Джокович: Бях атакуван от целия свят, така функционира обществото
Новак Джокович съобщи, че съгласно него актуалното общество значително е изгубило способността си да бъде непретенциозно и състрадателно и всички би трябвало да поставим старания това да се промени. Рекордьорът по трофеи от Australian Open даде доста забавно изявление пред Саша Озмо от Tennis Majors, в което разяснява голям брой забавни тематики. Той разкри на какво го е научило претърпяното в Австралия предходната година, по какъв начин би желал да бъде запомнен, кои спортисти го въодушевяват и има ли късмет да забележим Ник Кирьос на шампионата в Белград.
– Често казваш, че човек се учи, до момента в който е жив. Какво научи за себе си през последните 12 месеца? Как ти се отрази случилото се в Австралия предходната година?
– Да, всеки ден е нов урок. Най-важните неща, на които се научих след случилото се, са самообладание, религия в себе си и праволинейно придържане към правилата. Преживях доста компликации както в Австралия, по този начин и по-късно. Бях нападнат от съвсем целия свят, само че чаках това поради метода, по който действа обществото в наши дни – постоянно има някой, който е отговорен за нещо. Така се играе играта и се крият всякакви неща. Макар да бях наясно с това, ми беше доста мъчно да се оправя. Търпението и поддръжката на околните ми ми помогнаха да преодолея всички провокации и да бъда там, където съм сега. Винаги се пробвам да бъда по-добър и посрещам с отворени прегръдки всички житейски уроци.
– Кого от останалите играчи виждаш като главен съперник на Australian Open и кой съгласно теб може да се трансформира в сензацията на шампионата?
– Всички играчи от челните позиции на ранглистата са най-опснитем и съперници. Винаги е било по този начин. Циципас, Синер, Зверев, несъмнено – Надал и Медведев, изключително Рафа, който е деец като мен. Когато приказваме за млади играчи, е ясно, че тези, които изпъкват, са Холгер Руне и Карлос Алкарас, който, за жалост, не е в Мелбърн. И двамата са единствено на 19 години, само че все пак Карлос изцяло справедливо е №1, защото изигра необикновен сезон. Мисля, че сега за почитателите е доста забавно да гледат шампионатите от Големия шлем, изключително когато всички сме здрави и участваме, защото се получават голям брой трагични мачове и в никакъв случай не можеш да си сигурен кой ще завоюва купата.
– Хората видяха, че си заякнал по време на предсезонната подготовка, може би си качил 2-3 кг.
– Вече ги смъкнах (смее се). Ако би трябвало да съм по-точен – смъкнах 1,5 кг тегло в Аделаида. Случва се. По време на предсезонната подготовка, когато няма шампионати, е по-лесно да натрупаш мускулна маса, въпреки че в тениса имаме по-малко благоприятни условия за това спрямо другите спортове. Сега имах този късмет и се веселя, че положените старания се отплатиха. Турнирите постоянно са изтощителни, тъй че се надявам да съумея да възстановя силата си през идващите няколко дни.
– Изпълни ли обещанието си към Ник Кирьос да го изведеш на вечеря? Има ли късмет да го забележим на шампионата в Белград някой ден?
– Не, към момента не сме вечеряли дружно, само че допускам, че в Мелбърн ще имаме доста благоприятни условия за това. Относно шампионата в Белград – поради обстоятелството, че той бе измежду малцината, които ме поддържаха по това време предходната година, мисля, че мнението на сръбските почитатели за него към този момент е доста по-позитивно и те сигурно ще се радват да го видят онлайн. Ще се радваме да го посрещнем и съм сигурен, че Белград доста ще му хареса и ще почувства обичта на хората. Ако пожелае да пристигна – постоянно е добре пристигнал.
– По време на Australian Open 2021 разгласи, че ще излезе документален филм за теб, само че премиерата бе отсрочена на няколко пъти. Какво се случва понастоящем с този план?
– Настъпиха някои промени, изключително след случилото се предходната година. Бяхме изготвили график, само че по-късно се наложи да променим проектите си и в този момент се приспособяваме към обстановката. Все още не мога да посоча съответна дата, само че мисля, че към средата на годината всичко би трябвало да е готово. В момента сме в процеса на постпродукция, на финалната права сме и хората скоро ще могат да го видят. Има доста материал, защото претърпях много неща, и към момента решаваме дали да бъде филм или сериал.
– Как би желал да бъдеш запомнен?
– С персоналните ми качества. Надявам се по-скоро с добродетелите ми, в сравнение с с минусите, каквито безспорно имам, сходно на всяко човешко създание. Опитвам се да се любувам на живота, без да не помня, че има доста хора, които не са имали същия шанс като мен. Средата, в която израснах, ми оказа помощ да не не помня това. Винаги ще помня от кое място съм тръгнал. Всичко, което имам, съм го спечелил с труд и благодарение на околните си. Никой не ми е подарил нищо. Опитвам се да популяризирам тази положителна сила измежду почитателите по света. Искам хората да се усещам добре, когато са на мачовете ми и да ме запомнят като човек, който го е било грижа за другите. Разбира се, и с триумфите ми в тениса, за които се надявам, че ще продължат да идват.
– В свое скорошно изявление звездата от NBA Богдан Богданович показа, че твоите препоръки са му помогнали доста. Самият ти си казвал, че се възхищаваш на Коби Брайънт. Кои са останалите спортисти, които са били твои идоли през годините?
– Има доста спортисти, които са оказали въздействие върху мен. Спомена Коби Брайънт и това в действителност е по този начин. Трябва да посоча и Диего Марадона. С него на няколко пъти сме разговаряли за спорта и живота и ми даде някои доста положителни препоръки. Същото важи и за Майкъл Джордан. Ако приказваме за хора от света на тениса, би трябвало да отлича Пийт Сампрас, както и Андре Агаси и Борис Бекер, които бяха мои треньори. Уважавам историята на всеки спорт и достиженията на всички велики персони, помогнали за това спортът да се трансформира в международен феномен.
– Животът ти отвън корта е много необикновен в някои връзки. Как успяваш да балансираш тениса и времето за себе си?
– Не е елементарно, няма открита формула. Подобно на всеки, чиято работа изисква голям брой пътувания, изпитвам много усложнения когато става дума за опциите да извозвам време със фамилията си. Не го върша толкоз, колкото би ми се желало. Сега съм в Австралия за месец и е много тежко. Плача всякога, когато напущам дома си. Понякога ми се желае да беше друго, само че както споделих, признателен съм за живота, който повеждам, защото доста хора изпитват големи компликации. Често си подсещам това, само че фамилията ми въпреки всичко ми липсва. Със брачната половинка ми непрекъснато търсим салдото в това отношение. Понякога съумяваме, различен път – не. Животът е подобен, върховете и спадовете се редуват, тъй че най-хубавото, което човек би могъл да направи, е да остане правилен на себе си и да се приспособява към събитията.
– В днешни дни младите играчи прекарват доста време на телефоните и в обществените мрежи, като по този метод се разсейват съществено. Как действаш ти в това отношение?
– Аз също извозвам много време на телефона от време на време. В днешни дни това е обикновено, само че не е потребно поради разсейването, радиацията и пристрастяването. Харесвам Instagram, защото съм обожател на фотосите. В същото време обаче се пробвам да не извозвам прекалено много време в обществените мрежи, с цел да мога да имам повече благоприятни условия да поддържам връзка с хората в действителния свят. В днешно време това не е елементарно, защото на всеки шампионат играчите са непрекъснато с телефон в ръка и няма доста другарство. Съветът ми към младите е да внимават с това и да намират мярка, както и да не употребяват телефоните вечер, защото светлината от екрана вреди на съня. Аз от време на време също извозвам доста време на телефона, най-много когато съм надалеч от фамилията си, само че всичко зависи от събитията.
– По отношение на предразсъдъците по отношение на спортистите от Източна Европа, Иван Лендъл предприе доста по-различен метод от теб – той нямаше нищо срещу да е „ неприятният “. Ти обаче си изцяло друг – усмихваш се, отзивчив си с всички. Какво те кара да се отнасяш по този начин?
– Не постоянно съм подобен. Аз също позволявам неточности по отношение на околните си и съм им в действителност признателен, че ме търпят както на корта, по този начин и отвън него. Аз също от време на време експлодирам и съм в неприятно въодушевление, тъй че никога не настоявам, че съм въплъщение на всички добродетели. Много съм надалеч от това. В същото време обаче считам, че човек би трябвало да бъде отворен към света и да е подготвен да се учи. За мен не е проблем да се извиня, в случай че не съм бил прав. Човешко е да се бърка. Полезно е да осъзнаеш грешката си и да се покаеш, само че по-късно би трябвало да продължиш напред, защото неизбежно ще направиш още доста неточности. Такъв е животът. В днешни дни все по-често виждам, изключително в западните страни, че хората са изгубили скромността си и не са отворени един към различен. Това се дължи най-много на преследването на материални богатства, при което се загърбват голям брой същински полезности. Обществото е такова – медиите всеки ден ни споделят какво да купуваме, по какъв начин да се държим и от какво да се опасяваме. В спортът, изключително в самостоятелните, битува схващането, че единствено първото място има значение. Аз също желая да надвивам, несъмнено, само че човек би трябвало да се научи да се любува на пътя към триумфа. Непрестанно си го подсещам. Като цяло мисля, че хората би трябвало да изпитваме по-голямо почитание един към различен и да демонстрираме повече емпатия към компликациите, с които другите се сблъскват. Всички са доста смели в обществените мрежи и на трибуните, само че когато ги срещнеш лице в лице, стават изцяло разнообразни хора. Това е единствено един от образците за методът, по който е построено актуалното общество.
