Хърватия връща военната служба. Какво планира Загреб?
Новата година върна остаряло предизвикателство за младите мъже в Хърватия. В първите дни на 2026 година към 1 200 от тях получиха призовки за двумесечна военна работа.
Те са първото потомство, което още веднъж се сблъсква с наборната военна работа, откакто тя беше отстранена през 2008-а - една година преди Хърватия да се причисли към НАТО.
Тогава концепцията беше да се премине към професионална войска без наложителна военна работа. Днес поради войната в Украйна вероятността за боен спор наподобява все по-близка.
Заблуден дрон, евентуално украински, чиято принадлежност обаче по този начин и не беше разкрита, през 2022 година се разруши в хърватската столица Загреб. Големи вреди не бяха нанесени, само че тази преживелица сподели какъв брой действителна е заплахата.
Широка социална поддръжка за военната работа
Хърватското държавно управление осъзна с безпокойствие, че може да разчита на по-малко от 15 000 дейни военнослужещи. Преди парламентарните избори през 2024 година то предложи да бъде възобновена наложителната военна работа за мъжете, навършили пълноправие. Министърът на защитата Иван Анушич разгласи тогава, че това ще помогне на младите мъже да трансформират " неприятните си привички " и ще ги приготви за " всевъзможни съществени закани ".
Проучванията, които бяха извършени в страната, демонстрираха, че има необятна поддръжка за връщането на военната тегоба: седем от 10 хървати се оповестиха в поддръжка на предлагането. Затова и законът беше изменен с лекост в Народното събрание през октомври предходната година - като 84 депутати гласоподаваха " за ", а единствено 11 бяха " срещу ". На собствен ред Министерството на защитата, без да губи ненужно време, откри контакт с първата група новобранци.
" Не виждам никакви провокации пред наборната военна работа ", разяснява Гордан Акрап, заместник-ректор на хърватския университет за защита и сигурност " Франьо Туджман ". " Ще има повече искащи, в сравнение с системата може да поеме, защото сега опциите ѝ са лимитирани ", прибавя той.
" Левите популисти споделят, че би трябвало да влагаме в детски градини и така нататък Но факт е, че някой би трябвало да пази детските градини, европейския ни метод на живот и демокрацията - и това в последна сметка може да бъде направено от армията ", споделя още Акрап.
Връщане към старите времена
Въвеждането на наложителна военна работа в Хърватия е част от по-широка наклонност в страните, които в миналото са били част от Югославия. Няколко от тях обмислят връщането на някаква форма на наборна работа - каквато е имало по времето на социалистическия режим на Йосип Броз Тито.
Тогава младите мъже трябваше да служат една година в националната войска, а тя пък представляваше забележителна бойна мощ. Преди съюзната страна да стартира да се разпада на съставните си елементи през 1990-те години, две трети от сухопътните сили бяха наборници, а армията разполагаше и със стабилен запас от един милион подготвени запасняци.
Независимите страни, които породиха след Югославските войни през 1990-те години, последователно отстраниха военната работа. Словения беше първата, която анулира наборната работа през 2003 година, а последните сръбски наборници се уволниха от армията през 2010 година
Приемането на Словения и Хърватия в Европейски Съюз пък в допълнение сътвори чувството, че те не се нуждаят от мощни армии и няма за какво да занимават младите си хора с месеци наред военни учения. Но още преди съветската инвазия в Украйна настроенията започнаха да се трансформират.
Скоро и в Словения?
През 2020 година партиите, които тогава образуваха държавното управление в Словения, включиха въвеждането на военна работа в съдружното си съглашение. Избраният за министър председател Янез Янша към този момент се беше популяризирал като министър на защитата по време на 10-дневната война за самостоятелност на Словения през 1991 година
Той съобщи, че въоръжените сили на страната с бройка от едвам 7 000 души към този момент не могат да я защитят при положение на нахлуване, и се оплака, че младежите не умеят да боравят с оръжие.
Настоящето лявоцентристко държавно управление на Роберт Голоб не поддържа концепцията, само че преди парламентарните избори през март тази година партията Янша води в социологическите изследвания.
Ще последва ли и Сърбия този образец?
В Сърбия държавното управление от няколко години разисква опцията за въвеждане на наборна военна работа. Според министъра на защитата Братислав Гашич скоро в Народното събрание ще бъде импортиран съответният законопроект.
С увеличението на военните разноски поражда въпросът дали динамичността на Балканите би трябвало да тревожи останалата част от Европа.
Тоби Фогел от мозъчния концерн " Съвет за демократизация " смята, че вероятността за действителен спор остава ниска: " Военният аспект е по-скоро обвързван с готовността, а не с конкректни проекти и сигурно не с проекти на нахлуване ", споделя той пред Дъждовни води. " Сърбия няма желание да нападна Хърватия, Хърватия не има намерение да атакува Сърбия. "
Автор: Ги Де Лауни
