Скандално: Поправка в Плана направена в последния момент лишава България от общодостъпен интернет
Нова скандална смяна в Плана за възобновяване и резистентност от Европейски Съюз направи държавното управление в последния миг без необятно разискване и без сериозна обосновка. На процедура страната се отхвърля от въвеждането на широколентов интернет, който ще покрие цялата страна, а на негово място ще се основава нещо като държавен телеком, който съгласно специалисти е жертван на банкрут.
За смяната сигнализира някогашния зам.-министър на превоза в служебните държавни управления на Стефан Янев Андреана Атанасова. Според нея Планът е редактиран и изменен съвсем напълно по отношение на версията, която беше обществено обявена от държавното управление на ГЕРБ през април 2020 година и публично показана от служебния кабинет на 15.10.2021 година
Ето какво съобщи пред „ 24 часа “, Андреана Атанасова – ръководител на Управителния съвет на Алианса на софтуерната промишленост:
„ Определено съм сюрпризирана и освен аз, само че и цялата телекомуникационна и софтуерна промишленост. Разгръщането на 5G мрежи е главен приоритет на Европейския съюз, който още през 2016 година одобри стратегически документ „ 5G за Европа: План за деяние “, който цели координирано въвеждане на 5G в страните от Европейски Съюз.
Неслучайно в насоките към страните членки по отношение на Механизма за възобновяване и резистентност е посочено, че непрекъсваемата 5G съгласуваност е основна за възобновяване на стопанските системи след рецесията.
Включването на този детайл в Националния проект за възобновяване и резистентност беше извънредно положително признат от Европейската комисия и неговото унищожаване може да докара до значително закъснение на България от общото софтуерно развиване в Европа и света.
С измененията се трансформира кардинално концепцията за обезпечаване на бързо и добре планувано покритие на територията на цялата страна с високосно широколентови мрежи.
В първичния вид на плана беше заложено създаване на пасивна инфраструктура за 5G мрежи по главните пътни коридори, която също като транспортните автомагистрали обезпечава бърза информационна съгласуваност на територията на цялата страна. Така във всички райони, употребявайки съществуващи уреди и изграждайки нови, се основава опция за разрастване на мрежи с доста огромен потенциал освен в урбанизирани територии, само че и в 500 едва обитаеми и отдалечени места, където се обезпечава достъп до широколентови услуги на 200 000 семейства.
Като настрана направление в този план беше планувана рационализация на съществуващата държавна Електронна съобщителна мрежа с оглед повишение на нейния потенциал. Проектът включваше с изключение на отворения и равнопоставен достъп до инфраструктурата на всички участници, по този начин и явен модел на обмисляне, създаване и стопанисване на построената мрежа посредством нотификация на една от най-често употребяваните за подобен тип действия в Европейски Съюз скица за държавна помощ.
След публикуването на модифицираните планове през март 2022 година се оказа, че този план е изменен заради неразбираеми аргументи, защото до декември 2021 година, когато по медиите се появи информация за забележките на Европейската комисия по публично импортирания план, мнения всъщност от страна на комисията в никакъв случай не е имало.
В новия вид се слага акцент в модернизацията и доизграждането на държавната мрежа до още 136 общини, като за задачата в началото плануваните средства от 98 млн. лева нарастват на 316 млн. лева за сметка на отпадането на 5G коридорите и концепцията за монтиране на слънчеви панели за зареждане на кафези в труднодостъпни региони.
Остава детайлът за създаване на широколентов достъп в едва обитаеми и отдалечени региони, в които ще бъде обезпечен достъп до 1GB съгласуваност на 300 000 души. Не излиза наяве кои са тези региони, по какъв начин са избрани, регистрирана ли е съществуващата инфраструктура и опцията за нейното преизползване, по какъв начин тъкмо е определен знакът за 300 хиляди души и какъв е ползата на операторите да употребяват опорната мрежа на администрацията, с цел да дават услуги на жителите в тези региони.
Защо държавния телеком е жертван на крах
Ролята на страната, изключително на един толкоз зрял конкурентен пазар, е да основава правни и регулаторни условия за ефикасното му развиване, а не да се включва като участник в него.
Съгласно годишния отчет на комисията за контролиране на известията за 2020 година у нас има регистрирани 1126 предприятия за даване на електронни мрежи и услуги, 861 от които реализират дейна активност.
Вложените вложения от 397 предприятия през същата година в построяването и поддържането на публични електронни съобщителни мрежи са в размер на 429,963 млн. лева
Държавата няма нито човешкия, нито финансовия запас, с цел да е ефикасен съперник на частните стопански субекти на този пазар.
Нормално е страната да насърчи интереса не посредством вложение в създаване на държавна мрежа, а посредством основаване на удобни условия на частните вложители и вложение в обществени услуги за жителите, подкрепяне повишението на цифровите умения и търсенето на жителите.
Всяка една услуга си има цена. За да може страната да предлага тази инфраструктура на операторите, то тя би трябвало да я поддържа и модернизира.
Разходите за това би трябвало да бъдат покривани или от доходи от даването й или от средства от държавния бюджет.
В показания план не е ясно какъв метод ще бъде определен и какъв е евентуалният интерес на операторите за потреблението на държавната мрежа.
Една от главните цели на Механизма за възобновяване и резистентност е да се подкрепят вложенията, които във времена на рецесии понижават фрапантно, с цел да се форсира възобновяване и да се ускори капацитетът за дълготраен напредък.Влагането на европейски средства за създаване на една пасивна инфраструктура ще освободи финансов запас на операторите, който ще се употребява за закупуване, инсталиране и стартиране в употреба на интензивно съоръжение. Това на практика води до понижаване на размера на вложената инвестиция и в последна сметка до понижаване на себестойността на услугите, които ще бъдат предлагани на крайните консуматори.
Предвидените средства бяха в размер на 55 млн. лева, които да се употребяват за абонаментни схеми и крайни устройства за прилагане на високоскоростен достъп до услуги.
Предишният вид на проекта беше обществено показан и необятно обсъждан в продължение на повече от една година. В поддръжка на този проект операторите публично заявиха, че се ангажират да влагат още 300 млн. лева в интензивно съоръжение и съществена мрежа, което е отразено и в оповестения вид на плана.
Сегашните генерални промени са направени на мрачно в последния миг и без необятно разискване с професионалната общественост.
А ето по какъв начин уеб сайтът Клуб “Z ” коментира проблема:
Държавата възнамерява да направи държавна телекомуникационна мрежа. Това излиза наяве от редактирания Национален проект за възобновяване и резистентност, качен на уеб страницата nextgeneration.bg.
Планът е редактиран и изменен съвсем напълно по отношение на версията, която беше обществено обявена от държавното управление на ГЕРБ през април 2020 година и публично показана от служебния кабинет на 15.10.2021 година
Правителствто на Бойко Борисов разгласи в края на мандата си, че в частта “телекомуникации ” възнамерява до 2025 година да бъде обезпечена съгласуваност от пето потомство (5G) по основни транспортни коридори и и да усъвършенства нтернет покритието в периферни, едва обитаеми и селски региони. Същевременно планът по Националния проект за възобновяване и резистентност „ Широкомащабно разрастване на цифрова инфраструктура на територията на България “ бе разгласен за обект с национално значение.
Първоначалният вид на Плана включваше финансиране, обезпечено напълно от Механизма за възобновяване и резистентност, което е на обща стойност 685,1 млн. лв.. Те бяха разпределени в пет посоки: обезпечаване на 5G съгласуваност по основни транспортни коридори; възстановяване на покритието в обитаемоте места; развиване на държавната опорна мрежа посредством увеличение на преносния ѝ капацитет; „ зелена “ свързаност; стимулиране на потреблението.
Тогава излиза наяве и че дейностите по плана ще привлекат спомагателни вложения от страна на телекомуникационните оператори в размер на 320 млн. лева, което е публично заложено в текста на Националния проект за възобновяване и резистентност.
Така наречените “5G коридори ” са фокус за еврокомисията още от 2018 година, когато няколко държави-членки започнаха значими стъпки за разширение на Европейската 5G мрежа посредством сключване на районни съглашения за 5G коридори. В разследване на тези нови съглашения, както и на предходните договорености сред други европейски страни, стартира да се построява паневропейска мрежа от 5G коридори със стотици километри автомагистрали. Целта е Европа да се нарежда на картата на 5G нововъведенията пред страни като Съединени американски щати, Япония, Южна Корея, Китай, които интензивно работят в тази посока.
На 11 март 2022 година на уеб страницата nextgeneration.bg, основан от държавното управление на ГЕРБ, се появява документ, озаглавен “Преработени в отговор на мненията на Европейска комисия планове в Националния проект за възобновяване и резистентност ”. Преработените планове са представяни изборно от вицепремиера Асен Василев. Проведени бяха обществени представяния по тематиките Енергетика, Транспорт и Здравеопазване, само че за телекомуникациите обществена информация липсва.
По време на чуване в пленарна зала на 11 март, Василев, представен от Дневник, сподели още, че “откакто е направен първичният вид на проекта, няма смяна в размера на грантовите схеми, а единствено в броя им, който е повишен ”. За разлика от оперативните стратегии парите по проекта се връщат, в случай че не си свършим работата по промените, акцентира Василев.
Обновеният документ обаче няма нищо общо с първичния му вид. Парите, които са планувани по плана и целят разгръщането на мрежи, които ще се употребяват от операторите, които по този начин или другояче имат лиценз за честотите, и които имат действителен капацитет да допринесат за възобновяване на стопанската система и в интерес на жителите посредством даване на услуги, се орязват доста.
Вместо обезпеченото покритие на съвсем цялата страна с гигабитова съгласуваност и 5G коридори, новият проект включва обезпечаване на достъп за единствено 300 000 души, които не е ясно на какъв принцип ще бъдат избирани. В предходния вид обсегът на проекта предвиждаше обезпечаване на покритие за над 200 000 семейства, което дейно покрива над 450 000 души.
Планът планува и още към 300 млн. лева, двойно повече от първичния вид, да бъдат отделени за рационализация на държавната мрежа, която ще обезпечи свързване на:
55% административни органи, в това число общини (официални документи, свързани със статута на жителите и тяхното имущество);
25% институции в областта на сигурността и публичната сигурност (полиция, съдилища, граничен контрол);
6% просветителни институции (училища, университети, университетски среди, читалищни и културни центрове);
6% институции за обществено подкрепяне (бюра по труда, обществено подпомагане);
4% здравни институции (болници, екипи за незабавна помощ, здравно осигуряване);
4% институции за гражданска отбрана (вкл. противопожарни отдели, помощ при бедствия).
Така действително страната желае да обезпечи съществена гигабитова съгласуваност на държавните институции, а не на бизнеса и жителите, което действително генерира добавена стойност в стопанската система. Според проекта “ Оптичната съгласуваност построена по тази активност ще се употребява за разширение на географския обсег и оптичния потенциал на Единната електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ) за свързване на общински центрове. ”
Още по-интересна е формулировката по отношение на това кой ще построява тази мрежа. На с. 7 от модифицирания проект написа, че “Условията за подписване на контракт за доставка и монтаж на интензивно съоръжение следва да плануват условия за обезпечаване на диверсификация на доставчиците, употребяващи разнообразни технологии и бизнес практики, които имат потенциал да се оправят с нарушаването на конкуренцията и да способстват за устойчивото развиване, зелената и цифровата промяна на българската стопанска система. ”
Обяснението на страната
Отдалечените и едва обитаемоте райони са стопански нерентабилни във връзка с пазарните механизми. Тяхното население има лимитирани финансови благоприятни условия и релативно едва познаване на интернет и осведомителните технологии, което допуска едва в началото търсене на съответните услуги. Социално-икономическите фактори, които способстват за ниското ниво на разпространяване на широколентовия достъп в селските региони, са ниските приходи на популацията, неприятното обучение и неналичието на достъп до нови технологии, неприятното качество на услугите или застаряването на популацията. Характеристиките на тези райони изясняват неналичието на самодейност на частния бранш и лимитираните частни вложения.
Тук се намесва страна, съгласно която “това изисква държавна интервенция в тези райони, с цел да се откри трайно решение на казуса и да се подтиква икономическият напредък. ”
Как си показва страната, че това ще се случи?
За приблизително обитаемоте региони е оправдано да се обезпечи широколентова съгласуваност за потребностите на държавните институции и обществените институции като общини, библиотеки, учебни заведения и други,
Създаване на безвъзмездни безжични зони към публични здания и институции, създаване на локални информационни възли, свързани с високоскоростни линии, към национални опорни мрежи и други
Стимулиране на предлагането и търсенето на услуги, реализирани посредством широколентови мрежи, ориентирани към повишение на цифровата просветеност на популацията и поощряване на потреблението на електронни услуги.
Според проекта ще бъде регламентиран отворен достъп за всички лицензирани мобилни оператори, които биха имали пазарен интерес да обезпечат високоскоростно мобилно покритие. Не е ясно по какъв начин операторите ще имат интерес да употребяват инфраструктура, която е построена и следена от страната и то в региони, в които пазарната логичност по принцип не би довела до въвеждане на мрежа. Нещо повече, основаване на обществени WiFi мрежи в условия, в които 5G може да обезпечи доста по-добро качество, обсег и даже улеснение за потребителя, е предложение със съмнителни резултати.
Въпреки че измененията се вършат под мотото страната да обезпечи интернет там, където няма икономическа логичност операторите да градят мрежа, създателите на проекта признават, че в действителност “пасивната инфраструктура ще размени до известна степен съществуващата инфраструктура. Не се планува, че всички съществуващи оператори ще мигрират към новата мрежа, а по-скоро ще продължат да експлоатират своите съществуващи мрежи. ”
Това на процедура значи, че страната ще дублира съществуващи мрежи на телекомите, без да е ясно какво ще реализира с това. И също така тези промени са ориентирани към крайни консуматори едвам индиректно, фокусът е върху администрацията, общините (55% от таргета), полицията, съдилищата и други държавни институции.
Индикаторите за триумф показват, че от стартова стойност 129 общински центрове, през 2026 година страната възнамерява да доближи 256 общини. Броят хора “с вероятен достъп ” съгласно плана е 300 000 души. Според документа 99.9% от дейностите ще бъдат възлагани посредством публични поръчки по Закона за публичните поръчки, които постоянно лишават години и съвсем постоянно са обжалвани от участниците. Дори проектът да бъде утвърден на следващия ден, селекцията на реализатори и постигане до триумф до крайния период 2026 година е по-скоро нереалистично. Не е ясно и какво ще се случва с държавната мрежа след този период.
Какъв е опитът на страната с построяването на социална мрежа
Държавата към този момент има опит със основаването на сдружения, които да ръководят държавна мрежа. Едно такова сдружение е “Булгартел ” АД, дъщерна компания на Български Енергиен Холдинг (БЕХ) ЕАД, което има лична мрежа за даване на телекомуникационни услуги на територията на България, Балканския полуостров и Европа. „ Булгартел “ АД е основана на 30.11.2004 година и e дъщерно сдружение на „ Булгартрансгаз “ ЕАД (50%) и „ Електроенергиен Системен Оператор “ ЕАД (50%).
Според обява във в. “Сега ” от 2019 година държавният телеком „Булгартел“ продължава да натрупа задължения и вместо страната да се раздели с него, той продължава да работи и до през днешния ден. Отчетът за финансовата 2020 година, на „Булгартел“, компания под шапката на Българския енергиен холдинг (БЕХ), демонстрира, че осъществената загуба възлиза на 201 хиляди лева Ръководството на компанията дори се хвали, че това е понижение на загубата с близо 60% по отношение на предходната финансова година.
Интересно е, че компанията дефинира себе си като оператор от ново потомство, който предлага висококачествени и надеждни услуги през националната си оптична мрежа и посредством партньорство с интернационалните оператори дава услуги на практика във всяка точка в чужбина. Но в действителност той работи на загуба, а министерства, организации, комисии и други всеобщо избират с публични поръчки частните телекоми за телефония и интернет.
Аналогична е обстановката с друго държавно дружество “Съобщително строителство и възобновяване ” ЕАД, с принципал министъра на превоза и известията. На сдружението, което е с негативни финансови резултати, е предоставено задължението по реда на Закона за публичните поръчки да поддържа и експлоатира построената от Държавната организация за електронно ръководство инфраструктура по план: BG161РО001/2.2-01/2011/001.
Проектът на обща стойност 39 млн. лева е осъществен за “изграждане на сериозна, предпазена, сигурна и надеждна инфраструктура за широколентов достъп от последващо потомство (ДСП) за потребностите на електронното ръководство и основаване на предпоставки за развиване на широколентовите услуги за жителите и бизнеса в необлагодетелствани региони на България ”. Интересен факт е, че на обявата на ДАЕУ не откликва нито един различен участник, а ползата към предоставяните от Директива за птиците ССВ услуги на едро за експлоатирана от тях инфраструктура е толкоз невисок, че сдружението не може да покрие настоящите разноски по поддръжката.
Отворените въпроси
Клуб „Z“ изпрати питане към Министерството на превоза и известията, както и до Министерството на електронното ръководство, от които чака отговори на съответните въпроси:
– Какви са съответните проекти на страната за обезпечаване на достъп до високоскоростен интернет за бизнеса и жителите?
– Защо страната е премахнала 5G коридорите от първичния проект?
– Обсъждан ли е новият проект с съдружните сътрудници и заинтригувани страни?
– Как страната ще избере тези 300 000 индивида, на които ще обезпечи интернет? Съотношението цена-резултат целесъобразно ли е?
– Кое държавно сдружение ще ръководи тази мрежа?
– Какво се случва след 2026 година, когато завърши осъществяването на плановете по Националния проект за възобновяване и резистентност?
– Какво се случва с към този момент построената държавна мрежа? Какви доходи осъществя за страната към този миг?
Източници: „24 часа“, Клуб „Z“
За смяната сигнализира някогашния зам.-министър на превоза в служебните държавни управления на Стефан Янев Андреана Атанасова. Според нея Планът е редактиран и изменен съвсем напълно по отношение на версията, която беше обществено обявена от държавното управление на ГЕРБ през април 2020 година и публично показана от служебния кабинет на 15.10.2021 година
Ето какво съобщи пред „ 24 часа “, Андреана Атанасова – ръководител на Управителния съвет на Алианса на софтуерната промишленост:
„ Определено съм сюрпризирана и освен аз, само че и цялата телекомуникационна и софтуерна промишленост. Разгръщането на 5G мрежи е главен приоритет на Европейския съюз, който още през 2016 година одобри стратегически документ „ 5G за Европа: План за деяние “, който цели координирано въвеждане на 5G в страните от Европейски Съюз.
Неслучайно в насоките към страните членки по отношение на Механизма за възобновяване и резистентност е посочено, че непрекъсваемата 5G съгласуваност е основна за възобновяване на стопанските системи след рецесията.
Включването на този детайл в Националния проект за възобновяване и резистентност беше извънредно положително признат от Европейската комисия и неговото унищожаване може да докара до значително закъснение на България от общото софтуерно развиване в Европа и света.
С измененията се трансформира кардинално концепцията за обезпечаване на бързо и добре планувано покритие на територията на цялата страна с високосно широколентови мрежи.
В първичния вид на плана беше заложено създаване на пасивна инфраструктура за 5G мрежи по главните пътни коридори, която също като транспортните автомагистрали обезпечава бърза информационна съгласуваност на територията на цялата страна. Така във всички райони, употребявайки съществуващи уреди и изграждайки нови, се основава опция за разрастване на мрежи с доста огромен потенциал освен в урбанизирани територии, само че и в 500 едва обитаеми и отдалечени места, където се обезпечава достъп до широколентови услуги на 200 000 семейства.
Като настрана направление в този план беше планувана рационализация на съществуващата държавна Електронна съобщителна мрежа с оглед повишение на нейния потенциал. Проектът включваше с изключение на отворения и равнопоставен достъп до инфраструктурата на всички участници, по този начин и явен модел на обмисляне, създаване и стопанисване на построената мрежа посредством нотификация на една от най-често употребяваните за подобен тип действия в Европейски Съюз скица за държавна помощ.
След публикуването на модифицираните планове през март 2022 година се оказа, че този план е изменен заради неразбираеми аргументи, защото до декември 2021 година, когато по медиите се появи информация за забележките на Европейската комисия по публично импортирания план, мнения всъщност от страна на комисията в никакъв случай не е имало.
В новия вид се слага акцент в модернизацията и доизграждането на държавната мрежа до още 136 общини, като за задачата в началото плануваните средства от 98 млн. лева нарастват на 316 млн. лева за сметка на отпадането на 5G коридорите и концепцията за монтиране на слънчеви панели за зареждане на кафези в труднодостъпни региони.
Остава детайлът за създаване на широколентов достъп в едва обитаеми и отдалечени региони, в които ще бъде обезпечен достъп до 1GB съгласуваност на 300 000 души. Не излиза наяве кои са тези региони, по какъв начин са избрани, регистрирана ли е съществуващата инфраструктура и опцията за нейното преизползване, по какъв начин тъкмо е определен знакът за 300 хиляди души и какъв е ползата на операторите да употребяват опорната мрежа на администрацията, с цел да дават услуги на жителите в тези региони.
Защо държавния телеком е жертван на крах
Ролята на страната, изключително на един толкоз зрял конкурентен пазар, е да основава правни и регулаторни условия за ефикасното му развиване, а не да се включва като участник в него.
Съгласно годишния отчет на комисията за контролиране на известията за 2020 година у нас има регистрирани 1126 предприятия за даване на електронни мрежи и услуги, 861 от които реализират дейна активност.
Вложените вложения от 397 предприятия през същата година в построяването и поддържането на публични електронни съобщителни мрежи са в размер на 429,963 млн. лева
Държавата няма нито човешкия, нито финансовия запас, с цел да е ефикасен съперник на частните стопански субекти на този пазар.
Нормално е страната да насърчи интереса не посредством вложение в създаване на държавна мрежа, а посредством основаване на удобни условия на частните вложители и вложение в обществени услуги за жителите, подкрепяне повишението на цифровите умения и търсенето на жителите.
Всяка една услуга си има цена. За да може страната да предлага тази инфраструктура на операторите, то тя би трябвало да я поддържа и модернизира.
Разходите за това би трябвало да бъдат покривани или от доходи от даването й или от средства от държавния бюджет.
В показания план не е ясно какъв метод ще бъде определен и какъв е евентуалният интерес на операторите за потреблението на държавната мрежа.
Една от главните цели на Механизма за възобновяване и резистентност е да се подкрепят вложенията, които във времена на рецесии понижават фрапантно, с цел да се форсира възобновяване и да се ускори капацитетът за дълготраен напредък.Влагането на европейски средства за създаване на една пасивна инфраструктура ще освободи финансов запас на операторите, който ще се употребява за закупуване, инсталиране и стартиране в употреба на интензивно съоръжение. Това на практика води до понижаване на размера на вложената инвестиция и в последна сметка до понижаване на себестойността на услугите, които ще бъдат предлагани на крайните консуматори.
Предвидените средства бяха в размер на 55 млн. лева, които да се употребяват за абонаментни схеми и крайни устройства за прилагане на високоскоростен достъп до услуги.
Предишният вид на проекта беше обществено показан и необятно обсъждан в продължение на повече от една година. В поддръжка на този проект операторите публично заявиха, че се ангажират да влагат още 300 млн. лева в интензивно съоръжение и съществена мрежа, което е отразено и в оповестения вид на плана.
Сегашните генерални промени са направени на мрачно в последния миг и без необятно разискване с професионалната общественост.
А ето по какъв начин уеб сайтът Клуб “Z ” коментира проблема:
Държавата възнамерява да направи държавна телекомуникационна мрежа. Това излиза наяве от редактирания Национален проект за възобновяване и резистентност, качен на уеб страницата nextgeneration.bg.
Планът е редактиран и изменен съвсем напълно по отношение на версията, която беше обществено обявена от държавното управление на ГЕРБ през април 2020 година и публично показана от служебния кабинет на 15.10.2021 година
Правителствто на Бойко Борисов разгласи в края на мандата си, че в частта “телекомуникации ” възнамерява до 2025 година да бъде обезпечена съгласуваност от пето потомство (5G) по основни транспортни коридори и и да усъвършенства нтернет покритието в периферни, едва обитаеми и селски региони. Същевременно планът по Националния проект за възобновяване и резистентност „ Широкомащабно разрастване на цифрова инфраструктура на територията на България “ бе разгласен за обект с национално значение.
Първоначалният вид на Плана включваше финансиране, обезпечено напълно от Механизма за възобновяване и резистентност, което е на обща стойност 685,1 млн. лв.. Те бяха разпределени в пет посоки: обезпечаване на 5G съгласуваност по основни транспортни коридори; възстановяване на покритието в обитаемоте места; развиване на държавната опорна мрежа посредством увеличение на преносния ѝ капацитет; „ зелена “ свързаност; стимулиране на потреблението.
Тогава излиза наяве и че дейностите по плана ще привлекат спомагателни вложения от страна на телекомуникационните оператори в размер на 320 млн. лева, което е публично заложено в текста на Националния проект за възобновяване и резистентност.
Така наречените “5G коридори ” са фокус за еврокомисията още от 2018 година, когато няколко държави-членки започнаха значими стъпки за разширение на Европейската 5G мрежа посредством сключване на районни съглашения за 5G коридори. В разследване на тези нови съглашения, както и на предходните договорености сред други европейски страни, стартира да се построява паневропейска мрежа от 5G коридори със стотици километри автомагистрали. Целта е Европа да се нарежда на картата на 5G нововъведенията пред страни като Съединени американски щати, Япония, Южна Корея, Китай, които интензивно работят в тази посока.
На 11 март 2022 година на уеб страницата nextgeneration.bg, основан от държавното управление на ГЕРБ, се появява документ, озаглавен “Преработени в отговор на мненията на Европейска комисия планове в Националния проект за възобновяване и резистентност ”. Преработените планове са представяни изборно от вицепремиера Асен Василев. Проведени бяха обществени представяния по тематиките Енергетика, Транспорт и Здравеопазване, само че за телекомуникациите обществена информация липсва.
По време на чуване в пленарна зала на 11 март, Василев, представен от Дневник, сподели още, че “откакто е направен първичният вид на проекта, няма смяна в размера на грантовите схеми, а единствено в броя им, който е повишен ”. За разлика от оперативните стратегии парите по проекта се връщат, в случай че не си свършим работата по промените, акцентира Василев.
Обновеният документ обаче няма нищо общо с първичния му вид. Парите, които са планувани по плана и целят разгръщането на мрежи, които ще се употребяват от операторите, които по този начин или другояче имат лиценз за честотите, и които имат действителен капацитет да допринесат за възобновяване на стопанската система и в интерес на жителите посредством даване на услуги, се орязват доста.
Вместо обезпеченото покритие на съвсем цялата страна с гигабитова съгласуваност и 5G коридори, новият проект включва обезпечаване на достъп за единствено 300 000 души, които не е ясно на какъв принцип ще бъдат избирани. В предходния вид обсегът на проекта предвиждаше обезпечаване на покритие за над 200 000 семейства, което дейно покрива над 450 000 души.
Планът планува и още към 300 млн. лева, двойно повече от първичния вид, да бъдат отделени за рационализация на държавната мрежа, която ще обезпечи свързване на:
55% административни органи, в това число общини (официални документи, свързани със статута на жителите и тяхното имущество);
25% институции в областта на сигурността и публичната сигурност (полиция, съдилища, граничен контрол);
6% просветителни институции (училища, университети, университетски среди, читалищни и културни центрове);
6% институции за обществено подкрепяне (бюра по труда, обществено подпомагане);
4% здравни институции (болници, екипи за незабавна помощ, здравно осигуряване);
4% институции за гражданска отбрана (вкл. противопожарни отдели, помощ при бедствия).
Така действително страната желае да обезпечи съществена гигабитова съгласуваност на държавните институции, а не на бизнеса и жителите, което действително генерира добавена стойност в стопанската система. Според проекта “ Оптичната съгласуваност построена по тази активност ще се употребява за разширение на географския обсег и оптичния потенциал на Единната електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ) за свързване на общински центрове. ”
Още по-интересна е формулировката по отношение на това кой ще построява тази мрежа. На с. 7 от модифицирания проект написа, че “Условията за подписване на контракт за доставка и монтаж на интензивно съоръжение следва да плануват условия за обезпечаване на диверсификация на доставчиците, употребяващи разнообразни технологии и бизнес практики, които имат потенциал да се оправят с нарушаването на конкуренцията и да способстват за устойчивото развиване, зелената и цифровата промяна на българската стопанска система. ”
Обяснението на страната
Отдалечените и едва обитаемоте райони са стопански нерентабилни във връзка с пазарните механизми. Тяхното население има лимитирани финансови благоприятни условия и релативно едва познаване на интернет и осведомителните технологии, което допуска едва в началото търсене на съответните услуги. Социално-икономическите фактори, които способстват за ниското ниво на разпространяване на широколентовия достъп в селските региони, са ниските приходи на популацията, неприятното обучение и неналичието на достъп до нови технологии, неприятното качество на услугите или застаряването на популацията. Характеристиките на тези райони изясняват неналичието на самодейност на частния бранш и лимитираните частни вложения.
Тук се намесва страна, съгласно която “това изисква държавна интервенция в тези райони, с цел да се откри трайно решение на казуса и да се подтиква икономическият напредък. ”
Как си показва страната, че това ще се случи?
За приблизително обитаемоте региони е оправдано да се обезпечи широколентова съгласуваност за потребностите на държавните институции и обществените институции като общини, библиотеки, учебни заведения и други,
Създаване на безвъзмездни безжични зони към публични здания и институции, създаване на локални информационни възли, свързани с високоскоростни линии, към национални опорни мрежи и други
Стимулиране на предлагането и търсенето на услуги, реализирани посредством широколентови мрежи, ориентирани към повишение на цифровата просветеност на популацията и поощряване на потреблението на електронни услуги.
Според проекта ще бъде регламентиран отворен достъп за всички лицензирани мобилни оператори, които биха имали пазарен интерес да обезпечат високоскоростно мобилно покритие. Не е ясно по какъв начин операторите ще имат интерес да употребяват инфраструктура, която е построена и следена от страната и то в региони, в които пазарната логичност по принцип не би довела до въвеждане на мрежа. Нещо повече, основаване на обществени WiFi мрежи в условия, в които 5G може да обезпечи доста по-добро качество, обсег и даже улеснение за потребителя, е предложение със съмнителни резултати.
Въпреки че измененията се вършат под мотото страната да обезпечи интернет там, където няма икономическа логичност операторите да градят мрежа, създателите на проекта признават, че в действителност “пасивната инфраструктура ще размени до известна степен съществуващата инфраструктура. Не се планува, че всички съществуващи оператори ще мигрират към новата мрежа, а по-скоро ще продължат да експлоатират своите съществуващи мрежи. ”
Това на процедура значи, че страната ще дублира съществуващи мрежи на телекомите, без да е ясно какво ще реализира с това. И също така тези промени са ориентирани към крайни консуматори едвам индиректно, фокусът е върху администрацията, общините (55% от таргета), полицията, съдилищата и други държавни институции.
Индикаторите за триумф показват, че от стартова стойност 129 общински центрове, през 2026 година страната възнамерява да доближи 256 общини. Броят хора “с вероятен достъп ” съгласно плана е 300 000 души. Според документа 99.9% от дейностите ще бъдат възлагани посредством публични поръчки по Закона за публичните поръчки, които постоянно лишават години и съвсем постоянно са обжалвани от участниците. Дори проектът да бъде утвърден на следващия ден, селекцията на реализатори и постигане до триумф до крайния период 2026 година е по-скоро нереалистично. Не е ясно и какво ще се случва с държавната мрежа след този период.
Какъв е опитът на страната с построяването на социална мрежа
Държавата към този момент има опит със основаването на сдружения, които да ръководят държавна мрежа. Едно такова сдружение е “Булгартел ” АД, дъщерна компания на Български Енергиен Холдинг (БЕХ) ЕАД, което има лична мрежа за даване на телекомуникационни услуги на територията на България, Балканския полуостров и Европа. „ Булгартел “ АД е основана на 30.11.2004 година и e дъщерно сдружение на „ Булгартрансгаз “ ЕАД (50%) и „ Електроенергиен Системен Оператор “ ЕАД (50%).
Според обява във в. “Сега ” от 2019 година държавният телеком „Булгартел“ продължава да натрупа задължения и вместо страната да се раздели с него, той продължава да работи и до през днешния ден. Отчетът за финансовата 2020 година, на „Булгартел“, компания под шапката на Българския енергиен холдинг (БЕХ), демонстрира, че осъществената загуба възлиза на 201 хиляди лева Ръководството на компанията дори се хвали, че това е понижение на загубата с близо 60% по отношение на предходната финансова година.
Интересно е, че компанията дефинира себе си като оператор от ново потомство, който предлага висококачествени и надеждни услуги през националната си оптична мрежа и посредством партньорство с интернационалните оператори дава услуги на практика във всяка точка в чужбина. Но в действителност той работи на загуба, а министерства, организации, комисии и други всеобщо избират с публични поръчки частните телекоми за телефония и интернет.
Аналогична е обстановката с друго държавно дружество “Съобщително строителство и възобновяване ” ЕАД, с принципал министъра на превоза и известията. На сдружението, което е с негативни финансови резултати, е предоставено задължението по реда на Закона за публичните поръчки да поддържа и експлоатира построената от Държавната организация за електронно ръководство инфраструктура по план: BG161РО001/2.2-01/2011/001.
Проектът на обща стойност 39 млн. лева е осъществен за “изграждане на сериозна, предпазена, сигурна и надеждна инфраструктура за широколентов достъп от последващо потомство (ДСП) за потребностите на електронното ръководство и основаване на предпоставки за развиване на широколентовите услуги за жителите и бизнеса в необлагодетелствани региони на България ”. Интересен факт е, че на обявата на ДАЕУ не откликва нито един различен участник, а ползата към предоставяните от Директива за птиците ССВ услуги на едро за експлоатирана от тях инфраструктура е толкоз невисок, че сдружението не може да покрие настоящите разноски по поддръжката.
Отворените въпроси
Клуб „Z“ изпрати питане към Министерството на превоза и известията, както и до Министерството на електронното ръководство, от които чака отговори на съответните въпроси:
– Какви са съответните проекти на страната за обезпечаване на достъп до високоскоростен интернет за бизнеса и жителите?
– Защо страната е премахнала 5G коридорите от първичния проект?
– Обсъждан ли е новият проект с съдружните сътрудници и заинтригувани страни?
– Как страната ще избере тези 300 000 индивида, на които ще обезпечи интернет? Съотношението цена-резултат целесъобразно ли е?
– Кое държавно сдружение ще ръководи тази мрежа?
– Какво се случва след 2026 година, когато завърши осъществяването на плановете по Националния проект за възобновяване и резистентност?
– Какво се случва с към този момент построената държавна мрежа? Какви доходи осъществя за страната към този миг?
Източници: „24 часа“, Клуб „Z“
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ