, като се вземат поради физическите, психичните и обществените фактори. Този метод включва сформиране на самостоятелен проект за лекуване, който да регистрира неповторимите характерности на пациента.
Скоро ще влязат в действие и нови класове лекарства, в това число такива, които ще въздействат на централната нервна система, само че за момента са в развой на изпитване или разработка. Някои от тях са ориентирани към модулиране на невротрансмитери като серотонин, норадреналин и допамин, които се смятат за значими за ръководството на силата и настроението.
Дотогава обаче има разполагаем задоволително техники за справяне с хроничната отмалялост. Най-честите от тях включват, парадоксално, не отмора, а засилена физическа интензивност. Специализирани стратегии, включващи физически извършения и физиотерапия потвърдено усъвършенстват енергийния статус и качеството на живот на пациентите. Психологическата поддръжка е от изключителна значимост, в случай че умората е съчетана с смяна на психологичния тонус - меланхолия, нервност, тревога и в случай че тях се демонстрира с пренесени телесни признаци като болки и телесно неразположение.
Качеството на сън, ръководство на напрежението и поощряване на по-положителни витални стилове могат да се повлияят извънредно добре при когнитивно-поведенческа психотерапия, само че поради дълготрайното лечебно образование, доста пациенти могат да намерят потребни образци в тази област и непосредствено от източници в интернет. Приложените техники могат да нямат идентична успеваемост за всеки обособен субект, само че сигурно изпробването им няма да навреди или утежни положението.
От медикаментозните лечения с триумф могат да се употребяват някои медикаменти или добавки, които подкрепят и контролират качеството и етапите на съня. Ако хроничната отмалялост не се дължи на стоманен недостиг, някои добавки, като коензим Q10, магнезий и витамин B12, могат да се включат за подкрепяне на енергийния метаболизъм и функционалностите на нервната система.
Хроничната отмалялост не е бърнаут!
" Бърнаутът " (работно прегаряне) и " хроничната отмалялост " са два термина, които постоянно се употребяват с цел да опишат положения на безсилие и отмалялост, само че те имат разнообразни конотации и надлежно се употребяват в разнообразни контексти.
Бърнаут съставлява дългогодишен и напредващ стресов отговор на работната среда, който включва възприятие на обезсърчение, безсилие и понижаване на професионалната успеваемост. Бърнаут може да настъпи, когато работещият се усеща изложен на дългогодишен и натоварен стрес без съответна поддръжка. Симптомите на това положение включват възприятие на безсилие, цинизъм, отчуждение от работната конюнктура и понижаване на работоспособността. Докато хроничната отмалялост се преглежда като здравно положение, което рефлектира върху физическия, а не толкоз психически статус на пациента.
Анелия Николова
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ