Семейство и училище се борят с болестта на 9-годишно момче
Нова тв
Едно 9-годишно момче сплотява обичта и напъните на родителите, учебното заведение и приятелите си. Сигурно доста пъти сте чували, че болните деца са изоставени, че другите деца ги е боязън от тях, че учебното заведение и обществото не ги одобряват. Историята на Виктор обаче демонстрира, че тъкмо противоположното е изцяло допустимо.
Той знае за Турция освен от уроците. Там върви на лечения със стволови кафези. Диагнозата му е мускулна дистрофия дюшен. „ Това е генетично заболяване, което визира мускулите. Започва от крачетата и последователно визира и останалите органи. Нещото, което към този момент ни оказва помощ, като позитивен резултат е лечението със стволови кафези. Това е терапия, която наваксва мъртвите мускулни кафези. Тоест, на мястото им идват нови живи кафези, които да подкрепят придвижването на детето ”, споделя Моника Димитрова.
Семейството няма финансовата опция да заплаща всички нужни лечения. Само за идната назначена трябват 6 000 $. Междувременно Виктор се утежнява и не може да върви на учебно заведение. Затова учебното заведение идва при него.
„ В началото ми беше мъчно да го убедя, че аз съм човек, който идва да му оказва помощ, а не човек, който идва да го изпитва. Въпреки че и аз пребивавам далечко и нямам нито кола, нито нищо, пристигам. Все отново, не можеш да го оставиш! Той е от моя клас! ”, споделя учителят Кристина Тодорова.
Съучениците на Виктор към този момент го виждат два пъти в годината - при започване на образователната година и в края й. Но това изобщо не значи, че го не помнят. Дори тъкмо противоположното. Защото никой не е отговорен, когато от томболата на живота не изтегли хубавите дарове.
Не за първи път учители, родители и деца органзират благотворителни базари, с цел да събират средства за лекуването на Виктор. „ Никой родител не би трябвало да си оставя децата, би трябвало да се бори до края и в последна сметка аз имам вяра, че ще се оправят нещата ”, споделя Пламен Димитров.
Няма обаче очакване по кое време нещата ще се оправят. Засега помощниците на Виктор са уверени, че могат да разчитат единствено на хората и на себе си. Два пъти са кандидатствали лекуването със стволови кафези в Турция да се финансира от страната. И двата пъти са получавали отвод - един път с аргумента, че може и в България. Вторият път, тъй като нямало задоволително доказателства за неговата успеваемост. „ Аз не приписвам огромно внимание на тези спирачки, ние си продължаваме право към задачата. Ние вършим всичко допустимо, в действителност! Обожавам децата си ще направя всичко за тях ”, споделя Моника Димитрова.
Така дните на момчето главно минават в дома - в игри с бебто, насладата от ученето и излизането понякога за рехабилитации. Въпреки всичко или може би тъкмо поради всичко, е признателен.
Уроците в тази история не са единствено за Виктор. Уроците са и за възрастните - че от време на време децата са по-смели от тях. Уроците са и за системата. Че от време на време децата могат повече от нея.
Ако Виктор, фамилията и съучениците му са въодушевили и Вас, може да помогнете.
Дарителска сметка: BG11UBBS80021051086240
BIC: UBBSBGSF
титуляр: Моника Димитрова
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
рекламаФорумФорум--> --> 
реклама
реклама За Петел|Рекламни тарифи|Условия
Едно 9-годишно момче сплотява обичта и напъните на родителите, учебното заведение и приятелите си. Сигурно доста пъти сте чували, че болните деца са изоставени, че другите деца ги е боязън от тях, че учебното заведение и обществото не ги одобряват. Историята на Виктор обаче демонстрира, че тъкмо противоположното е изцяло допустимо.
Той знае за Турция освен от уроците. Там върви на лечения със стволови кафези. Диагнозата му е мускулна дистрофия дюшен. „ Това е генетично заболяване, което визира мускулите. Започва от крачетата и последователно визира и останалите органи. Нещото, което към този момент ни оказва помощ, като позитивен резултат е лечението със стволови кафези. Това е терапия, която наваксва мъртвите мускулни кафези. Тоест, на мястото им идват нови живи кафези, които да подкрепят придвижването на детето ”, споделя Моника Димитрова.
Семейството няма финансовата опция да заплаща всички нужни лечения. Само за идната назначена трябват 6 000 $. Междувременно Виктор се утежнява и не може да върви на учебно заведение. Затова учебното заведение идва при него.
„ В началото ми беше мъчно да го убедя, че аз съм човек, който идва да му оказва помощ, а не човек, който идва да го изпитва. Въпреки че и аз пребивавам далечко и нямам нито кола, нито нищо, пристигам. Все отново, не можеш да го оставиш! Той е от моя клас! ”, споделя учителят Кристина Тодорова.
Съучениците на Виктор към този момент го виждат два пъти в годината - при започване на образователната година и в края й. Но това изобщо не значи, че го не помнят. Дори тъкмо противоположното. Защото никой не е отговорен, когато от томболата на живота не изтегли хубавите дарове.
Не за първи път учители, родители и деца органзират благотворителни базари, с цел да събират средства за лекуването на Виктор. „ Никой родител не би трябвало да си оставя децата, би трябвало да се бори до края и в последна сметка аз имам вяра, че ще се оправят нещата ”, споделя Пламен Димитров.
Няма обаче очакване по кое време нещата ще се оправят. Засега помощниците на Виктор са уверени, че могат да разчитат единствено на хората и на себе си. Два пъти са кандидатствали лекуването със стволови кафези в Турция да се финансира от страната. И двата пъти са получавали отвод - един път с аргумента, че може и в България. Вторият път, тъй като нямало задоволително доказателства за неговата успеваемост. „ Аз не приписвам огромно внимание на тези спирачки, ние си продължаваме право към задачата. Ние вършим всичко допустимо, в действителност! Обожавам децата си ще направя всичко за тях ”, споделя Моника Димитрова.
Така дните на момчето главно минават в дома - в игри с бебто, насладата от ученето и излизането понякога за рехабилитации. Въпреки всичко или може би тъкмо поради всичко, е признателен.
Уроците в тази история не са единствено за Виктор. Уроците са и за възрастните - че от време на време децата са по-смели от тях. Уроците са и за системата. Че от време на време децата могат повече от нея.
Ако Виктор, фамилията и съучениците му са въодушевили и Вас, може да помогнете.
Дарителска сметка: BG11UBBS80021051086240
BIC: UBBSBGSF
титуляр: Моника Димитрова
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ