Новите лекарствени форми за таргетна терапия и противотуморно имунолечение са

Новите лекарствени форми за таргетна терапия и противотуморно имунолечение са вяра за преодоляването на белодробния рак

В рамките на здравната осведомителна акция – „ Поеми си мирис “, отдадена на битката с рака на белия дроб, която обичайно се организира през ноември – месеца за битка с това социално-значимо заболяване, беседваме с проф. Светлана Христова, шеф на Клиниката по обща и клинична патология в УМБАЛ „ Александровска “.

- Проф. Христова, каква е ролята на Вашата компетентност като част от диагностиката и лекуването на белодробния рак?

- Патологоанатомо-морфологичната диагностика в здравната процедура поражда още през XVIII-XIX век след основаването на светлинния микроскоп, с което се вкарват проучвания върху човешки тъкани с оглед установяване на болестния развой. В наши дни специалността има главно значение в разпознаването на онкологичните болести в комбиниране с другите клинични способи. С развиването на здравната просвета, паралелните клинико-морфологични изследвания, свързани с приложението на актуалните лекарствени препарати и схеми за лекуване на неопластичните болести, патоморфологичните проучвания имат водещо значение в подтекста на тъй наречените персонализирана медицина.

В белите дробове се развиват голям брой болестни промени, свързани с възпалителни, автоимунни и други първоначални или вторични болести, включително доброкачествени и злокачествени тумори, които не постоянно могат да бъдат разпознати посредством образните ренгренографски или комптютърни проучвания. Ракът на белия дроб се потвърждава само посредством микроскопско (хистологично) проучване на тъканни фрагменти (т.н. биопсичен материал), добити посредством трансторакална иглена биопсия, фиброскопска биопсия, биопсия при видео-асистирана торакоскопия или интервенция.

Според стандартите и рекомендациите дилемите и условията, които би трябвало да съблюдава патологът при оценка на рак на белия дроб, са установяване на хистологичния класификационен вид, неговото разпространяване и инвазивност към околни тъкани или метастази. Резултатът от патологоанатомичната диагностика е в директна взаимозависимост от хирургичната намеса и предоставения за проучване тъканен материал от тумора или негови сателитни огнища (метастази).

- Кои новаторски диагностични способи към този момент са наложителни за установяване комплексната терапия на това заболяване? Какви са изгодите за пациентите?

- От 2016 година бе въведена нова подредба на хистологичните разновидности на рака на белия дроб, съгласно която се изискват спомагателни проучвания върху тъканния материал (т.н. имунохистохимично изследване). Чрез тях тъкмо се дефинира типът на тумора. Това е изключително значимо за медицинските онколози при установяване на самостоятелната прогноза на пациентите и взимане решение за избор на лекуване.

- В последните години има мотиви за оптимизъм у лекарите във връзка с рака на белия дроб. С какво са свързани те и имат ли достъп онкопациентите у нас до най-съвременните постижения?

- Оптимизъм породи със основаването на нови лекарствени форми, особено ориентирани за поправяне на някои молекулярно-генетични недостатъци в туморните кафези – тъй наречените таргетна (прицелна) терапия. Големи очаквания се разпореждат и на новите лекарствени форми за противотуморна имунотерапия. Приложението на този тип лекуване обаче изисква високоспециализирани патологични и генетични проучвания върху туморната тъкан. Тези проучвания не се заплащат от НЗОК. В момента се обезпечават от фармацевтичната промишленост гратис и широкодостъпно за нуждаещите се пациенти, само че след решение на медицински онколог.

- Ако пациент с такава диагноза Ви попита какво съответно би трябвало да направи, с цел да е на най-правилния път в диагностиката и лекуването си, какви стъпки ще му препоръчате?

- Най-правилният път е, когато човек подхваща:
Консултация с персонален доктор и нагледно проучване на белия дробПри клинични данни с съмнение за белодробна находка - консултация с пулмологФибробронхоскопия при централно локализирани белодробни находки (в основни бронхи, белодробен хилус) с бронхоскопска биопсия или други клинични способи за извличане на туморна тъкан за хистологично проучване.Хистологичното проучване може да бъде допълнено с имунохистохимична верификация за установяване на класификационния вид, което има прогностично значение за установяване на лекуването.Консултация с медицински онколог за установяване клиничния етап на заболяването и лекуване.
- От позицията на експерт с богата процедура бихте ли създали прогноза – на какъв стадий е човечеството в устрема за преодоляване на онкозаболяванията?

- Прогноза не бих могла да направя. Като експерт в региона на патоморфологичната диагностика на онкологичните болести мога да потвърдя, че от края на XX и началото на XXI век здравната просвета и познанието за тези болести, доброкачествени или злокачествени, е в напредък, обвързван с развиването на молекулярната медицина, систематичните молекулярно-патологични и генетични проучвания, на които се базират актуалните лекарствени лечения и основаването на новите лекарствени форми за лекуване. Овладяването на онкологичните болести е сложен развой. Това е обвързвано с тяхната изключителна хетерогенност във връзка с биологично държание, прогноза, молекулярно-патологични особености и голям брой други характерности.

Осъществява се с поддръжката на MSD България