Вселената вероятно е по-млада с два милиарда години
Нови калкулации допускат, че Вселената може да бъде с няколко милиарда години по-млада, в сравнение с сочеха досегашните оценки на учените, и даже по-млада от догатките на две групи учени, оповестени тази година, които я подмладиха със стотици милиони години.
Огромните промени в оценките на учените, отразяват разнообразни подходи към комплицирания проблем за определяне на действителната възраст на Вселената.
„ Имаме огромна неустановеност за това по какъв начин звездите се движат в галактиката “, споделя Ин Джи, от Института Макс Планк в Германия, водещ създател на проучването, оповестено в списание Science.
Учените правят оценка възрастта на Вселената, като употребяват придвижването на звезди, с цел да мерят какъв брой бързо се уголемява. Ако Вселената се уголемява по-бързо, това значи, че е стигнала до настоящия си размер по-бързо и затова би трябвало да бъде относително по-млада.
Скоростта на уголемение, наречена константа на Хъбъл, е едно от най-важните цифри в космологията. По-голяма стойност на константата на Хъбъл значи по-бърза и по-млада Вселена.
Общоприетата възраст на Вселената в този момент е 13,7 милиарда години, основана на Константа на Хъбъл от 70-те години на предишния век. Екипът на Джи обаче, излезе с пресмятане за стойност на константата на Хъбъл от 82,4, което дефинира възрастта на Вселената на към 11,4 милиарда години.
Джи употребява идея, наречена гравитационно обективиране – където гравитацията изкривява светлината и кара далечните обекти да наподобяват по-близо. Те разчитат на специфичен вид на този резултат, наименуван time delay lensing (обектив с време закъснение), като употребяват изменящата се бляскавост на отдалечени обекти, с цел да събират информация за своите калкулации.
Но методът на Джи е единствено един от няколко нови, които доведоха до разнообразни цифри през последните години, като отвориха още веднъж мощен астрономически спор от 90-те години, който на пръв взор беше смълчан.
През 2013 година екип от европейски учени прегледа остатъчната радиация от Големия гърмеж и разгласи по-бавна скорост на разгръщане на Вселената и константа на Хъбъл 67, до момента в който по-рано тази година спечелилият Нобеловата премия астрофизик Адам Риес от Научния институт за галактически телескопи, употребява супер телескопа на НАСА с цел да дефинира цифрата на 74, а различен екип по-рано тази година излезе със стойност за константата на Хъбъл от 73.3.
Харвардският астроном Ави Льоб, който не е част от проучването съобщи, че методът на Джи е забавен и неповторим метод за пресмятане на скоростта на разширение на Вселената, само че огромните граници на неточности лимитират неговата успеваемост, до момента в който не се събере повече информация.
„ Трудно е да сте сигурни в заключенията си, в случай че употребявате линийка, която не разбирате изцяло “, споделя Льоб.
Ясно е, че дебатите към константата на Хъбъл се възраждат, а с тях и разногласията за възрастта на Вселената.
