Нови климатични данни показват, че лятото в Европа може да

Нови климатични данни демонстрират, че лятото в Европа може да се удължи с един спомагателен месец през идващите десетилетия.

Климатичните промени — породени значително от човешката активност, като да вземем за пример изгарянето на въглища за евтина сила — биха могли да удължат лятото в Европа с 42 дни още до 2100 година, съгласно изследване, оповестено на 19 ноември в списание Nature Communications.

Това се изяснява с обстоятелството, че по този начин нареченият „ Географски температурен градиент “ (LTG), или температурната разлика сред Северния полюс и екватора, сега понижава. Високият LTG въздейства върху моделите напразно в Атлантическия океан, което води до сезонни температурни промени в Европа. При по-нисък LTG летните метеорологични модели и топлинните талази ще продължат по-дълго на целия континент.

„ Нашите резултати демонстрират, че това не е просто модерно явление; това е повтаряща се специфичност на климатичната система на Земята. Но скоростта, повода и интензивността на смяната са се трансформирали “ — споделя доктор Лора Боял, един от създателите на проучването.

За да получат визия за историята на климата в Европа, откривателите анализирали пластове кал на дъното на езерата. Тъй като тези пластове се отсрочват сезонно, те ни разрешават да проследим измененията в модела на лятото и зимата допреди 10 000 години.

Влиянието на географския температурен градиент върху главната атмосферна динамичност над Европа и обвързваните с тях климатични рискови условия през лятото и зимата.

Например, преди към 6000 години европейското лято е траяло съвсем 8 месеца, заради естествените съмнения в температурния градиент. Сега Арктика се затопля почти четири пъти по-бързо от междинното за света — частично заради излъчванията на парникови газове — и за всеки градус Целзий намаляване на температурния градиент, европейското лято се удължава с почти 6 дни. Според актуалните климатични прогнози, с тази скорост континентът ще завоюва 42 спомагателни летни дни до 2100 година

„ Нашето изследване демонстрира, че европейските сезони са били обусловени от температурен градиент в продължение на хиляди години, което ни разрешава по-точно да предвиждаме бъдещи промени “ — сподели доктор Селия Мартин-Пуертас, водещ откривател от Роял Холоуей към Лондонския университет. „ Тези открития акцентират какъв брой надълбоко е обвързвано европейското време с световната климатична динамичност и по какъв начин разбирането на предишното може да ни помогне да се оправим с провокациите на бързо изменящата се планета. “

През последните години европейските лета непрекъснато чупят температурни върхове, а следствията от тези промени са необятно отразявани в новинарските репортажи и научните проучвания. Едно такова изследване, извършено от откриватели от Imperial College London и London School of Hygiene & Tropical Medicine, откри, че 24 400 души са умряли от аргументи, свързани с жегата, в 854 европейски града от юни до август 2025 година Сред страните, включени в изследването, Естония, Латвия и Литва са единствените, които не са имали по-горещо от междинното лято. Междувременно Рим, Атина и Букурещ са имали най-високите равнища на смъртност на глава от популацията,свързани с жегата, измежду европейските столици.

В същото време, анормалните температури през есента, регистрирани за първи път в международен мащаб през 2023 година, загатват за удължение на летния сезон. Тогава данни от европейската стратегия Copernicus регистрираха извънредно топъл октомври, който последва четири поредни месеца, които „ унищожиха “ личните си температурни върхове.