Да се изгради у нас най-големият завод за барут е изключително добра новина за България
Новината е, че не просто ще се строят някакви си там два завода в България, а съответно най-големия цех за барут в Европа.
Барутът пък е от най-дефицитните детайли на оръжейната промишленост на континента. Това прави България основен фактор в цялата система и по този смисъл е извънредно добра вест.
Защото постоянно, когато страната ти става по-ключова, когато й се качва тежестта, това е добре. Точно, както щеше да бъде, в случай че Южен Поток беше осъществен в първичния си вид и от Черно Море влизаше непосредствено в България, а не в Турция, трансформирайки ни в страната, която разпределя първично газа и държи ръка върху " кранчето ".
Още повече пък в този момент, когато го няма Северен Поток. Тогава умнокрасивите мрънкаха против плана, тъй като бил съветски, без значение, че ни качва тежестта в района. Предпочитаха той да отиде в Турция, както и стана, и която в този момент разполага с тази карта вместо нас.
По безусловно същия метод и със същата логичност сега пък русофилите мрънкат против военните фабрики на Райнметал в България, тъй като били немски, европейски, западни.
Предпочитат въпросните да отидат другаде, при някой наш комшия. Това е един непрекъснат цикъл на самосаботиране, който този народ предизвиква на себе си и страната си в името на дребни, идеологически победи.
Чистата държавническа позиция е да искаш всичко - всички вероятни енергийни пътища и хъбове, всички значими фабрики, всички нуклеарни реактори, всички интернационалните коридори и впрочем основни, районни планове, които вършат страната ти значима и я трансформират във фактор.
Всичко, което може да се търгува след това за въздействие в района.
Нищо не би трябвало да се изпуска и дава на съседите - този базисен принцип би бил изцяло явен за един прагматичен реалполитик като Бисмарк, лишен от стигналата степента на патология идеологическа обремененост на актуалния, български атлантик или русофил.
Престанете да си самосаботирате страната, ботове такива, и се зарадвайте най-малко ВЕДНЪЖ, когато хванем някоя ръка ние, вместо за следващ път румънците, турците или гърците.
