И медиите ще бъдат ключова битка в новата Европейска комисия
Новата Европейска комисия към момента има единствено ръководител, само че в публичното пространство към този момент се обрисуват главните сфери, в които ще се водят най-важните битки през мандата й. Новоизбраният ръководител на комисията Урсула фон дер Лайен да подсигурява, че свободата на медиите, отбраната на публицистите и достъпът на жителите на Европейски Съюз до информация ще са най-важните й политически цели през идващите 5 година, приканват в писмо най-големите журналистически организации в Европа - Международен алианс на публицистите, Асоциация на европейските публицисти, Репортери без граници, Article 19, Комитет за отбрана на публицистите, Европейска федерация на публицистите, Организация на медиите от Югоизточна Европа и други Апелът е изпратен и от името на Световната асоциация на издателите (WAN-IFRA), в която членува Съюзът на издателите в България.
Професионалните сдружения чакат от Фон дер Лайен да натовари един от заместниците си особено с медийната среда в Европа. „ Настоятелно ви призоваваме да назначите заместник-председател с явен и корав мандат за потребление на всички налични механизми на Европейски Съюз, в това число политически, законодателни и бюджетни, за отбрана на свободата на пресата и сигурността на публицистите. Призоваваме ви да посочите категорично тези отговорности, като ги определите като политически приоритет “, се споделя в апела. Журналистите желаят отрасловият зам.-шеф да разполага с задоволително постоянен и дълготраен мандат, с цел да организира промени. Те би трябвало да включват основаване на „ удобна правна и регулаторна среда за свободни, самостоятелни, плуралистични и разнородни медии и за сигурността на публицистите, без значение дали те са щатни чиновници, на свободна процедура и блогъри “. „ Журналистите би трябвало да са предпазени от правосъден тормоз, случайно подслушване и следене, клюка, прекомерно необятен обсег в приложението на така наречен национална сигурност и законодателството за битка с тероризма “, написа в писмото.
Макар апелът да е много общ, журналистическите организации са напипали задаващите се проблеми и най-важните предстоящи конфликтни точки. И са планували, че битката за и срещу преодоляването на медиите ще е един от главните сюжети през идващите години, както и че от Европейска комисия ще зависи доста кой ще вземе превъзходство в нея. Същата война се водеше в мандата на предишния Европарламент, в който новините за България не бяха по никакъв начин положителни. Още тогава се видя, че разпоредбите на Европейски Съюз може да се манипулират и да се транспонират в националните законодателства по този начин, че
да служат за напън върху публицистите
Както и че ръководещите у нас нямат никакви угризения да ги употребяват тъкмо по подобен метод. Достатъчно е да се напомни по какъв начин болшинството вкара регламента за отбраната на персоналните данни или така наречен GDPR. Въпреки че Брюксел категорично предизвести страните членки, че разпоредбите за запазване на персоналната информация не се отнасят за медиите, посредством редакции в Закона за отбрана на персоналните данни на процедура бе наложена държавна регулация върху журналистическата активност.
Реална заплаха да се случат същите, а и по-лоши неща, има и в мандата на новата Европейска комисия. Миналата есен например Европарламентът гласоподава промени в Директивата за аудиовизуални медийни услуги, която би трябвало да се въведе в локалните закони до есента на 2020 година Европейски Съюз дефинира задачата на промените като „ доближаване сред телевизионните услуги и интернет услугите “ и не ги обвърза по никакъв метод с работата на публицистите. „ Технологичното развиване дава опция за появяването на нови типове услуги и оферти за потребителите. Сближаването на медиите изисква обновена правна рамка за да се отразят развитията на пазара и да се реализира баланс сред достъпа до услуги за онлайн наличие, отбраната на потребителите и конкурентоспособността “, се споделяше в претекстовете.
Управляващите партии у нас обаче към този момент разчетоха приемането на новата директивата като комфортен миг за директна интервенция в работата на медиите. Ключови фактори – и в ГЕРБ, и в „ Обединени патриоти “, а също и в Движение за права и свободи, към този момент няколко пъти обявиха, че транспонирането ще бъде употребявано, с цел да се „ усъвършенства “ медийното законодателство. Последно в тази посока се изказа шефът на медийната комисия Вежди Рашидов, който преди дни приказва за предефиниране на понятия като независимост на словото и задача на публицистиката. Това стана при попълването на състава на Съвет за електронни медии, когато по предложение на Рашидов за негов член бе определена приключилата „ земеделска стопанска система “ Галина Георгиева. „ Явно в бъдеще ще обсъждаме доста съществено някои проблеми... тъй като за мен е доста значим въпросът до каква степен се базира свободата и чия привилегия е на словото? Когато приказваме за свободата на слово, какви ще бъдат функционалностите на контролиращите, на органа като Съвет за електронни медии, който с изключение на надзор би трябвало да има благоприятни условия и лостове да окаже въздействие “, разяснява Рашидов. Засега е известно, че към Министерството на културата към този момент действа работна група, чиято задача е да преведе директивата и да допише промени в Закона за радио и телевизия. Все още не е ясно кои са нейните членове, по кое време се събират те и какви оферти са създали досега.
В мандата на новата Европейска комисия сигурно доста ще се приказва и за отбраната на публичните медии от политически напън. Тази тематика също се разгоря с нова мощ през последните години в следствие от дейностите на управляващите освен в някогашни страни от Източния блок като Унгария, Чехия и Полша, само че и да вземем за пример в Австрия. Международен отчет сподели при започване на годината, че сега
78 на 100 от медиите в Унгария обслужват премиера
Виктор Орбан и че отпред на приятелския му кръг са публичната телевизия и радио. В отговор в Европа от ден на ден се приказва за промени в правната рамка, която да откъсне издържаните от данъкоплатците медии от опеката на политиците. Ако това се случи наистина и в случай че Брюксел предложи ефективни мерки, новината би била добра и за България. Макар медийната конюнктура у нас към този момент да остава настрана от вниманието на Брюксел, доказателствата за интервенция на ръководещите в активността на Българска национална телевизия и БНР са не по-малко по отношение на публичните оператори в Унгария и в Чехия. Достатъчно е да се напомнят изцяло дирижираните скорошни състезания за генерални шефове на " Сан Стефано " 29 и на " Драган Цанков " 4, за които „ Сега “ неведнъж писа. Не бива да се не помни, че макар всички неприятни вести оттова, и Унгария, и Чехия, да не приказваме за Австрия и Полша, са надалеч по-напред от 111-ата позиция на България в класацията по независимост на медиите.
Нови лица
След избора на Галина Георгиева в Съвет за електронни медии продължава наклонността на управителни позиции в медийни организации на прехрана на данъкоплатците да се назначават хора, които не са добре познати в професионалните среди. По предложение на новия общоприет шеф на БНР Светослав Костов Съвет за електронни медии утвърди Галя Тренчева, Димитър Димитров, Мария Маркова и Стефан Ташев за нови членове на управителния съвет на публичното радио. От изброените само Ташев е по-известен измежду публицистите, като за последно той бе началник на проправителствения уебсайт breaking.bg. През последните месеци Ташев неведнъж гостува в утринните блокове на малките екрани, където се изяви като пламенен защитник на ГЕРБ. Останалите нови в ръководството са по-непознати, като Димитров даже не е работил в БНР.
Професионалните сдружения чакат от Фон дер Лайен да натовари един от заместниците си особено с медийната среда в Европа. „ Настоятелно ви призоваваме да назначите заместник-председател с явен и корав мандат за потребление на всички налични механизми на Европейски Съюз, в това число политически, законодателни и бюджетни, за отбрана на свободата на пресата и сигурността на публицистите. Призоваваме ви да посочите категорично тези отговорности, като ги определите като политически приоритет “, се споделя в апела. Журналистите желаят отрасловият зам.-шеф да разполага с задоволително постоянен и дълготраен мандат, с цел да организира промени. Те би трябвало да включват основаване на „ удобна правна и регулаторна среда за свободни, самостоятелни, плуралистични и разнородни медии и за сигурността на публицистите, без значение дали те са щатни чиновници, на свободна процедура и блогъри “. „ Журналистите би трябвало да са предпазени от правосъден тормоз, случайно подслушване и следене, клюка, прекомерно необятен обсег в приложението на така наречен национална сигурност и законодателството за битка с тероризма “, написа в писмото.
Макар апелът да е много общ, журналистическите организации са напипали задаващите се проблеми и най-важните предстоящи конфликтни точки. И са планували, че битката за и срещу преодоляването на медиите ще е един от главните сюжети през идващите години, както и че от Европейска комисия ще зависи доста кой ще вземе превъзходство в нея. Същата война се водеше в мандата на предишния Европарламент, в който новините за България не бяха по никакъв начин положителни. Още тогава се видя, че разпоредбите на Европейски Съюз може да се манипулират и да се транспонират в националните законодателства по този начин, че
да служат за напън върху публицистите
Както и че ръководещите у нас нямат никакви угризения да ги употребяват тъкмо по подобен метод. Достатъчно е да се напомни по какъв начин болшинството вкара регламента за отбраната на персоналните данни или така наречен GDPR. Въпреки че Брюксел категорично предизвести страните членки, че разпоредбите за запазване на персоналната информация не се отнасят за медиите, посредством редакции в Закона за отбрана на персоналните данни на процедура бе наложена държавна регулация върху журналистическата активност.
Реална заплаха да се случат същите, а и по-лоши неща, има и в мандата на новата Европейска комисия. Миналата есен например Европарламентът гласоподава промени в Директивата за аудиовизуални медийни услуги, която би трябвало да се въведе в локалните закони до есента на 2020 година Европейски Съюз дефинира задачата на промените като „ доближаване сред телевизионните услуги и интернет услугите “ и не ги обвърза по никакъв метод с работата на публицистите. „ Технологичното развиване дава опция за появяването на нови типове услуги и оферти за потребителите. Сближаването на медиите изисква обновена правна рамка за да се отразят развитията на пазара и да се реализира баланс сред достъпа до услуги за онлайн наличие, отбраната на потребителите и конкурентоспособността “, се споделяше в претекстовете.
Управляващите партии у нас обаче към този момент разчетоха приемането на новата директивата като комфортен миг за директна интервенция в работата на медиите. Ключови фактори – и в ГЕРБ, и в „ Обединени патриоти “, а също и в Движение за права и свободи, към този момент няколко пъти обявиха, че транспонирането ще бъде употребявано, с цел да се „ усъвършенства “ медийното законодателство. Последно в тази посока се изказа шефът на медийната комисия Вежди Рашидов, който преди дни приказва за предефиниране на понятия като независимост на словото и задача на публицистиката. Това стана при попълването на състава на Съвет за електронни медии, когато по предложение на Рашидов за негов член бе определена приключилата „ земеделска стопанска система “ Галина Георгиева. „ Явно в бъдеще ще обсъждаме доста съществено някои проблеми... тъй като за мен е доста значим въпросът до каква степен се базира свободата и чия привилегия е на словото? Когато приказваме за свободата на слово, какви ще бъдат функционалностите на контролиращите, на органа като Съвет за електронни медии, който с изключение на надзор би трябвало да има благоприятни условия и лостове да окаже въздействие “, разяснява Рашидов. Засега е известно, че към Министерството на културата към този момент действа работна група, чиято задача е да преведе директивата и да допише промени в Закона за радио и телевизия. Все още не е ясно кои са нейните членове, по кое време се събират те и какви оферти са създали досега.
В мандата на новата Европейска комисия сигурно доста ще се приказва и за отбраната на публичните медии от политически напън. Тази тематика също се разгоря с нова мощ през последните години в следствие от дейностите на управляващите освен в някогашни страни от Източния блок като Унгария, Чехия и Полша, само че и да вземем за пример в Австрия. Международен отчет сподели при започване на годината, че сега
78 на 100 от медиите в Унгария обслужват премиера
Виктор Орбан и че отпред на приятелския му кръг са публичната телевизия и радио. В отговор в Европа от ден на ден се приказва за промени в правната рамка, която да откъсне издържаните от данъкоплатците медии от опеката на политиците. Ако това се случи наистина и в случай че Брюксел предложи ефективни мерки, новината би била добра и за България. Макар медийната конюнктура у нас към този момент да остава настрана от вниманието на Брюксел, доказателствата за интервенция на ръководещите в активността на Българска национална телевизия и БНР са не по-малко по отношение на публичните оператори в Унгария и в Чехия. Достатъчно е да се напомнят изцяло дирижираните скорошни състезания за генерални шефове на " Сан Стефано " 29 и на " Драган Цанков " 4, за които „ Сега “ неведнъж писа. Не бива да се не помни, че макар всички неприятни вести оттова, и Унгария, и Чехия, да не приказваме за Австрия и Полша, са надалеч по-напред от 111-ата позиция на България в класацията по независимост на медиите.
Нови лица
След избора на Галина Георгиева в Съвет за електронни медии продължава наклонността на управителни позиции в медийни организации на прехрана на данъкоплатците да се назначават хора, които не са добре познати в професионалните среди. По предложение на новия общоприет шеф на БНР Светослав Костов Съвет за електронни медии утвърди Галя Тренчева, Димитър Димитров, Мария Маркова и Стефан Ташев за нови членове на управителния съвет на публичното радио. От изброените само Ташев е по-известен измежду публицистите, като за последно той бе началник на проправителствения уебсайт breaking.bg. През последните месеци Ташев неведнъж гостува в утринните блокове на малките екрани, където се изяви като пламенен защитник на ГЕРБ. Останалите нови в ръководството са по-непознати, като Димитров даже не е работил в БНР.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ