Седем странни причини мъжът да си избира по-слаба жена
Грижата може да бъде откровена, само че може и да се трансформира в метод да останеш в прочут сюжет, където не е нужно да се развиваш.
Какво стимулира един мъж да избере жена, която явно му отстъпва по мощ? Не във физически или интелектуален смисъл, а в подтекста на психическа резистентност, равнище на зрялост или обществена автономност. Защо избира тази, която се нуждае от опора и отбрана? Отговорът на този въпрос се крие в тънки психически механизми, ранни прочувствени модели и страхове, които човек може даже да не осъзнава.
1. Следване на непознат сюжет
В доста култури към момента съществува настройката, че мъжът е водещият, а дамата – водената. От детството на момчето се внушава, че би трябвало „ да бъде мъж “ и „ да дава отговор за дамата “. Така то усвоява, че най-важното е контролът, а не близостта.
В зрелост изборът на по-слаба жена му се коства натурален. Той просто възпроизвежда познатия сюжет, без да осъзнава, че работи по непознат модел. По този метод той не среща същинската жена, а я вписва в нормалната роля. Това прави същинската фамилиарност невъзможна.
2. Себеутвърждаване посредством контрастност
По-слабата жена се трансформира във декор, на който за мъжа е по-лесно да се усеща мощен. Нейната взаимозависимост ускорява чувството му за надзор и значителност.
Изборът на такава партньорка е подбуден от вътрешната му неустановеност и нежно самочувствие. Мъжът неумишлено търси избрана динамичност в връзките, където ще наподобява по-добре посредством съпоставяне, а не с помощта на вътрешна зрялост. Но такава скица мъчно устоя на промени. Когато дамата стартира да пораства, познатият контрастност изчезва. Заедно с него се срутва и подправеното чувство за убеденост. Тогава мъжът губи опора и или си потегля, или се пробва да върне дамата назад според.
3. Страх от конкуренция
Не всеки мъж може да понесе конкуренция в една връзка. Равностойната жена е освен сътрудник, само че и огледало, което отразява същинската му същина. До нея не можеш да се скриеш зад роля. Налага се да се договаря, да се признават неточности и от време на време да се отстъпва, а това плаши.
С по-слаба жена е по-лесно. Мъжът е водещ по дифолт, позицията му не се оспорва. Но дружно с изгубването на конкуренцията си отива и динамичността. Там, където никой не подтиква вътрешния напредък, настава застой както в двойката, по този начин и в самия мъж.
Freepik
4. Нуждата от драма
За някои мъже прочувствената неустойчивост и напрежението в връзките наподобяват като симптом на същинска обич. Ако дамата се нуждае от помощ, страда и е подвластна, той усеща, че е необходим и значим. Това възпроизвежда позната от детството динамичност, в която любовта е била обвързвана с паника, избавяне или надзор.
Такава драма краткотрайно основава чувство за непосредственост, само че в действителност отдалечава от нея. Вместо тъждество и поддръжка поражда прочувствено безсилие. За мъжа става все по-трудно да поддържа ролята на „ мощния “, без да унищожи себе си или партньорството.
5. Да си основен е по-безопасно, в сравнение с да си себе си
Когато е по отношение на по-слаба жена, на мъжа не му се постанова да си задава комплицирани вътрешни въпроси. Тук не е нужно да се поддържа тъждество и да се сблъсква с противоречие – всичко е ясно и под надзор.
Създава се пространство, в което той може да не осъзнава личните си положения, стремежи и уязвимости. Мъжът престава да бъде индивид в личния си живот. Той продължава да действа, само че губи вътрешния смисъл на протичащото се. И колкото по-дълго остава в този облик, толкоз по-трудно му е да разбере кой е отвън него.
6. За да те обичат, би трябвало да си потребен
Нуждата да бъдеш потребен е мощен вътрешен тласък. Усещането, че без него не могат да се оправят, се трансформира в еквивалент на обич. По-слабата жена непрекъснато излъчва посланието: „ Ти си ми нужен “. Това му дава смисъл, покачва самочувствието му и структурира връзката.
При тези, които в детството не са се чувствали ценени и рано са се научили да „ заработват обич “, се затвърждава моделът, че с цел да те обичат, би трябвало да си необходим. Мъжът неправилно счита, че в случай че имат по-малко потребност от него, значи и го обичат по-малко.
7. Компенсация за преобладаваща майка
Ако в детството си мъжът е израснал с майка, чиято обич е била придружена от надзор и угнетяване на волята, той може рано да е научил, че близостта значи загуба на себе си. Емоционалното обединение се е възприемало като напрежение, а не като опора. Когато порасне, той неумишлено стартира да се стреми към партньорка с противоположни качества – мека, отстъпчива и подвластна. Това се трансформира в метод да си върне властта, автономията и чувството за сигурност – всичко, което му е липсвало остро в връзките с преобладаващата майка.
Подобен избор обаче постоянно се оказва отплата за минал опит и вместо към зряла непосредственост, води до повторение на детски спорове, само че с разменени функции. Изборът на сътрудник нерядко отразява освен нашите стремежи, само че и контузиите и методите ни за акомодация.
Този избор може да наподобява изцяло натурален, до момента в който не стартират да се повтарят едни и същи сюжети, а вътрешно не се появи чувство за паника и невъзможност. Именно в този миг е значимо да спрем и да си зададем въпроса: „ Какви деструктивни модели може би възпроизвеждам в определената от мен тактика? “.
Какво стимулира един мъж да избере жена, която явно му отстъпва по мощ? Не във физически или интелектуален смисъл, а в подтекста на психическа резистентност, равнище на зрялост или обществена автономност. Защо избира тази, която се нуждае от опора и отбрана? Отговорът на този въпрос се крие в тънки психически механизми, ранни прочувствени модели и страхове, които човек може даже да не осъзнава.
1. Следване на непознат сюжет
В доста култури към момента съществува настройката, че мъжът е водещият, а дамата – водената. От детството на момчето се внушава, че би трябвало „ да бъде мъж “ и „ да дава отговор за дамата “. Така то усвоява, че най-важното е контролът, а не близостта.
В зрелост изборът на по-слаба жена му се коства натурален. Той просто възпроизвежда познатия сюжет, без да осъзнава, че работи по непознат модел. По този метод той не среща същинската жена, а я вписва в нормалната роля. Това прави същинската фамилиарност невъзможна.
2. Себеутвърждаване посредством контрастност
По-слабата жена се трансформира във декор, на който за мъжа е по-лесно да се усеща мощен. Нейната взаимозависимост ускорява чувството му за надзор и значителност.
Изборът на такава партньорка е подбуден от вътрешната му неустановеност и нежно самочувствие. Мъжът неумишлено търси избрана динамичност в връзките, където ще наподобява по-добре посредством съпоставяне, а не с помощта на вътрешна зрялост. Но такава скица мъчно устоя на промени. Когато дамата стартира да пораства, познатият контрастност изчезва. Заедно с него се срутва и подправеното чувство за убеденост. Тогава мъжът губи опора и или си потегля, или се пробва да върне дамата назад според.
3. Страх от конкуренция
Не всеки мъж може да понесе конкуренция в една връзка. Равностойната жена е освен сътрудник, само че и огледало, което отразява същинската му същина. До нея не можеш да се скриеш зад роля. Налага се да се договаря, да се признават неточности и от време на време да се отстъпва, а това плаши.
С по-слаба жена е по-лесно. Мъжът е водещ по дифолт, позицията му не се оспорва. Но дружно с изгубването на конкуренцията си отива и динамичността. Там, където никой не подтиква вътрешния напредък, настава застой както в двойката, по този начин и в самия мъж.
Freepik
4. Нуждата от драма
За някои мъже прочувствената неустойчивост и напрежението в връзките наподобяват като симптом на същинска обич. Ако дамата се нуждае от помощ, страда и е подвластна, той усеща, че е необходим и значим. Това възпроизвежда позната от детството динамичност, в която любовта е била обвързвана с паника, избавяне или надзор.
Такава драма краткотрайно основава чувство за непосредственост, само че в действителност отдалечава от нея. Вместо тъждество и поддръжка поражда прочувствено безсилие. За мъжа става все по-трудно да поддържа ролята на „ мощния “, без да унищожи себе си или партньорството.
5. Да си основен е по-безопасно, в сравнение с да си себе си
Когато е по отношение на по-слаба жена, на мъжа не му се постанова да си задава комплицирани вътрешни въпроси. Тук не е нужно да се поддържа тъждество и да се сблъсква с противоречие – всичко е ясно и под надзор.
Създава се пространство, в което той може да не осъзнава личните си положения, стремежи и уязвимости. Мъжът престава да бъде индивид в личния си живот. Той продължава да действа, само че губи вътрешния смисъл на протичащото се. И колкото по-дълго остава в този облик, толкоз по-трудно му е да разбере кой е отвън него.
6. За да те обичат, би трябвало да си потребен
Нуждата да бъдеш потребен е мощен вътрешен тласък. Усещането, че без него не могат да се оправят, се трансформира в еквивалент на обич. По-слабата жена непрекъснато излъчва посланието: „ Ти си ми нужен “. Това му дава смисъл, покачва самочувствието му и структурира връзката.
При тези, които в детството не са се чувствали ценени и рано са се научили да „ заработват обич “, се затвърждава моделът, че с цел да те обичат, би трябвало да си необходим. Мъжът неправилно счита, че в случай че имат по-малко потребност от него, значи и го обичат по-малко.
7. Компенсация за преобладаваща майка
Ако в детството си мъжът е израснал с майка, чиято обич е била придружена от надзор и угнетяване на волята, той може рано да е научил, че близостта значи загуба на себе си. Емоционалното обединение се е възприемало като напрежение, а не като опора. Когато порасне, той неумишлено стартира да се стреми към партньорка с противоположни качества – мека, отстъпчива и подвластна. Това се трансформира в метод да си върне властта, автономията и чувството за сигурност – всичко, което му е липсвало остро в връзките с преобладаващата майка.
Подобен избор обаче постоянно се оказва отплата за минал опит и вместо към зряла непосредственост, води до повторение на детски спорове, само че с разменени функции. Изборът на сътрудник нерядко отразява освен нашите стремежи, само че и контузиите и методите ни за акомодация.
Този избор може да наподобява изцяло натурален, до момента в който не стартират да се повтарят едни и същи сюжети, а вътрешно не се появи чувство за паника и невъзможност. Именно в този миг е значимо да спрем и да си зададем въпроса: „ Какви деструктивни модели може би възпроизвеждам в определената от мен тактика? “.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ