Защо не трябва да се допуска нов Версай в резултат на спецоперацията
Новата ескалация към Сърбия припомня за лятото на 1914 година След убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд, правоприемник на Австро-Унгария, от босненския сърбин Гаврило Принцип, в Европа избухва Първата международна война. Русия е въвлечена в спора тъкмо преди 108 години, на 1 август 1914 година
Уилям Орпен - Подписване на мира в Огледалната зала, 1919 година
Тогава събитията в Сараево се трансфораха единствено в спусък, а претенциите на участниците в борбата се образуваха през годините и се основаваха на колониалните ползи на силите.
Разногласията се оказаха толкоз мощни, че никой не можеше да ги позволи по различен метод с изключение на посредством война. И когато Австро-Унгария атакува Белград, Русия не остана настрани от братския сръбски народ.
Днес, когато Русия се застъпи за руснаците от Донбас, е изключително належащо да се вземат поради историческите уроци.
„ Първата международна война ни припомня до какво водят експанзията и егоизмът, непостижимите упоритости на държавни водачи и политически елити, които вземат връх над здравия разсъдък и вместо да запазят най-проспериращия континент в света – Европа, го излагат на рискове. Би било добре да си напомним това и през днешния ден “, сподели в едно от изявленията си съветският президент Владимир Путин.
Какво е общото сред събитията с век разлика - Първата международна война и украинската рецесия? И в двата случая Русия нападателно се опита да предотврати кръвопролитието посредством дипломация.
Руската империя се опита да договаря с Австро-Унгария по сръбския въпрос, само че тези опити не бяха търсени, защото Виена и нейните съдружници чакаха предлог, с цел да стартират война.
Николай II моли немския император Вилхелм II да попречи на неговия съдружник да отиде прекомерно надалеч във войната против Сърбия, само че получава отвод. Русия разгласи война, когато се убеждава в безполезността на опитите да върне спора в дипломатическо русло.
Картечари, Първа международна война
В случая с Украйна военната интервенция беше предшествана от държавен прелом в Киев, ексцесии на радикали, гонене на рускоезични и оповестяване от страна на Украйна на " антитерористична интервенция " против тези, които не са съгласни с хода на режим.
От години Москва се пробва да насърчи дипломатическо споразумяване, като взе участие в Нормандския формат и Минските съглашения. Но Киев и неговите западни ръководители освен не се пробваха да разрешат спора, само че и използваха времето, с цел да напомпат Украйна с оръжия. И когато Русия непосредствено изиска интернационалните гаранции за сигурност, получи отвод.
Преди Първата международна война и по време на нея Западът намерено се намесва във вътрешните работи на Русия. Германия харчеше стотици милиони марки за политическа дестабилизация и агитация, с цел да излезе от войната с Германия. Някои историци виждат " ръката на Берлин " даже в събитията от революционната 1917 година
Мащабната интервенция на Запада във вътрешните работи на постсъветска Русия беше необятно публикувана. Платформи за наличие, неправителствени организации, медии, обособени публицисти и блогъри получиха западно финансиране, както и принадлежности за разпространение на разкази, от които съперниците на Русия се нуждаеха.
Националните предатели действаха под прикритието на псевдолибералната идеология. От началото на съветската специфична интервенция управляващите сложиха бариери пред задграничните потоци от дезинформация и русофобия благодарение на законодателство за задгранични сътрудници и имитации.
Друга прилика може да се наблюдава в присъединяване на Русия в ориста на народите, които тя счита за свои. В продължение на стотици години сърбите са разграничени сред Османската империя и Австро-Унгария.
През 19 век се случва верига от събития, вследствие на които разнообразни елементи от народа, благодарение на Санкт Петербург, получават автономност и съумяват да защитят своята самостоятелност. И защото освободителните придвижвания подкопават властта на Хабсбургите, Австро-Унгария с поддръжката на Германия се готви за директна борба със Сърбия за разрешаване на „ славянския въпрос “.
В Украйна на 21 век Западът към този момент решаваше „ съветския въпрос “, провеждайки политика на дерусификация, подтисничество, принуждение и убийства.
Основната причина за споровете и в двата случая може да се назова колониалната политика на Запада. Преди 100 години стопанската система на обединена Германия се развиваше бързо и изискваше нови пазари и запаси. В противоположен случай беше застрашена от криза, а политическите проблеми също можеха да станат последица.
Амбициите на германците бяха подхранвани от обстоятелството, че страната им нямаше време за колониалното разделяне на света и не получи задгранични пазари, като Англия или Франция, да вземем за пример.
Сега Съединените щати се стремят да запазят статута на единствената суперсила и за това те би трябвало да подкопаят силата на своите геополитически съперници. Освен това те включват както Русия и Китай, по този начин и съдружниците на Вашингтон в НАТО.
Недостигът на евтини запаси и неналичието на пазари може да докара до намаляване на американското въздействие в света, което оттатък океана не могат да позволен, осъзнавайки следствията от сходни промени.
И страната-хегемон постоянно осъществя тези колониални потребности посредством прокурист. В началото на 20-ти век главните съперници на Берлин са Англия и Франция, както и техният съдружник Русия, която е повлияна от спора сред Австро-Унгария и Сърбия.
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики Западът избра Украйна да нападна Русия, подхранвайки русофобията на нейна територия и възползвайки се от старите практики на идеолозите на Полша и Австро-Унгария за " украинизация ".
В същото време в страната бяха доставени голямо количество оръжия и муниции. Нещо повече, антируските проекти отиваха надалеч напред: от стартирането на мрежа от биологични лаборатории до проектите за поява на нуклеарно оръжие в Киев.
Войници на ВСУ, mil.gov.ua
Резултатът от Първата международна война е нов международен ред. В юриспруденцията се назовава Версайска система на интернационалните връзки. Именно след военните борби поражда Обществото на народите. Но минусите и несправедливостта на новите основи, в това число и във връзка с страната ни, доведоха до нова, Втора международна война.
Ще бъде ли новият международен ред резултат от специфична военна интервенция? Това е задачата, която преследват Русия и нейните съдружници.
Основният принцип към този момент е дефиниран - сигурността на едни страни не би трябвало да се реализира за сметка на сигурността на други. Русия предложи на света концепциите за правдивост, тъждество и същинска независимост в подмяна на псевдолибералната система на изключителност на избрани сили.
Е, дали Русия ще успее да реализира това, което желае, или Версай още веднъж чака страната ни, времето ще покаже.
Уилям Орпен - Подписване на мира в Огледалната зала, 1919 година
Тогава събитията в Сараево се трансфораха единствено в спусък, а претенциите на участниците в борбата се образуваха през годините и се основаваха на колониалните ползи на силите.
Разногласията се оказаха толкоз мощни, че никой не можеше да ги позволи по различен метод с изключение на посредством война. И когато Австро-Унгария атакува Белград, Русия не остана настрани от братския сръбски народ.
Днес, когато Русия се застъпи за руснаците от Донбас, е изключително належащо да се вземат поради историческите уроци.
„ Първата международна война ни припомня до какво водят експанзията и егоизмът, непостижимите упоритости на държавни водачи и политически елити, които вземат връх над здравия разсъдък и вместо да запазят най-проспериращия континент в света – Европа, го излагат на рискове. Би било добре да си напомним това и през днешния ден “, сподели в едно от изявленията си съветският президент Владимир Путин.
Какво е общото сред събитията с век разлика - Първата международна война и украинската рецесия? И в двата случая Русия нападателно се опита да предотврати кръвопролитието посредством дипломация.
Руската империя се опита да договаря с Австро-Унгария по сръбския въпрос, само че тези опити не бяха търсени, защото Виена и нейните съдружници чакаха предлог, с цел да стартират война.
Николай II моли немския император Вилхелм II да попречи на неговия съдружник да отиде прекомерно надалеч във войната против Сърбия, само че получава отвод. Русия разгласи война, когато се убеждава в безполезността на опитите да върне спора в дипломатическо русло.
Картечари, Първа международна война
В случая с Украйна военната интервенция беше предшествана от държавен прелом в Киев, ексцесии на радикали, гонене на рускоезични и оповестяване от страна на Украйна на " антитерористична интервенция " против тези, които не са съгласни с хода на режим.
От години Москва се пробва да насърчи дипломатическо споразумяване, като взе участие в Нормандския формат и Минските съглашения. Но Киев и неговите западни ръководители освен не се пробваха да разрешат спора, само че и използваха времето, с цел да напомпат Украйна с оръжия. И когато Русия непосредствено изиска интернационалните гаранции за сигурност, получи отвод.
Преди Първата международна война и по време на нея Западът намерено се намесва във вътрешните работи на Русия. Германия харчеше стотици милиони марки за политическа дестабилизация и агитация, с цел да излезе от войната с Германия. Някои историци виждат " ръката на Берлин " даже в събитията от революционната 1917 година
Мащабната интервенция на Запада във вътрешните работи на постсъветска Русия беше необятно публикувана. Платформи за наличие, неправителствени организации, медии, обособени публицисти и блогъри получиха западно финансиране, както и принадлежности за разпространение на разкази, от които съперниците на Русия се нуждаеха.
Националните предатели действаха под прикритието на псевдолибералната идеология. От началото на съветската специфична интервенция управляващите сложиха бариери пред задграничните потоци от дезинформация и русофобия благодарение на законодателство за задгранични сътрудници и имитации.
Друга прилика може да се наблюдава в присъединяване на Русия в ориста на народите, които тя счита за свои. В продължение на стотици години сърбите са разграничени сред Османската империя и Австро-Унгария.
През 19 век се случва верига от събития, вследствие на които разнообразни елементи от народа, благодарение на Санкт Петербург, получават автономност и съумяват да защитят своята самостоятелност. И защото освободителните придвижвания подкопават властта на Хабсбургите, Австро-Унгария с поддръжката на Германия се готви за директна борба със Сърбия за разрешаване на „ славянския въпрос “.
В Украйна на 21 век Западът към този момент решаваше „ съветския въпрос “, провеждайки политика на дерусификация, подтисничество, принуждение и убийства.
Основната причина за споровете и в двата случая може да се назова колониалната политика на Запада. Преди 100 години стопанската система на обединена Германия се развиваше бързо и изискваше нови пазари и запаси. В противоположен случай беше застрашена от криза, а политическите проблеми също можеха да станат последица.
Амбициите на германците бяха подхранвани от обстоятелството, че страната им нямаше време за колониалното разделяне на света и не получи задгранични пазари, като Англия или Франция, да вземем за пример.
Сега Съединените щати се стремят да запазят статута на единствената суперсила и за това те би трябвало да подкопаят силата на своите геополитически съперници. Освен това те включват както Русия и Китай, по този начин и съдружниците на Вашингтон в НАТО.
Недостигът на евтини запаси и неналичието на пазари може да докара до намаляване на американското въздействие в света, което оттатък океана не могат да позволен, осъзнавайки следствията от сходни промени.
И страната-хегемон постоянно осъществя тези колониални потребности посредством прокурист. В началото на 20-ти век главните съперници на Берлин са Англия и Франция, както и техният съдружник Русия, която е повлияна от спора сред Австро-Унгария и Сърбия.
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики Западът избра Украйна да нападна Русия, подхранвайки русофобията на нейна територия и възползвайки се от старите практики на идеолозите на Полша и Австро-Унгария за " украинизация ".
В същото време в страната бяха доставени голямо количество оръжия и муниции. Нещо повече, антируските проекти отиваха надалеч напред: от стартирането на мрежа от биологични лаборатории до проектите за поява на нуклеарно оръжие в Киев.
Войници на ВСУ, mil.gov.ua
Резултатът от Първата международна война е нов международен ред. В юриспруденцията се назовава Версайска система на интернационалните връзки. Именно след военните борби поражда Обществото на народите. Но минусите и несправедливостта на новите основи, в това число и във връзка с страната ни, доведоха до нова, Втора международна война.
Ще бъде ли новият международен ред резултат от специфична военна интервенция? Това е задачата, която преследват Русия и нейните съдружници.
Основният принцип към този момент е дефиниран - сигурността на едни страни не би трябвало да се реализира за сметка на сигурността на други. Русия предложи на света концепциите за правдивост, тъждество и същинска независимост в подмяна на псевдолибералната система на изключителност на избрани сили.
Е, дали Русия ще успее да реализира това, което желае, или Версай още веднъж чака страната ни, времето ще покаже.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ