&format=webp)
Кой са най-патриотичните туристи в Европа
Нови данни за туристите в Европейски Съюз разкриват забавни трендове къде и по какъв начин избират да харчат бюджета си за пътувания.
Европейците имат ясно желание към пътувания в страната си (71%) пред тези в границите на Европейски Съюз (21%) и отвън него (8%).
Испанците са „ най-лоялни “ към родината като единствено 8% от пътуванията в границите на блока са на открито. Французите и румънците заемат второ място, като 9% от пътуванията им са в чужбина, само че в границите на Европейски Съюз, съгласно Евростат.
В другия завършек на скалата, и може би не е изненадващо, са релативно дребните страни: Люксембург (78%), Белгия (62%) и Малта (48%), оповестява Euronews.
Харчене против икономисване: кои са най-разточителните пътешественици
Europe in Motion проучва данните на Евростат, с цел да откри какъв брой и къде харчат парите си европейските туристи в чужбина.
Люксембург е отпред на най-големите разноски, като приблизително харчат 1758 евро за пътувания в чужбина с дълготрайност минимум четири нощувки.
Следват ги шведите (1744 евро), австрийците (1573 евро), финландците (1501 евро) и французите (1403 евро).
В другия завършек на скалата, тези, които са най-спестовни, са литовците (569 евро), унгарците (580 евро) и словенците (667 евро).
Кой не може да устои на локалните деликатеси
Когато става въпрос за храна и питиета, кипърците са отпред, харчейки приблизително 320 евро за заведения за хранене и заведения при пътувания в чужбина за минимум четири дни.
Естонците са на второ място (305 евро), пред финландците (274 евро) и гърците (263 евро).
При по-внимателно разглеждане се вижда, че туристите от Балканите са склонни да отделят огромна част от бюджета си за пътешестване, постоянно една четвърт или повече, за хранене и питиета на открито.
В тази категория българите са преди всичко с 34 %, следвани от румънците (29,5 %), хърватите (29 %), гърците (27,5 %) и кипърците (25 %).
От другата страна на спектъра, локалната храна не е преди всичко в листата с стремежи на французите, които отделят единствено 9% от бюджета си за пътувания за храна — най-малкият дял измежду всички проучени страни. Същото важи и за шведите: макар че са измежду най-големите харчещи за пътувания в Европа, те отделят единствено 13% от бюджета си за пътувания за хранене и питиета.
Настаняването: Една напълно друга история
Белгийците, германците и австрийците са решени да избегнат неприятни изненади: те отделят 40% или повече от общите си разноски за пътешестване за хотели и настаняване – най-високият дял в Европейски Съюз.
Латвийците също дават приоритет на комфорта, като заемат четвърто място по разноски за настаняване, макар че са едвам на 22-ро място по общи разноски за пътешестване.
Междувременно централноевропейските страни като Чехия, Полша и Унгария харчат съразмерно минимум за настаняване.
На последно място в листата на Европейски Съюз са датчаните, които отделят малко под една трета (32,6%) от общия си бюджет за пътешестване за хотели и пансиони.
Европейците имат ясно желание към пътувания в страната си (71%) пред тези в границите на Европейски Съюз (21%) и отвън него (8%).
Испанците са „ най-лоялни “ към родината като единствено 8% от пътуванията в границите на блока са на открито. Французите и румънците заемат второ място, като 9% от пътуванията им са в чужбина, само че в границите на Европейски Съюз, съгласно Евростат.
В другия завършек на скалата, и може би не е изненадващо, са релативно дребните страни: Люксембург (78%), Белгия (62%) и Малта (48%), оповестява Euronews.
Харчене против икономисване: кои са най-разточителните пътешественици
Europe in Motion проучва данните на Евростат, с цел да откри какъв брой и къде харчат парите си европейските туристи в чужбина.
Люксембург е отпред на най-големите разноски, като приблизително харчат 1758 евро за пътувания в чужбина с дълготрайност минимум четири нощувки.
Следват ги шведите (1744 евро), австрийците (1573 евро), финландците (1501 евро) и французите (1403 евро).
В другия завършек на скалата, тези, които са най-спестовни, са литовците (569 евро), унгарците (580 евро) и словенците (667 евро).
Кой не може да устои на локалните деликатеси
Когато става въпрос за храна и питиета, кипърците са отпред, харчейки приблизително 320 евро за заведения за хранене и заведения при пътувания в чужбина за минимум четири дни.
Естонците са на второ място (305 евро), пред финландците (274 евро) и гърците (263 евро).
При по-внимателно разглеждане се вижда, че туристите от Балканите са склонни да отделят огромна част от бюджета си за пътешестване, постоянно една четвърт или повече, за хранене и питиета на открито.
В тази категория българите са преди всичко с 34 %, следвани от румънците (29,5 %), хърватите (29 %), гърците (27,5 %) и кипърците (25 %).
От другата страна на спектъра, локалната храна не е преди всичко в листата с стремежи на французите, които отделят единствено 9% от бюджета си за пътувания за храна — най-малкият дял измежду всички проучени страни. Същото важи и за шведите: макар че са измежду най-големите харчещи за пътувания в Европа, те отделят единствено 13% от бюджета си за пътувания за хранене и питиета.
Настаняването: Една напълно друга история
Белгийците, германците и австрийците са решени да избегнат неприятни изненади: те отделят 40% или повече от общите си разноски за пътешестване за хотели и настаняване – най-високият дял в Европейски Съюз.
Латвийците също дават приоритет на комфорта, като заемат четвърто място по разноски за настаняване, макар че са едвам на 22-ро място по общи разноски за пътешестване.
Междувременно централноевропейските страни като Чехия, Полша и Унгария харчат съразмерно минимум за настаняване.
На последно място в листата на Европейски Съюз са датчаните, които отделят малко под една трета (32,6%) от общия си бюджет за пътешестване за хотели и пансиони.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ